Определение № 3198 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 999/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 7 от 04.01.2024г. по в.гр.д. № 340/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 178 от 04.05.2023г. по гр.д. № 100/2023г. на Окръжен съд – Пловдив в неговата отхвърлителна част.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „Булгар Екопродукт 2017“ ЕООД установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване съществуването на вземания за сумата от 49 398. 94 лева (разликата от 3 024. 84 лева до 52 423. 78 лева), подлежащи на възстановяване средства по Договор № 15/693727/0140998 от 15.04.2019г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ със законната лихва за забава, считано от 16.03.2021г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 219/2021г. на Районен съд – Левски, до окончателното плащане. Отхвърлени са и исковете за установяване дължимостта на изтекли лихви съответно за сумата от 5 961. 09 лева, представляваща лихва за забава върху главница от 31 191. 73 лева за периода от 18.04.2019г. до 15.03.2021г. и за сумата от 1 841. 78 лева (разликата над сумата от 310. 91 лева до 2 152. 69 лева), представляваща лихва за забава върху главница от 18 207. 21 лева за периода от 11.03.2020г. до 15.03.2021г.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Решението е постановено в нарушение на чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на клаузата на т. 5.5 от Раздел V от сключения между страните договор. Въззивният съд не е приложил предвидените в чл. 20 от ЗЗД критерии и е изменил договора. До момента на завеждане на делото не е имало спор между страните относно съдържанието на клаузата на т. 5.5. Неправилни са изводите на съда, че когато има доказано изпълнение на поетите задължения за периодите, за които са отпуснати финансови средства по съответните мерки, не следва да се допуска връщане на даденото през тези периоди, тъй като средствата реално са използвани за хуманното третиране на животните и ищецът е приел изпълнението. Не е съобразено, че ответникът е поел задължение за срок от пет години. Независимо от характера и времетраенето на неизпълнението, земеделският стопанин възстановява всички получени средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им. Т.е. искането за връщане на средствата по съответните мерки не е ограничено за конкретния период, в който е установено неизпълнението, а за петте години от поетия ангажимент. Изпълнението на ангажимента от земеделския стопанин не е обвързано с финансово подпомагане от Държавен фонд “Земеделие“ през целия петгодишен период.

Касаторът иска оспореното въззивно решение да бъде допуснато до касация, отменено и предявените искове - уважени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Следва ли съдът да пристъпи към тълкуване на волята на страните без да е налице спор между страните или съмнение относно нейното действително съдържание по отношение на приложното поле на т. 5.5 от Раздел V, „Отговорности“ във връзка с т. 3.4 от Раздел ІІІ „Права и задължения на страните“ от Договор № 15/693727/0140998 за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“?

2. Може ли съдът да извърши тълкуване на действителната воля на страните по отношение на клаузата на т. 5.5 от Раздел V, „Отговорности“ във връзка с т. 3.4 от Раздел ІІІ „Права и задължения на страните“ от Договор № 15/693727/0140998 за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ без да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл. 20 от ЗЗД, в това число целта на договора, поведението на страните и обичаите в практиката?

3. Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, които на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД имат силата на закон за тях, от които произтича и въпросът за обхвата и приложното поле на т. 5.5 от Раздел V, „Отговорности“ във връзка с т. 3.4 от Раздел ІІІ „Права и задължения на страните“ от Договор № 15/693727/0140998 за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, че подлежат на възстановяване всички получени суми, както и законната лихва от датата на получаването им, като проявление на свободата на договаряне по смисъла на чл. 9 от ЗЗД?

Според касатора по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, решение № 150 от 22.12.2016г. по т.д. № 1704/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50044 от 12.01.2023г. по т.д. № 92/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

4. Следва ли земеделският стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години, и след като такава санкция е описана в договора, като се вземе предвид, че предвидената санкция е да възстанови всички получени суми, а не санкцията за неизпълнението да бъде съответна на него?

Въпросът, според касатора, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото

От насрещната страна по жалбата „Булгар Екопродукт 2017“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен Договор № 15/693727/0140998 от 15.04.2019г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“. Съгласно договора дружеството „Булгар Екопродукт 2017“ ЕООД, като земеделски стопанин, е поело задължение да изпълнява мерки при отглеждане на птици – използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг; подобряване на условията за хуманно отношение към птиците по време на транспорт; намаляване на емисиите на амоняк с 30% чрез добавяне в постелята на силикатни минерали. Тези ангажименти са били поети за срок от пет последователни години – до 20.03.2023г. (т. 3.4 и т. 4.1 от договора), съответно на подаденото заявление за първоначално кандидатстване по мярката (от 20.03.2018г.).

Като помощ на ответника - земеделски стопанин са били предоставени общо 52 423. 78 лева, от които 31 191. 73 лева, получени на 18.04.2019г. за 2018 година, и 21 232. 05 лева, получени на 11.03.2020г. за 2019 година. Ответникът е изпълнявал договора през цялата 2018г. и до 10.11.2019г., когато част от птиците са били продадени, а други - унищожени поради положителни проби за салмонела. Дружеството е закрило животновъдния си обект за отглеждане на бройлери в [населено място] на 12.03.2020г., но още след 10.11.2019г. там не са били отглеждани птици.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК фондът е поискал възстановяване на всички предоставени суми, със законната лихва за забава - 5 961. 09 лева върху сумата от 31 191. 73 лева за времето от 18.04.2019г. до 15.03.2021г. и 2 152. 69 лева върху сумата от 21 232. 05 лева за времето от 11.03.2020г. до 15.03.2021г. Позовал се е на клаузата на т. 5.5 от договора, съгласно която при констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т. 3.4, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява всички получени средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им. По образуваното ч.гр.д. № 219/2021г. на Районен съд – Левски е била издадена заповед за изпълнение № 98 от 18.03.2021г., срещу която от „Булгар Екопродукт 2017“ ЕООД е било подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

В образуваното производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е приел, че подлежащи на възстановяване са били 3 024. 84 лева от получените за 2019г. средства, със законна лихва от 310. 91 лева за периода от 11.03.2020г. до 15.03.2021г., съответно от датата на заявлението до окончателното плащане и за тези суми предявените установителни искове са били уважени. Сумата на дължимата главница е била изчислена на основание дневна ставка при 365 дни по видове птици. Получената за периода от 10.10.2019г. до 31.12.2019г. държавна помощ е съставлявала 52/365 части от цялата получена за 2019 година помощ от 21 232. 05 лева. Първоинстанционното решение в тази част не е било обжалвано от „Булгар Екопродукт 2017“ ЕООД.

Подадена е била жалба от Държавен фонд „Земеделие“ срещу останалата част от решението - с която исковете на фонда са били отхвърлени като неоснователни в пълните предявени размери. Въззивният съд е споделил изцяло изводите на първонистанционния съд за неоснователност на исковете.

По-конкретно за спорно по делото е било счетено съдържанието на клаузата на т. 5.5 от сключения между страните договор. Съставът на Апелативен съд – Велико Търново е приел, че тълкуването на клаузата следва да е в смисъл, че е предвидено възстановяване от земеделския стопанин на получените средства по мярката само за периода на неизпълнение на договора. Това е, защото помощта се дава за постигнат конкретен резултат след одобрение на допълнително заявление, което земеделският стопанин подава ежегодно. Същевременно да се приеме дължимост на всички платени суми, би означавало всички разходи и пропуснати ползи за години назад, свързани с отглеждането на животните при посочените стандарти, надхвърлящи задължителните, да останат за сметка на земеделския стопанин. В случая след първоначалното заявление от ответника са били подадени допълнително заявления от 26.03.2019г. и 28.03.2020г. съответно за 2018 година и 2019 година. Имало е контролни листи за извършени проверки от БАБХ от всяка от годините до 10.11.2019г., които показват изпълнение на задължителните стандарти за хуманно отношение към птиците, при което платените държавни помощи за времето до 10.11.2019г. не подлежат на връщане.

В този смисъл въззивният съд, както и първоинстанционният, са се позовали на приложимото европейско законодателство. Касае се за държавна помощ, предоставяна при условията на правото на Европейския съюз, като целта е да се покрият разходите и пропуснатите ползи за ответното дружество за договорения период за доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците, които надхвърлят задължителните стандарти по действалите в процесния период Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общите селскостопански политики, Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство. Установени са общи правила и схеми за директно подпомагане на земеделските производители в рамките на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съдържанието на клаузата на т. 5.5 от договора между страните следва да се тълкува в духа на нормите, установени в регламентите, както и на принципа на защита на оправданите правни очаквания като основен принцип в правото на Съюза, като се държи сметка за пропорционалността между целта, за която е предоставена държавната помощ, и използваните за постигането й средства.

По делото ответникът е поддържал, че клаузата на т.5.5 от сключения между страните договор е неравноправна и несправедлива - тя не отговоря на условията по Регламент (ЕС) № 1306/2013.

С оглед мотивите на въззивния съд в решението му четвъртият формулиран от касатора въпрос не може да бъде определен като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е основан на конкретни фактически обстоятелства - неизпълнение от страна на земеделския стопанин на дейности, за които по сключения между страните договор е поел ангажимент за пет последователни години, и уговорка в такъв случай да се връщат всички получени от него суми, което е с характер на санкция (неустойка). Така формулиран въпросът е фактологичен и предпоставен от преценка на фактите по делото – дали клаузата на т. 5.5. от Договор № 15/693727/0140998 от 15.04.2019г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ действително съдържа уговорка за връщане на всички получени от земеделския производител суми. Поради това въпросът не отговаря на изискванията на чл. 290, ал. 1 от ГПК, съответно на постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Същото е по отношение на първи, втори и трети от поставените въпроси, които са пряко свързани с тълкуването на клаузата на т. 5.5 от договора от 15.04.2019г., която изрично се сочи във въпросите.

Дори да се приеме, че първият и вторият от въпросите имат характер на правни и са свързани с приложението на нормата на чл. 20 от ЗЗД, като съдържат питане дали съдът е длъжен, при спор между страните относно съдържанието на сключен от тях договор, да изследва действителната тяхна воля съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД, не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, за да бъде допуснато касационно обжалване.

Съществува трайна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, съгласно която на тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание. Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД – отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. На тази практика, материализирана в множество съдебни решения (решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 89 от 17.07.2009г. по т.д. № 523/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 105 от 30.06.2011г. по т.д. № 944/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.), от които и посочените от касатора, въззивното решение не противоречи.

Ответникът е възразил срещу клаузата на т. 5.5 от договора от 15.04.2019г., така както касаторът – ищец е считал, че тя трябва да бъде приложена, и въззивният съд е извършил тълкуване. При това тълкуване са били съобразени останалите каузи от договора (че земеделският стопанин подава периодично заявления и получава периодични последващи плащания), целта на договора (подпомагане на земеделския стопанин в рамките на общата селскостопанска политика на Европейския съюз) и добросъвестността. Направен е извод, че не би съответствало на добросъвестността тълкуване, според което всички разходи и пропуснати ползи за годините, когато са били отглеждани животни при стандарти, надхвърлящи задължителните, останат за сметка на земеделския стопанин.

По същество тълкуването съответства на казуалната практика на ВКС по сходен случай (решение № 50223 от 16.01.2023г. по гр.д. № 574/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.). То съответства и на практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общите селскостопански политики (т. 49 - т. 52 от решение на Съда от 27.01.2021г., Der Ruitre vof (С-361/19), ECLI:EU:C:2021:71, т. 69 - т.70 от решение на Съда от 11.04.2024г., Х срещу Agrarminiszter (С-6/23), ECLI:EU:C:2024:294). Касае се за предоставена държавна помощ по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП с финансиране от бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ в рамките на общата селскостопанска политика на Съюзи, поради което следва да бъдат съобразени принципите на равно третиране, пропорционалност, правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Тези принципи изключват изискване на пълния размер на подпомагането без да се вземе предвид, освен другото, продължителността на периода, през която поетият от земеделския стопанин ангажимент не е бил спазен.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново.

Воден от горното съдът