Определение № 4340 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от всички ищци в първоинстанционното производство, които са низходящи, преживяла съпруга, майка и сестра на Д. С. П.. Касационните жалби са подадени с два документа: от С. Г. П., Г. Д. П., непълнолетната М. Д. П., действаща със съгласието на своята майка С. Г. П., от С. Д. П., М. С. П. и Ж. С. П., срещу въззивно решение № 230 /29.12.2025 г. по в.гр.д. № 392 /2025 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 488 /24.04.2025 г. по гр.д. № 1668 /2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу „Балнеоложки комплекс Хисар“ АД искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на по 120 000 лв. на С. Г. П., Г. Д. П., М. Д. П. и С. Д. П. и на по 60 000 лв. на М. С. П. и Ж. С. П., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния родственик Д. С. П., настъпила на 13.07.2018 г. в хотел „Хисар“ при падане от покрива на хотела, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2018 г. до окончателното изплащане, и жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски за въззивното производство.

Ответникът по касационната жалба „Балнеоложки комплекс Хисар“ АД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационните жалби са процесуално допустими: подадени са от страни по делото в предвидения в закона срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и са редовни.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е следното:

Исковете са за обезщетение за смъртта на Д. С. П., който на 12.07.2018 г. и на 13.07.2018 г. бил гост на хотел Хисар На 13.07.2018 г., след 2.00 ч., П. напуснал нощния бар, където бил с другите участници, качил се е на покрива на хотела и паднал от него, при което получил множество травми, несъвместими с живота и починал.

Исковете са основани на твърдения за виновно неизпълнение на задължения на служители на ответника по контрол, поддръжка и осигуряване на безопасно ползване на хотела от неговите гости.

Въззивният съд е приел, че ответникът е направил възражение за липса на каквото и да било неизпълнение на задължения на служителите му по контрол, поддръжка и осигуряване на безопасно ползване на хотела от неговите гости, поради което не следва да носи отговорност за настъпилите вреди както и, че виновен за инцидента е единствено П..

Въззивният съд е приел, че видно от чл. 8 от Правила за пребиваване (л. 153 – 155 от дело на ОС), въведени със заповед № 27А/28.02.2017 г., забранява се нарушаването на общоприетите норми на поведение, в т. ч. злоупотребата с алкохол на територията на хотела.

Между страните е безспорно и е установено от химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от Д. П., се установява етилов алкохол в количество 2.51 промила.

Въззивният съд е обсъдил събраните по делото свидетелски показания, от които е приел за установено, че през нощта на 12 срещу 13.07.2018 г. в бара на хотела Д. П. е употребил алкохол, бил е в състояние на опиянение и силна възбуда, имал е сблъсъци с други посетители в бара на хотела и поведението му е било неадекватно.

Въззивният съд, изхождайки от установената 2.51 промила концентрация на алкохол в кръвта на Д. П., е приел, че това количество е на границата между средна и тежка степен на алкохолно опиване. Обобщено при това ниво по правило се наблюдават повишено настроение, неясна реч, нарушена координация (неустойчива походка), агресивно поведение. Точно такива признаци установяват и свидетелите в поведението на П., от което съдът приема, че той е бил в състояние на алкохолно опиване (средна до тежка степен).

Въззивният съд е приел, че няма никакво основание и доказателства, въз основа на които да се приеме, че поведението на пострадалия след като е напуснал за последно нощния бар, има връзка с конфликтите с други гости на хотела. След излизането му от там, той по своя воля е взел поредица от решения в нарушение на установените за гостите забрани (т.7, раздел III „Осигуряване на ред и безопасност в хотела“ от Правилата за пребиваване в хотела) които решения са довели до фаталния му край.

Въззивният съд е приел, че наличието на охрана или отсъствието на такава в нощния бар не е в причинна връзка с настъпилата смърт и понесените от ищците неимуществени вреди.

Съдът въз основа на анализ на събраните по делото доказателства е описал изминатия от Д. П. малко след 2 ч. на 13.07.2018 г. път от бара на хотела по няколко стълбищни рамена, по няколко коридора и през няколко врати, над двата етажа със стаи, в които са настанявани гости на хотела, до покрива на хотела, от който е паднал, който път е различен от пътя до стаята, в която е бил настанен.

При това въззивният съд е установил от заключението на вещо лице, че преди да падне от покрива, Д. П. се е движил със средна скорост 9 км/ч, която е по-висока от средната скорост на ходещ човек - 4-5 км/ч.

Въззивният съд е обосновал извода си, че Д. П. е бил в такова състояние, което не му е позволило да се ориентира и е продължил да се изкачва нагоре по стълбите след двата етажа, на които се намират стаите за гости.

Въззивният съд е обосновал извода си, че достъпът до стълбите след втория етаж със стаи за гости е бил видимо отделен с различна по вид и цвят врата, че на същата е бил поставен надпис, указващ, че на гостите на хотела е забранено да преминават през нея и, че тя е само за служебно ползване. Стълбите, водещи до мястото от което е паднал (покрива) са били отделени от останалата общодостъпна за гостите част от хотела по такъв начин, че всеки гост да може да се ориентира. Оплакването, че на тази врата не е била поставена табела, е неоснователно, тъй като на първата врата, през която се минава, за да се стигне до покрива, е била поставена табела с надпис „служебен вход“ и при това положение няма необходимост и на втората врата, след която се излиза директно на покрива, да има същия надпис, защото е нормално да се предполага, че със забраната да се преминава през първата врата, ще се препятства достъпа на гостите до служебните помещения и до покрива.

Няма твърдения или доказателства на покрива да е имало питейно, хранително, увеселително, оздравително или друго съоръжение, предназначено да обслужва гостите на хотела.

Въз основа на заключение на вещи лица въззивният съд е приел, че по проект предпазен парапет на този покрив не е предвиден. Предвиден и изпълнен е само покривен борд, което е обичайно за такъв вид покривни конструкции, предназначени за „предпазване на сградата от атмосферни влияния“ и представляващи „функционално и естетично решение за завършване на сградната конструкция“..След като покривът, от който е паднал Д. П., не е предвиден и използван като тераса, която да е достъпна за гостите на хотела, а предназначението му се изчерпва с необходимостта да изолира помещението под него и да завърши конструкцията на сградата, не може да се вмени във вина на ответника, респективно на неговите служители липсата на действия за обезопасяване (ограждане) на покрива.

Въззивният съд е приел, че П. е достигнал до покрива, тъй като състоянието му на алкохолно опиване, до което сам се е довел, му е попречило да възприеме надписите, различията в оформлението на стълбището и вратите, очевадното наличие на сервизно помещение (с големи климатични тела и вентилатори), което не е хотелска стая, излизането на тъмно място (покрив), което не е хотелска стая и на който същият няма обективна причина да е, пространството и разстоянията, включително и безопасният начин на придвижване (паднал е след като е преминал през покрива със скорост двойно по-висока от скоростта на ходещ човек).

Налага се общият извод, че не е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от КЗ.

Въззивният съд е приел, че е налице нелеп инцидент, за съжаление с летален изход. До него се е стигнало единствено поради неадекватното поведение и загубата на ориентация от загиналия, предизвикани от употреба на алкохол, довела до невъзможност П. да възприема ясно мястото и обстановката, да прави преценка на ситуацията и да има поведение, което да не го поставя в реална опасност от увреждане.

Няма неизпълнение на задължения на служители на ответника по контрол, поддръжка и осигуряване на безопасно ползване на хотела от неговите гости, поради което ответникът не следва да носи отговорност за настъпилите вреди.

При това положение не са налице условия за ангажиране отговорността на ответника, поради което така предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационните жалбоподатели са подали две изложения, в които се поставят едни и същи въпроси, за които се твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими към спора и заявени пред въззивния съд възражения?

2. Може ли да бъде допуснато доказателствено искане по реда на чл.147, ал.1 от ГПК, когато по делото има данни, че страната е имала възможност да го направи на по-ранен етап от делото?

3. Трябва ли съдът да обсъди в мотивите си противоречивите твърдения на страните по релевантните факти и противоречията в събраните доказателства?

4. Длъжна ли е страната да доказва отрицателен факт, когато има интерес от това?

5. Трябва ли да се доказва факта, че една врата не е била заключена, когато няма доказателства за противното?

6. Следва ли ищецът по иск за непозволено увреждане да доказва вината на ответника?

7. Може ли при съпричиняване от увреденото лице изцяло да бъде изключена дължимостта на обезщетението или то следва само да се намали, когато е налице нарушение на нормативните задължения от страна на делинквента?

8. Може ли ответник по иск за непозволено увреждане да бъде изцяло освободен от отговорност с оглед приетото количество алкохол от пострадалото лице?

9. Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?

Настоящият съдебен състав намира следното:

Първият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил в мотивите си всички относими към спора и заявени пред него доводи (оплаквания) на въззивните жалбоподатели (ищци) срещу неправилните изводи на първоинстанционния съд. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е изследвал и описал поведението на Д. П. в хотела в нощта на смъртта му, за да обоснове изводи, че ищците не са доказали неизпълнение на задължения на служители на ответника по контрол, поддръжка и осигуряване на безопасно ползване на хотела от неговите гости, които да са довели до смъртта на Д. П. (обосновал е извода за липсата на противоправни действия на служители на ответника и за липсата на причинна връзка между техни действия или бездействия и смъртта на Д. П.). Несъгласието на страна поделото с фактическите и правни изводи на съда не може да се възприема като необсъждане на доводи.

Вторият въпрос е свързан с довод, че въззивният съд неправилно не е приел за основателен довод за извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение на правилото на чл.147 ГПК, който е допуснал разпит на свидетеля П. Д., посочен от ответника след преклузия. Във връзка с този довод (с това оплакване) жалбоподателите са направили доказателствени искания, като са се позовали на основание по чл.266, ал.3 ГПК.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Въззивният съд е обсъдил доказателствените искания и ги е оставил без уважение, като е изложил мотиви за това. Във въззивното решение не е установено твърдяното процесуално нарушение на първоинстанционния съд.

Отделно от това: Въззивният съд не е приел за установен нито един факт само въз основа на показанията на свидетеля П. Д..

Във въззивното решение не са обсъдени показанията на свидетеля П. Д.. Въззивният съд го споменава само на едно място. Той е приел, че показанията на свидетеля Д. подкрепят установеният от албума за посетено местопроизшествие, изготвен на 19.02.2020 г. и от заключенията на вещите лица Х. и Д. факт за наличието на надпис „служебен вход“ на първата врата, който е препятствала достъпа на външни лица към служебните помещения, посочена като „бяла остъклена врата от PVC“.

А по-надолу в мотивите си въззивният съд е изложил извода си, че е без значение дали на първата PVC врата е имало надпис „служебен вход, или не“. Наличието на такъв надпис, ако П. е бил в състояние да го възприеме, с оглед невъзможността да осъзнае останалите признаци на различна обстановка, едва ли би повлияло на поведението му. Т.е. наличието на надпис е евентуален мотив за изводите на въззивния съд.

Третият въпрос н е разрешен както се твърди. Въззивният съд е посочил, че ответникът оспорва твърденията на ищеца,, че негови служители не са изпълнили конкретни свои задължения по контрол, поддръжка и осигуряване на безопасно ползване на хотела от неговия гост пострадалия Д. П., след което е обсъдил оплакванията във въззивните жалби след като въз основан на преценка на събраните по делото доказателства е установил фактите, на които са основани исковете и възраженията срещу тяхната основателност.

Четвъртият и петият въпроси са свързани с оплакването, че въззивният съд е приел извода, че „Не се установява по категоричен начин в нощта на 13.07.2018 г. вратата дали е била отключена или заключена“, въпреки, че според жалбоподателите заключването на врата е положителен факт.

Въззивният съд е приел буквално следното: Според вещите лица по приетите технически експертизи вратата, след която се излиза на въпросния покрив, е заключваща се. Не се установява по категоричен начин в нощта на 13.07.2018 г. вратата дали е била отключена или заключена. И малко по-нататък: Заключването на вратата не е единственият начин, по който е било възможно и е трябвало да бъде ограничен достъпът на гостите до покрива.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е приел извода, че вратата е била заключена, защото ищците не са доказали, че е била отключена.

Въпросът не е обуславящ и поради това, че написаното от въззивния съд е по довод на ищците, че правилата за пожарна безопасност са изисквали подпокривните пространства да се държа заключени, когато в тях не пребивават хора, а въззивният съд е приел, че в случая се касае за покривно, а не за подпокривно пространство (че вратата е към покрива, а не към подпокривно пространство). Отделно от това, в случая не са изследвани причините за пожар.

Въззивният съд не е приел, че служителите на ищеца са имали задължение да заключват вратите на служебните помещения и части от сградата.

Шестият въпрос не е обуславящ, защото въззивният съд не е приел такъв извод.

Седмият въпрос не е обуславящ, защото въззивният съд не е приел, че Д. П. е съпричинил падането и смъртта си, а че единствен ги е причинил.

Както беше посочено за мотивите му, въззивният съд е приел, че до трагичния инцидент (падането на Д. П. от покрива и последвалата от това смърт) се е стигнало единствено поради поведението на загиналия.

Поради това не е обуславящ и осмият въпрос, защото въззивният съд не е приел такъв извод.

Въпросът щеше да е обуславящ, ако въззивният съд беше приел за установено, че служителите на ответника са извършили противоправни действия, които са в причинна връзка с падането и последвалата смърт на Д. П.. Той не е приел такъв извод, а противоположния.

Деветият въпрос не е обуславящ поради приетото за първия и третия въпроси. Въззивният съд не е основал, нито обосновал своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля. Въззивният съд в съответствие с установената практика е основал изводите си за релевантните за доводите на въззивните жалбоподатели (ищци) факти на анализ на събраните по делото доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност. След което е изложил своите правни изводи по доводите на жалбоподателите (ищци) и по основателността на исковете.

В обобщение, част от въпросите не са обуславящи, защото са основани на неприетите за установени твърдения на жалбоподателите (ищци), а тези които са обуславящи, не са разрешени в противоречие с установената практика.

Касационните жалбоподатели се позовават и на очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който д може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода от това производство касационните жалбоподатели нямат право на разноски. Ответникът претендира разноски и с оглед изхода от това производство има право на направените от него разноски в размер на 6 204 евро (5 170 евро плюс ДДС), чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение по движението на сметка.

Воден от изложеното съдът