Определение № 527 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 77331/29.08.2012 година на А. Д. Н. от [населено място] чрез адв. Г. А. - САК срещу въззивно Решение ot 18.07.2011 година по гр. възз. д. Nо 4588/2009 год. на Софийския градски съд по отхвърлените обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение първата инстанция по отхвърления иск на А. Д. Н. срещу НСО при П. н. Р. Б. да му бъде признато на основание чл.108 ЗС, че е собственик на УПИ – парцел * от кв. 6 по плана на [населено място] м.”П. п.-с. н. - Б. път’ с площ от 798 к.м. и съответни да му бъде предадена владението на имота, както и по съединения иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за сумата от 24 000 лв. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на правната квалификация на заявения иск по делото и на приложимите материално-правни норми, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с тезата, че по въпроса длъжен ли е съдът при осъществяване на косвен контрол за законосъобразност на реституционен акт, да провери материалните предпоставки за всички хипотези на реституция или трябва или трябва да се ограничи само в рамките на мотивите/ вкл. правната квалификация /на административният акт, обект на проверката, решаващият съд се е произнесъл в противоречие с т.4 на ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС, Решение Nо 939 от 21.01.2010 година по гр.д. Nо 4962/2008 год. на ВКС-IV отд. Поддържа се искане за допускане на касационното обжалване и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по изведения процесуално-правен въпрос представлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция, което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон, обосновавайки необходимостта от произнасянето на ВКС. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса законосъобразно ли е решението на съда да е основано на частичен анализ на доказателствата и тяхната доказателствена стойност и значение за правнорелевантните факти, както и относно необсъждането на поддържаните от ответника доводи и възражения, с довод, че произнесеното от въззивния съд решение е в противоречие с ПП ВС Nо 1/1953 год., ПП ВС 1/1985 год. и ТР 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- НСО при П. н. Р. Б. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при цена на разгледани обективно съединени граждански искове за защита на вещно право и облигационни вземания над минимално допустимия праг, поради което същата се явява процесуално допустима. С обжалваното решение, Софийският градски съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което са отхвърлени обективно съединените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД да за сумата от 24 000 лв. В рамките на проведения косвен съдебен контрол за законосъобразност на индивидуалния административен акт за реституция, съдилищата са приели, че отмяната на отчуждаването на процесния недвижим имот не е могла да бъде осъществена на основание чл. 2 от ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и другите благоустройствени закони, ищецът А. Н. не е доказал титула си за собственост, поради което не е материално легитимиран по заявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Прилагайки утвърдените критерии за селекция, установени по ТР 1 / 2009 год. на ОСГКТК на ВКС, настоящият състав намира, че изведеният въпроса относно задължението на съда при осъществяване на косвен контрол за законосъобразност на реституционен акт, да провери материалните предпоставки за всички хипотези на реституция или трябва или трябва да се ограничи само в рамките на мотивите/ вкл. правната квалификация /на административният акт, обект на проверката, макар да има характера на обуславящ изхода на делото не сочи на противоречие със задължителната съдебна практика по т.4 на ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС и Решение Nо 939 от 21.01.2010 година по гр.д. Nо 4962/2008 год. на ВКС-IV отд., постановено по чл. 290 ГПК, тъй като предмета на произнасяне от страна на Общото събрание на гражданската колегия и съответния състав на ВКС, касаещ възможността за косвен съдебен контрол на индивидуалния административен акт за реституция, не засяга поставеният от защитата на касатора проблем за проверка на общите предпоставките за реституция, извън посоченото по акта правно основание. По изведения процесуално правен въпрос законосъобразно ли е решението на съда да е основано на частичен анализ на доказателствата и тяхната доказателствена стойност и значение за правнорелевантните факти, както и относно необсъждането на поддържаните от ответника доводи и възражения, не може да се допусне касационно обжалване, тъй като отговор за законосъобразността на извършени съдопроизовдствени действия на съда или страните в рамките на проверката на касационната инстанция се дава с решението по чл. 290-293 ГПК, а не със съдебния акт в етапа на селекция. Но дори и да бе прието, че въпросът е коректно формулиран, то задължителната съдебна практика по ППВС Nо 1/1953 год., ПП ВС 1/1985 год. и ТР 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС не може да бъде база за съпоставка, тъй като дадените разяснения на Пленума на ВС респ. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС касаят рамката на произнасяне от страна на втората инстанция, установени от вече отменени процесуални правила на ГПК от 1952 година. Основателно се явява искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по изведения процесуално-правен въпрос съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция, което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащане и на пропорционална ДТ, съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр.с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на сумата 740 лв. / седемстотин и лева/, определена като ДТ за обжалване и пред въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия