Определение № 2104 от 04.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 753/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника С. Г. С. чрез особен представител по чл.47,ал.6 ГПК срещу решение № 48 от 29.01.2025г. по в.т.д.№ 940/2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 2652/2021г. в обжалваната част - осъждането на С. С. да заплати в условията на солидарност на ищеца „Зара Е“ ООД, [населено място] сумата 104 000лв. - предоставени в заем на 07.12.2016г. и 20.03.2017г. по банков път парични суми на „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД, ведно с мораторна лихва (считано от изтичане на срока, даден с нотариална покана до заемополучателя) и законна лихва. Първоинстанционното решение в частта за солидарното осъждане на „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ЕООД е влязло в сила като необжалвано пред САС. С касационната жалба се иска отмяна на въззивния акт като неправилен на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с изводите, че банково удостоверение изх.№ 600-652/11.06.2021г., издадено от „Алианц Банк България“ АД за извършени преводи от банковата сметка на ищеца към посочена банкова сметка на „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД в „ПИБ“АД на 07.12.2016г. на сумата 24 000лв. и на 20.03.2017г. на сумата 84 000лв. и двете преводни нареждания от 07.12.2016г. и 20.03.2017г. за същите суми, са автентични документи. Поддържа се, че проверката на автентичността на оспорените подписи е следвало да бъде извършена по надлежния ред - чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица - чл.194, ал.1 ГПК. Възразява се, че неоснователно по отношение на ответника С. са приложени последиците от препятстване на доказването по чл.161 ГПК, след като неосигуряването на достъпа до счетоводството на ответника „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ е резултат на поведението на последното. Оспорва се и правилността на възприетото от въззивната инстанция становище за настъпила преклузия на възражения, заявени от въззивника С.. Твърди се, че съставът на апелативния съд е презумирал наличието на сключен договор за заем между ответника „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД и ищцовото дружество. Наведено е възражение за нарушаване на процесуалните правила при приложение на разпоредбата на чл.272 ГПК. Поддържа се довод за незаконосъобразност на извода за съществуване на договора за встъпване в дълг, който САС е обосновал със становище на ответника С. в отговора на исковата молба, заявено обаче във връзка с евентуалния иск, който не е разгледан. При твърдения за недоказаност предаването на процесните суми и поемане на задължение от страна на „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД за тяхното връщане и невъзникване на солидарна отговорност на ответника С., се поддържа искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на претенцията със законните последици. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите при въведена допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, предл. първо, изр. последно ГПК - противоречие на обжалвания акт с цитирани актове по чл.290 ГПК на състави на ВКС: 1/ „При оспорване на автентичността на документ длъжен ли е съдът да назначи служебно графологическа експертиза по спорния въпрос поради необходимост от специални знания?“ 2/ „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своя съдебен акт всички възражения, въведени с въззивната жалба?“ Твърди се, че не са обсъдени възраженията за аргументиране на изводи с приложение на разпоредбата на чл.161 ГПК, но при неосъществено съдействие за събиране на доказателства от страна на другия ответник; за надценена от СГС доказателствена стойност на едностранните счетоводни записвания при „Зара Е“ ООД. 3/ „Следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, независимо дали я кредитира или не?“ Твърдението е, че апелативният съд неправилно е кредитирал основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които не установяват безспорно факта на получаване на процесните суми от „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД, а въпросът кой е титуляр на банковата сметка, по която са постъпили сумите, е останал неизяснен. 4/ „Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл.236,ал.2 ГПК в решението си да изложи мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните?“ Въпросът фигурира в изложението двукратно и под № 7 от номерацията на касатора- 5/„Като препраща към мотивите на първоинстанционното решение в условията на чл.272 ГПК, следва ли въззивният съд да посочи ясно какви фактически и/или правни изводи приема?“ 6/ „Длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства и доводи на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право?“ 7/ „Може ли съдът да презумира наличието на сключен в устна форма договор за заем или договорът следва да бъде доказан по несъмнен начин посредством установените в ГПК способи?“ 8/ „Следва ли съдът да приравнява липсата на оспорване на вземането от на ответника преди процеса на извънсъдебно оспорване на неизгоден за страната факт?“ с довод, че САС приел, че наличието на заемно правоотношение се установява от извънпроцесуалното поведение на двамата ответници, тъй като не е установено те да са отговорили на нотариалната покана за връщане на заема и да са оспорили преди процеса фактите и претенциите, заявени в нея. 9/ „Допустимо ли е съдът да разглежда като признание на факт по главния иск наведените от процесуалния представител възражения по евентуалния иск?“ с довода, че въззивният съд е черпил съображения за уважаване на главния иск от становището на ответника по заявената в евентуалност кондикционна претенция. Наведено е, че изводите на САС за настъпила преклузия по оплакванията за неправилно приложение на разпоредбата на чл.161 и чл.182 ГПК, както и по отношение на възражението срещу приетите счетоводни експертизи, са очевидно неправилни и е налице допълнителната предпоставка на чл.280,ал.2, предл.трето ГПК. Според обжалващата страна, очевидна неправилност е налице и по отношение на извода на въззивния съд, който, при твърдения за два договора за заем, които са съвсем отделни правоотношения, приел изявлението на С. за встъпване в дълг като потвърждаващо съществуването и на двата договора, независимо че единствено към датата на сключване на първия договор, той е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД. В условията на евентуалност се твърди, че е налице и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса „ Следва ли сключен договор за встъпване в дълг между трето лице и заемодател да се цени от съда като доказателство безспорно установяващо наличие на сключен договор за заем? Може ли от подобно съглашение по чл.101 ЗЗД, сключено между кредитора и поемателя, да се установява волята на страните по договора за заем да се обвържат с последния, както и поетото задължение на заемополучателя да върне заема?“ В писмен отговор „Зара Е“ ООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В исковата молба, с която е претендирано солидарното осъждане на ответниците „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД и С. Г. С., ищецът се е позовал на два (съгласно уточнение от 10.10.2023г.) устно сключени договора за заем, по силата на които на първия ответник на 07.12.2016г. е предоставена сумата 24 000лв., а на 20.03.2017г. сумата 84 000лв. Поддържал е, че съгласието за сключването на договорите е постигнато с получаване на всяка една от сумите по банковата сметка на „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД. Отговорността на втория ответник е ангажирана въз основа на договор от 25.09.2020г. за встъпване в дълг, сключен между „Зара Е“ ООД и С. С.. Към исковата молба е представен договора за встъпване в дълг, съгласно който С. С. в качеството си на съдлъжник е встъпил в дълга на заемателя „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД към кредитора „Зара Е“ ООД и е поел всички негови права и задължения към „Зара Е“ ООД, „произтичащи от договор за заем от 07.12.2016г. за сумата 24 000лв. и от договор за заем от 20.03.2017г. за сума 80 000лв.“ и конкретно задължението за „връщане на заетата сума от 104 000лв. и за изплащане на законна лихва“. Представени са и двете платежни нареждания от 07.12.2016г. и 20.03.2017г. с посочено основание за плащане „финансиране“, както и удостоверение, издадено от „Алианц България“ АД изх. № 600-652 от 11.06.2021г. за извършени преводи от „Зара Е“ ООД към „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД по посочена банкова сметка на последното дружество, както следва: 17.12.2016г. на 24 000лв. и 20.03.2017г. на 80 000лв. Приложени са и нотариални покани от ищеца до двамата ответника с искане за връщане в посочен срок на предоставена в заем сума от 104 000лв., получена лично от С. на 21.03.2021г. и връчена на дружеството на 26.04.2021г. по реда на чл.50,ал.4 ГПК. Петитумът на исковата молба е за солидарното осъждане на ответниците да върнат предоставената в заем парична сума, а в условията на евентуалност - като недължимо платена (платена без основание). Сезирана с жалба на особения представител на ответника С. срещу първоинстанционното решение, въззивната инстанция е споделила съображенията за уважаване на исковете и постановеното солидарно осъждане на ответниците на основание чл.240,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, като по реда на чл.272 ГПК е препратила към тях. Независимо от препращането, съставът на САС е дал отговор на всички своевременно наведени от ответника С. възражения срещу предявения иск като е изложил подробни мотиви защо приема за преклудирано оспорването (наведено в хода на процеса - в съдебното заседание на 04.10.2023г. и поддържано във въззивната жалба) на автентичността на представения договор за встъпване в дълг. Изложено е, че срокът за оспорване на истинността на документ е срокът за отговор на съдопроизводственото действие, с което той е представен, т.е. по отношение на представени към исковата молба писмени доказателства, това е срокът за отговор на исковата молба, а с оглед търговския характер на спора - срокът за първия отговор. Счетено е за ирелевантно дали документът е представен в оригинал или в препис. Обсъдено е, че в случая следва да се има предвид и обстоятелството, че макар и във връзка с евентуална кондикционна претенция, в отговора на исковата молба ответникът не само не е оспорил, а изрично е посочил, че с договора от 25.09.2020г. се е задължил солидарно за задължения по договор за заем и е недопустимо да се търси от него отговорност по предявената в евентуалност претенция за получени без основание суми. Въззивната инстанция е акцентирала на факта, че и в становището си по главния иск ответникът С. не е оспорил сключването на договора от 25.09.2020г., съответно не е заявил и оспорването му по реда на чл.193,ал.1 ГПК. Въззивната инстанция е дала подробен отговор, че противно на твърденията на доводите на въззивника, събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин предаването на процесните суми от ищцовото дружество на „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД, а това са: банковото удостоверение с изх. № 600-652/11.06.2021 г., издадено от „Алианц Банк България“ АД, установяващо извършени преводи от банковата сметка на ищеца към посочена банкова сметка на „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД в „ПИБ“ АД - на 7.12.2016г. на сумата 24 000 лв. и на 20.03.2017г. на сумата 84 000 лв.; преводни нареждания на същата банка от 07.12.2016г. и 20.03.2017г. за същите суми; 3) писмо с изх. № И-7703#1/6.11.2023 г. на „ПИБ“ АД, приобщено в хода на процеса по реда на чл.192 ГПК с приложено към него извлечение от банковата сметка на ответното дружество, съдържащо справка за движението по сметката, от което е видно, че са отразени получените два превода на посочените суми при същите размери, дати и наредител; заключенията - основно и допълнително на съдебно-счетоводната експертиза. По възражението на ответника за неяснота кои лица са подписали от името на „Алианц Банк България“ АД банковото удостоверение с изх. № 600-652/11.06.2021г. и преводните нареждания, е анализирано, че това обстоятелство е без значение, при положение, че сумите по преводите са постъпили по сметка на получателя, което е потвърдено от получаващата банка „ПИБ“ АД. Даден е отговор, че в приобщеното в хода на делото доказателство - писмо на „ПИБ“ АД и извлечение, изрично е посочен номерът на сметката, по който са постъпили процесните суми и нейният титуляр - а именно „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД. Изложено е, че в хода на делото са установени имената на самите лица, подписали документа от 11.06.2021г. и преводните нареждания, както е удостоверено и тяхното качество (и длъжност) на служители на Алианц Банк България“ АД. За установено съставът на САС е преценил намерението на двете дружества за обвързване именно с договори за заем. Посоченото в преводните нареждания основание за преводите „финансиране“ е обсъдено в контекста на принципът на възмездност в търговските отношения. Извършен е и анализ на съдържанието на изпратената до С. нотариална покана за връщане на сумата от 104 000 лв. като „заета“ и на отсъствие на твърдения за оспорване преди процеса на изложените факти в поканата. Наличието на заемни правоотношения за процесните суми е прието за установено и посредством изричното признание за съществуването им в подписания от С. договор за встъпване в дълг, чиято автентичност и съдържание не е оспорена в срок. Мотивирано е, че признанието на фактите обвързва втория ответник, а спрямо първия ответник първоинстанционното решение е влязло в сила. Като релевантно е отчетено и обстоятелството, че С. към момента на сключване на първия заемен договор и до 04.01.2017г. е едноличен собственик и управител на „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД. Не следва касационно обжалване да бъде допуснато по първия въпрос чрез който касаторът възразява, че е следвало да бъде назначена графологическа експертиза, която да установи автентичността на подписите на банковия служител, издал от името на „Алианц Банк България“АД банковото удостоверение изх. № 600-652 от 11.06.2021г. и автентичността на подписа на лицето, положен върху печата на „Алианц Банк България“ за заверка на преводните нареждания от 07.12.2016г. и 20.03.2017г. По делото е налице банково удостоверение изх. № 600-1029/20.11.2023г., приобщено в хода на събиране на доказателствата, с което самата банка е удостоверила имената на лицата, положили подписите и тяхното качество на банкови служители на „Алианц Банк България“. Независимо от този документ, въззивната инстанция е основала становището си за доказаност на твърдените от ищеца заемни правоотношения и с редица други подробно посочени доказателства, които касаторът игнорира при поставянето на този въпрос. Поради това разрешаването му не може да обуслови различни изводи и различен резултат на спора. Въззивната инстанция не е излагала аргументи, черпени от разпоредбата на чл.161 ГПК. Процесуалното поведение на първия ответник (пречки за събиране на доказателства) не е сред подробно изложените съображения, с които е мотивирана основателността на иска, поради което вторият въпрос е безпредметен. Счетоводните записвания при ищеца (независимо от обективните пречки да се извърши насрещна проверка в счетоводните записвания на ответното дружество) са основани на първични счетоводни документи, подробно анализирани от въззивната инстанция, поради което касационно оплакване е твърдението във втория въпрос за „надценяване на доказателствената стойност на отразеното в счетоводството на „Зара Е“ ООД. Третият въпрос е некоректно поставен, тъй като банковата сметка на „Агроинвестмънт Къмпани 2016“ ЕООД е несъмнено установена по делото с писмо на „ПИБ“ с изх. № И-7703#1/06.11.2023г. (издадено в резултат на допуснато от първоинстанционния съд разкриване на банкова тайна). Именно в резултат на това писмо е категоричното становище на допълнителната счетоводна експертиза за постъпване на процесните суми именно по банкова сметка на първия ответник. Негоден да послужи като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол отново поради своята некоректна и изопачена интерпретация на мотивите към обжалвания акт е и седмият въпрос. Противно на твърдението във въпроса за „презумиране“ сключването на договор за заем, въззивната инстанция аналитично е изложила изводите си при оценка на фактите и връзката между тях, въз основа на които е изведен отговорът на спорния пред въззивната инстанция въпрос - предоставени ли са паричните суми в заем на ответното дружество. Съображенията, на които са основани осми и девети въпрос (осмият не е смислово формулиран) са само допълнителни аргументи, които са мотивирали състава на САС да постанови своето решение. Поради това тези два въпроса, (ако се приеме, че питането в осмия е за изводи на съда, формирани на база отсъствие на извънсъдебно оспорване на факти) не са единствено обуславящи изхода на делото. При ясен отговор на въззивната инстанция, че жалбоподателят не е оспорил договора за встъпване в дълг, т.е. не е оспорил, че е обвързан от задълженията, които е поел с неговото сключване, без никакво значение за спора е отговорът на деветия въпрос. В мотивите на въззивната инстанция изрично е акцентирано, че оспорване на договора за встъпване в дълг не е заявено от ответника С. и като защита срещу главния иск. Четвърти, пети и шести въпрос от изложението в случая са голословно оплакване за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения - необсъждане на доказателства, неизлагане на мотиви относно фактическите и правни изводи, към които въззивната инстанция препраща на основание чл.272 ГПК, неизлагане на съображения при обсъждане на възражения и искания. Като касационни оплаквания тези въпроси не изпълняват ролята на обща предпоставка за допускане на факултативния контрол пред ВКС. Последният въпрос е по правилността на решението и не може да получи разрешение като правен въпрос, тъй като отговорът е подчинен на съдържанието на конкретния договор за встъпване в дълг. На самостоятелно основание невъзможността за осъществяване на касационен контрол по него следва от това, че той е подвеждащ - конкретният договор по чл.101 ЗЗД не е възприет като единствено доказателство, несъмнено установяващо сключването на договор за заем. В заключение: Нито един от поставените в изложението въпроси няма характеристиката и годността на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Ясното формулиране на общата предпоставка е задължение на обжалващата страна. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства, а несъгласието му с правните аргументи, не е основание за допускане на касационно обжалване. При отсъствие общата предпоставка, безпредметно е обсъждането на въведените допълнителни основания. Неоснователно е и искането за осъществяване на директния касационен контрол. Аргументацията на касатора за наличието на „очевидна неправилност“ не попада в нито една от проявните форми на този порок, изведени в практиката на касационната инстанция. Съображенията на касатора напълно се покриват с неправилността по чл.281,т.3 ГПК, а двата процесуални института не са тъждествени. Ответната в касационното производство страна претендира разноски за изготвяне на отговора на касационната жалба, но доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение не са представени, нито са цитирани като приложение към отговора по чл.287 ГПК. Ответникът в касационното производство „Зара Е“ ООД и до момента не е изпълнил указанията да представи по делото доказателства за внесени по депозитната сметка на ВКС разноски за възнаграждение за особения представител на касатора в размер на 1 500лв. Следва тази сума да се изплати от бюджета на съда като същевременно на основание чл.77 ГПК дружеството да бъде осъдено да ги заплати по сметка на касационната инстанция и се издаде изпълнителен лист. Същата сума следва да бъде възложена в тежест на ответника С. С., който следва да заплати по сметката на ВКС и дължимата държавна такса за производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.