Определение № 934 от 01.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1251/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] срещу определение № 50126 от 15. 06. 2023 г. по т. д. № 1599/2022 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 260000 от 06. 01. 2022 г. по т. д. 606/2020 г. на Варненски апелативен съд, поправено с решение № 260006 от 17. 05. 2022 г. и изменено в частта за разноските с определение № 260007 от 11. 04. 2022 г., в частта, с която е потвърдено решение № 24 от 25. 02. 2019 г. на Добричкия окръжен съд по т. д. № 170/2018 г. в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „Бул Аква Фиш“ ООД сумата от 24 143 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от преустановяване на електрозахранването в периода от 24. 02. 2016 г. до 25. 02. 2016 г. в имот в [населено място], общ. Добрич, стопанисван от ищеца, и съставляваща съвкупност от няколко заявени претенции, както следва: 18 143 лв. – претърпяна загуба от настъпилата смърт на 42 броя мъжки и 54 броя женски разплодници по данни от констативен протокол от 26. 02. 2016 г.; 3 000 лв. - пропуснати ползи от сключен договор с унгарското дружество „Халхаз“ ООД за покупко-продажба на 20 кг. оплоден хайвер от сибирска есетра при цена от 3 500 евро за кг. или общо 70 000 евро и 150 000 броя рибки с тегло 8-10 гр. от вида сибирска есетра на стойност 0, 65 евро за една рибка, заявена като частична, и 3 000 лв. – пропуснати ползи от непроизвеждането за нуждите на стопанството на 20 - 25 кг. хайвер, 650 000-800 000 броя личинки, от които при средна преживяемост 60 % биха се получили 480 000 броя укрепнали малки рибки със средна продажна цена по 0,80-1 лв. за брой, неосъществено увеличаване имуществото на ищеца в размер на 384 000 лв., заявена като частична, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /22. 02. 2017 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „Бул Аква Фиш ООД разноски по делото, и е прекратено производството по т. д. № 1599/2022г. по описа на ВКС. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорват се изводите на състава на ВКС, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК, тъй като ищецът „Бул Аква Фиш“ ЕООД е търговско дружество. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на изразеното в обжалваното определение становище, че при преценката за допустимостта на подадената касационна жалба ВКС не е обвързан от определението на Добрички окръжен съд, в което е направен извод, че спорът е потребителски. Твърди, че това произнасяне на окръжния съд е по повод направените от ответника „Електроразпределение Север“ АД възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд поради наличието на арбитражна клауза и за неподсъдност на спора на сезирания съд с оглед правилата за местна подсъдност. Мотивира разбиране, че е недопустимо всяка от инстанциите да осъществява самостоятелна преценка за качеството „потребител“ на страна в процеса. Ответникът по частната жалба „Бул Аква фиш“ ЕООД е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователността й. Трето лице помагач на страната на ответника „ЗАД „Алианц България““ АД, [населено място] не е депозирало отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното. Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане касационната жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу въззивното решение, съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че касационната жалба на дружеството е процесуално недопустима, тъй като спорът по предявените от търговското дружество „Бул Аква Фиш“ ЕООД искове за присъждане на обезщетения за вреди по сключен договор за разпределение на електрическа енергия във връзка с осъществяваната от него търговска дейност е търговски по смисъла на чл. 365 ГПК, образуваното по него дело е търговско и постановеното въззивно решение в обжалваната му част с оглед цената на разгледаните кумулативно съединени искове – всяка под 20 000 лв. не подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В атакувания акт са изложени и съображения, че делото не може да бъде квалифицирано като гражданско на основание чл. 113 ГПК, тъй като ищецът по делото е търговско дружество, а съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 23. 02. 2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС потребител по смисъла на посоченото процесуално правило е винаги и само физическо лице. Извършената от състава на ВКС преценка за недопустимост на касационната жалба е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела. Размерът на цената на исковете за парични вземания се определя от търсената сума – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. За допустимостта на касационното обжалване от значение е цената на всеки един от предявените и разгледани във въззивното решение искове. В случая предмет на разглеждане по делото от въззивната инстанция с решението в обжалваната му част са три кумулативно съединени искове по чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от неизпълнението на договор за пренос на ел. енергия с изх. № СВП 13-823/18. 11. 2013 г. и договор за достъп до електроразпределителна мрежа с изх. № СВП13-823/18. 11. 2013 г., по силата на които имотът на ищеца в [населено място], [община] е бил присъединен към електропреносната мрежа, с цена на исковете съответно 18 143 лв., 3 000 лв. и 3 000 лв. При общност на твърденията на ищеца за неизпълнението на посочените договори с оглед преустановяване на електрозахранването на стопанисвания от него обект за периода 24. 02. 2016 г. – 25. 02. 2016 г. обстоятелствата, на които се основават исковете, и исканията са различни. По предявените като частични искове се претендира заплащането на сумата от 18 143 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от настъпила смърт на 42 бр. мъжки и 54 бр. женски разплодници по данни от констативен протокол от 26. 02. 2016 г., на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от нерализиран приход по сключен договор с дружеството „Халхаз“ ООД със седалище в Унгария и на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от непроизвеждането за нуждите на стопанството на 20-25 кг. хайвер, 650 000 – 800 000 бр. личинки. Цената на два от предявените искове – 3 000 лв. е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения както по граждански дела /5000 лв./, така и по търговски дела /20000 лв./. Що се касае до иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди- претърпени загуби в размер на 18 143 лв., то следва да бъде съобразено, че същите се претендират от преустановяването на електрозахранването в имота на ищеца и източник на спорното материално право е неизпълнението от ответника на задължения по търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 ТЗ – договор за пренос на ел. енергия и договор за достъп до електроразпределителната мрежа, сключени между търговци във връзка с упражняваното от тях занятие. В този смисъл спорът по този иск е търговски и с оглед императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК постановеното по него въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Във връзка с допустимостта на касационното обжалване на въззивния акт в частта по иска за заплащане на обезщетение в размер на 18 143 лв. следва да се изтъкне, че делото не може да бъде квалифицирано като гражданско на основание чл. 113 ГПК и по отношение на него да намери приложение предвиденият в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лева. С изменението на чл. 113 ГПК с ДВ, бр. 100/2019 г. се създаде ново процесуално правило, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Както е изяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23. 02. 2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС при тълкуване на посочената процесуална норма преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – напр. § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл. 113 ГПК. В случая спорното правоотношение е възникнало от сключени от ищеца търговско дружество договори за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа на ответното електроразпределително предприятие и процесуалното правило на чл. 113 ГПК не намира приложение. Според възпроизведеното задължително тълкуване на ВКС потребител по смисъла на чл. 113 ГПК може да бъде само физическо лице, каквото ищецът не е. Следва да бъде споделено и становището на предходния състав на ВКС, че при определянето дали спорът е потребителски не може да се изхожда от легалната дефиниция в § 41б от ДР на ЗЕ на понятието „потребител на енергийни услуги“, доколкото същата обслужва само посочения закон и не е свързана с гарантираната от чл. 113 ГПК цел да се осигури защита на физическите лица, които при сключване на договори с търговец действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Неоснователни са и доводите на частния жалбоподател, че при преценката за допустимостта на касационното обжалване съобразно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК ВКС е обвързан от постановените в производството актове във връзка със споровете по повод направените от ответника възражения за арбитражна клауза и за липса на местна подсъдност на сезирания съд, в които е направен извод, че се касае до потребителски спор. Сезираният с касационна жалба срещу въззивен акт Върховен касационен съд следва да извърши самостоятелна проверка за допустимостта на касационното обжалване съобразно въведените с императивната процесуална разпоредба на чл. 280, ал. 3, ал. 1 ГПК критерии – вид на делото с оглед неговия предмет и цена на иска. При определянето дали въззивното решение е обжалваемо според тези критерии касационната инстанция не е обвързана от взетото от първата и въззивната инстанция становище, че спорът е потребителски и досежно него намира приложение правилото на чл. 113 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение