Определение № 308 от 24.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. А. против решение № 57 от 11.04.2023 г. по гр.д.№ 45/2023 г. на Окръжен съд-Разград, с което е отменено решение № 815/ 16. 12. 2022 г. по гр. д. № 1542/ 22 г. на Разградския районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на касаторката, че Ц. И. Т. е собственик на основание частична трансформация на лични средства на осн. чл. 23, ал.2 СК на 13 500/16 000 ид.ч. от купен по време на брака им с нот. акт № 81, т. IV, рег. № 6041 от 13.12.2002 г. на нотариус, рег. № 312, недвижим имот: жилище с идентификатор *** по КК, представляващо апартамент № ***в[жк], вх. ***, ет. ***, находящ се на [улица] [населено място], състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 84, 56 кв.м., заедно с избено помещение № ***с площ 3,53 кв. м. и 4, 09 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Отхвърлен е иска до пълния предявен размер за пълна трансформация. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за имуществени отношения между съпрузи по отменения и сега действащия СК, нарушения на процесуалните правила поради непълен и неправилен анализ на доказателствата и необоснованост на изводите на съда от събраните доказателства. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като един от поставените материално правни въпроси, включен в предмета на спора и обусловил изхода от него е: следва ли при спор за трансформация, ищецът да доказва правното основание за придобиване на паричните средства по негов личен влог. С определение № 1569 от 02.04.2024 г. по настоящото дело производството е спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, образувано по предложение на състав на ВКС на основание чл. 292 ГПК по въпроса: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“ С ТР № 2/2022 от 20.01.2025 г. на ОСГК на ВКС се прие следния отговор: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. Пречката за движение на производството е премахната, поради което то следва да се възобнови. Ответникът по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, като счита, че по въпросите, въззивното решение не противоречи на съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 26.08.2001 г. и е прекратен с развод с влязло в сила на 15.07.2022 г. решение № 417/21. 06. 2022 г. по гр. д. № 498/ 2022 г. на РС Разград. До 2004 г. те са били студенти в [населено място] и са живели в студентско общежитие. През периода 27.03.2002 г. до 10.09.20002 г. съпругът е бил на студентска бригада в Англия, от където е получил и спестил трудово възнаграждение в размер на 4960 GBP, които внесъл по сметка в „ОББ“ АД на 27.09.2002 г. На 04.12.2002 г. от тази сметка са прехвърлени, преизчислени в лева 4450 паунда, т.е. 13 625, 90 лв. Ищецът е изтеглил от тази сума 13 500 лева на същата дата - 04.12.2002 г. На 13.12.2002 г. е купен с н.а. № 81, т. IV, рег. № 6041, дело № 516/2002 г. на нотариус, рег. № 312, от двамата съпрузи процесния апартамент за 16 000 лв., за която сума в нотариалния акт е записано, че е изплатена напълно и в брой от купувачите на продавачите. В нотариалния акт е записано, че имота се придобива по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ. Жилищно спестовен влог е имала ответницата, но тя не е направила възражение за трансформация. Ищецът твърди, че продажната цена е изпратена с изтеглената от него сума от 13500 лева, а останалата част от 2500 лв. е придобита от дарение на сватбата. В писмения отговор, ответницата твърди, че част от продажната цена в размер на 5 000 лв е дарена от нейните родители, но не е претендирала частична трансформация в своя полза. Не е предявявала и иск по чл. 21, ал.4 СК за изключване приноса на ищеца. Признава факта, че сумата от 13 500 лв. е получено трудово възнаграждение от ищеца по време на студентска бригада в Англия, но твърди, че в това време тя се е грижила за общото домакинство, плащала е включително и семестриалните такси на ищеца, т.е. твърди, че в периода на студенската бригада приноса й не изключен. РС е отхвърлил иска за пълна и частична трансформация, позовавайки се на съдебна практика, която е отречена с приетото ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.4. Въззивната инстанция е отменила решението и е уважила иска за частична трансформация, като е приела, че полученото трудово възнаграждение от ищеца в Англия по време на студентската бригада, внесено по негова банкова сметка е негова лична собственост и е основание за признаване на частична трансформация на тази сума в право на собственост за съответната идеална част от процесния апартамент. Съдът е приел, че съпругата не е имала принос, защото към момента на студентската бригада съпрузите са живели в студентско общежитие, а двете деца от брака: Ц., род. на 18. 06. 2003 г. и В., род. на 24. 07. 2011 г. са родени по-късно. За останалата част от платената цена, съдът е приел, че не е доказано трансформиране на дарени лични негови средства. Приетото от възивната инстанция е в противоречие с приетото в ТР № 2/2022 от 20.01.2025 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разясненията в мотивите към същото, макар паричните влогове да са лични на съпруга-титуляр, плащането на цената за придобиването на вещно право със средства от паричен влог, не е достатъчно, за да се формира извод за доказана трансформация по чл. 23 СК. Такава би била налице, ако постъпленията по влога са формирани в резултат от осребряването на имущество, за което законът допуска трансформация. В обхвата на подлежащото на трансформиране лично имущество попадат вещните права по чл. 22, ал. 1 СК- вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство, по дарение или по реда на чл. 505, ал.1 и ал.2 ГПК - когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху частта на другия съпруг от вещ СИО. Като възможни източници за трансформация, поради строго личният характер на придобиването при отсъствието на задължение за насрещна престация, са приети и средствата, придобити като награди, печалби от лотария, обезщетения за неимуществени вреди в резултат от претърпяно непозволено увреждане. По отношение на такива също е приета възможност да послужат за придобиване на вещни права извън обхвата на СИО. На още по-голямо основание трансформацията е допустима и за вещните права, по отношение на които с влязло в сила решение по иск по чл. 21, ал. 4 СК е признато за установено, че другият съпруг няма принос в придобиването им. Предвид изложеното, по поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поради допускане до касационно обжалване по посочения въпрос, съдът не обсъжда останалите въпроси. Част от тях са свързани с него или се поглъщат от него и по тях съдът ще се произнесе при постановяване на решение по същество, а други са неотносими. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение