Определение № 79 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2016 г.

Производството по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба от Прокуратурата на Република България чрез Софийска апелативна прокуратура против решение № 1173 от 09.06.2016 година по гр.д. № 1346/2016 година на Софийски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от О. И. Д. от [населено място] против Прокуратурата на Република България, [населено място] за сумата 72000 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. С определение № 64 от 16.02.2017 г. производството по делото е спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 1 от 2017 г. на ОСГК ВКС по материалноправния въпрос може ли съдът при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от заплатения в наказателния процес. Тълкувателно решение № 1 по тълк.д. № 1/2017 г. е прието от ОСГК ВКС на 11.12.2018 г., поради което и на основание 230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието, че с постановление от 12.06.2012 г. на следовател при НСлС, ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 3, т.1, вр. с ал. 1 НК по досъдебно производство № 44/2011 на НСлС по преписка № 3363/2011 г. на Софийска градска прокуратура. Наказателното производство срещу ищеца е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 НПК поради това, че деянието не е престъпление с определение от 23.07.2013 г. по в.н.ч.д. № 579/2013 г. на Софийски апелативен съд. С договор № 1756 от 12.06.2012 г. ищецът е възложил процесуалното представителство по прокурорска преписка № 3363/2011 г. на Софийска градска прокуратура на адвокатско дружество „Д., А. и съдружници” срещу възнаграждение в размер на 60000 лева, а на 14.06.2012 г. е превел по сметката на дружеството в „Райфайзенбанк България” сумата 72000 лева, съставляваща уговореното адвокатско възнаграждение и данък добавена стойност. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на изплатената сума от 72000 лева за процесуално представителство в наказателното производство е изцяло основателен, тъй като разноските, извършени в наказателното производство са пряка и непосредствена последица от незаконното наказателно преследване. Възражението, че ищецът не е положил дължимата грижа да получи адвокатска защита срещу разумно възнаграждение е прието за неоснователно, тъй като нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е съдопроизводствено правило, относимо към гражданското производство и не може да бъде отнесена нито към наказателното производство, нито към специалното такова, уредено в ЗОДОВ. В касационната жалба против решението на Софийски апелативен съд, постъпила от Прокуратурата на Република България се поддържа, че въпросът може ли в производството по иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар, обезщетението да бъде намалено поради прекомерността му, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по касационната жалба О. И. Д. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че обуславащия изхода на делото въпрос – може ли съдът по иск с правно основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ да определи обезщетение за имуществени вреди в размер по-малък от заплатеното в наказателния процес адвокатско възнаграждение е разрешен от въззивния съд в противоречие на постановките, приети в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г. ОСГК ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, воден от което