Определение № 50212 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3385/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д., чрез пълномощника му адв. В. В. против решение № 72/19.05.2022 г. по в.гр.д. № 65/2022 г. на Апелативен съд Варна, с което като е потвърдено решение от 15.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1002/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, са отхвърлени предявените от касатора против Ч. Т. Д. и М. Ц. Ч. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за замяна на идеални части от недвижими имоти с движими вещи, обективиран в нот.акт № ., том ., рег. № ., дело №. г., с който Ч. Д. прехвърля на М. Ч. собствеността върху: 1/2 ид.ч. от апартамент № 6 с идентификатор ... по КК на [населено място], с площ от 37,05 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, баня-тоалетна, коридор и тераса, с прилежащото му мазе № 3, с площ от 5,48 кв.м. и припадащите му се 3,7348 % от общите части на сградата, ведно с ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ... по КК на [населено място], в което е построена сградата и 3/4 ид.ч. от гараж № 5 с идентификатор № ... по КК на [населено място], с площ от 21,67 кв.м., а в замяна М. Ч. е прехвърлил на Ч. Д. собствеността върху следните движими вещи: ламиниран паркет 126,611 кв.м. на стойност 2 271 лева по фактура № 177/14.12.2018 г. и телевизор NEO LED – 3229 на стойност 299 лв. по фактура № [ЕГН]/23.07.2017 г., като за уравнение на стойностите М. Ч. следва да заплати по банков път на Ч. Д. сума в размер на 6 000 евро след подписване на договора за замяна и преди вписването му в Агенцията по вписванията, като привиден и прикриващ договор за продажба на недвижими имоти и за обявяване за действителен между страните на прикрития договор за продажба на недвижими имоти, както и иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправния въпрос нищожен ли е като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, договор за замяна, когато има значителна разлика между стойността на заменяните вещи или когато заменяната вещ е родово определена, т.е. такава която може да се предложи на съсобственика от останалите съсобственици, а не само от лице притежаващо имот, който другите съсобственици не могат да предоставят. Поддържа се, че по този въпрос е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 627/2012 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 1430/2010 г. на I г.о. и решение по гр.д. № 2636/2008 г. на III г.о. Според посочената практика, задължението по чл.33, ал.1 ЗС следва да се приложи и при договорите за замяна, в случаите когато насрещната престация са родово определени вещи, тъй като само в този случай купувачът може да предложи „същите условия“ на съсобственика – прехвърлител. Поддържа се и че по въпроса е налице и допълнителния селективен критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК с доводи, че съдът не е обсъдил в цялост фактите по делото, с което е нарушил принципа за равнопоставеност на страните в процеса. Ответниците М. Ч. и Ч. Д., чрез пълномощника им адв. Б. Ф., в отговор на касационната жалба излагат становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и доводи за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете с правно основание чл.17, ал.1, вр. чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС са отхвърлени, въззивният съд е приел, че в конкретния случай ищецът не е установил твърдяната привидност на сключения между ответниците договор за замяна, като прикриващ договор за продажба, т.е. че между тях не е имало съглашение за замяна на собствеността между недвижимите имоти и движимите вещи и доплащане на уравнителна сума, като вторична уговорка, а само съглашение за прехвърляне на собственост върху недвижимия имот срещу заплащане на продажна цена. Посочено е, че дори и да се приеме, че сумата от 6 000 евро не представлява уравнителна сума, а представлява продажна цена за останалата ид.част, то факта е, че според неопроверганите изявления на страните по договора, дадена ид.част се прехвърля в собственост именно срещу замяна с движими вещи, в която хипотеза намират приложение разрешенията по ТР № 5 от 28.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съдът намира, че поставения от касатора въпрос, който преформулиран от настоящия състав на ВКС съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до въпроса „приложима ли е разпоредбата на чл.33 ЗС към договор за замяна, при който е налице значителна разлика между стойността на заменяните вещи и е предвидено доплащане на определена парична сума, която е значителна по размер спрямо стойността на дадените като насрещна престация родово определени вещи, т.е. такива които могат да се предложат на съсобственика от останалите съсобственици“, покрива общото и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение за да се провери налице ли е противоречие с посочената в изложението съдебна практика на ВКС. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 335,25 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,