Определение № 806 от 06.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 16/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Н. от [населено място] срещу решение № 264 от 12.10.2011г. по гр.дело №326/2011г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.06.2011г по гр.д.№80/2011 на Плевенски окръжен съд Отхвърлен е иск за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ОД на МВР, чиито служител е събрал данни, дали основание на прокуратурата да иницира задължително настаняване и лечение на ищцата по реда на Закона за здравето, като съдът е отхвърлил искането. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане, посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се основава на довод, че държавата следва отговаря в лицето на посочения ответник МВР, за сведенията, довели до образуване на производство по настаняване за задължително лечение съгл. чл. 155 и сл. от Закона за здравето, тъй като щом съдът не е приложил мярката, сведенията са неверни .Поставя се въпрос за прилагането на чл.2 ал.1 т.4 ЗОДВ и за отговорността на привлечения ответник за събрани по нареждане на прокуратурата фактически данни.Според защитата неправилно е основанието да се свързва с предпоставката за допуснато от съда принудително лечение, отменено в последствие. Обратното тълкуване ще е съответно на развитието на обществените отношения. От ответника Областна дирекция на МВР П. е постъпил отговор, с който се оспорва допустимостта на жалбата. Касационната жалба е постъпила в срок, допустима е по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се формулира въпрос за търсене на отговорност от МВР като ответник по реда на ЗОДОВ, при събиране на фактически данни по нареждане на прокуратурата, за поведение по чл. 155 от закона за здравето. От регламента по чл.2 ЗОДОВ обаче следва и отрицателния отговор на поставения въпрос, във връзка с търсената отговорност, каквато не е предвидена поначало, когато не се стигне до прилагане на задължително лечение .Разрешение в този смисъл е дал въззивния съд. По поставения въпрос не липсва съдебна практика, тя не е противоречива, не е налице празнота или неяснота в закона, която да се отстранява по тълкувателен път .За производството по задължително лечение, медицински мерки и пр. нормативният ред не е предвидил същия обем отговорност ,каквато правозащитните органи носят при незаконно обвинение, или незаконно приложени наказателно- правни мерки. Не се касае за празнота в закона, а за съобразяване с естеството на мерките. Здравословното състояние на гражданите не е въпрос, който засяга само тях и не е противоправно наличието на ред, по който то да бъде обективно установено. Изяснен в съдебната практика е и въпросът за приложното поле на съставите и основанията за търсене на отговорност от правозащитните органи, вкл. липсата на пасивна легитимация на други държавни органи,действали по нареждане на последните. Принципното разрешение по поставения въпрос следва от съображенията, дадени по тълкуване на закона в т.7 и т.10 от ТР №3 от 22.04.2005 Г. по т.д. № 3/2004 Г., ОСГК на ВКС. Неотносимо се пита каква е квалификацията на иска, с който неоснователно се търси отговорност за извършена от служител на МВР предварителната проверка, довела до образуване на производство по чл. 155 от Закона за здравето, когато принудително лечение не е било въобще допуснато .Този въпрос не е решаващ за изхода на спора, т.е за отхвърлянето на иска като неоснователен. Квалификацията в тези случаи съдилищата правилно привързват към законовата хипотеза, чието приложно поле ищецът цели да разшири, в случая чл.2 ал.1 т.4 ЗОДОВ, а сочените в изложението квалификации „чл.2 т.1 и т.2 ЗОДОВ”, не са съпоставими, като фактически основания на иска в конкретния случай. Тъй като разрешението на Великотърновски апелативен съд е в съответствие с константната практика по приложимия закон и основания по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не се обосновават, касационно обжалване не следва да се допуска. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.