Определение № 224 от 25.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 1484/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. К. срещу решение № 101/06.12.2018 г. по в. гр. д. № 315/2018 г. по описа на Окръжен съд Видин, с което е отменено решение № 210/23.04.2018 г. по гр. д. № 2995/2017 г. на Районен съд Видин и е уважен иск по чл. 422 ГПК, предявен от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Е. М. К.. Касаторът прави оплакване за недопустимост на постановеното от Окръжен съд Видин решение, както и за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В депозираното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е обосновано наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и ал. 2, предл. II ГПК. Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ ЕАД я оспорва като недопустима, евентуално неоснователна. Счита, че макар разгледано като гражданско от районен съд Видин, делото, образуваното по иска с правно основание чл. 422 ГПК, е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално атакуваното решение да не бъде допуснато до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В процесната хипотеза Районен съд Видин е сезиран от „Банка ДСК“ ЕАД с иск по чл. 422 ГПК в размер на 7 654, 80 лв. срещу Е. М. К. с основание вземане по договор за потребителски кредит, сключен на 26.04.2012 г. Ищецът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, а предмет на правния спор е вземане, произтичащо от абсолютна търговска сделка. Тези две обстоятелства обуславят характера на спора като търговски по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Цената на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, определена по правилото на чл. 69 ГПК, е 7 654, 80 лв., т. е. под 20 000 лв. Следователно, решението на ОС Видин е изключено от обхвата на касационен контрол. Без значение за тази преценка е обстоятелството, че производството пред първа инстанция е протекло по реда на Глава XIII ГПК. Подадената от Е. М. К. касационна жалба е недопустима. Като недопустима касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС