Определение № 2468 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2934/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 9815/27.04.2023 г. на Столична община, чрез юрисконсулт В. Д., срещу въззивно решение № 383/24.03.2023 г. по гр. д. № 2890/2022 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Относно задължението на въззивния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства, имащи значение за прилагане на законовия критерий по чл. 52 ЗЗД; 2. Нарушена ли е практиката на Върховния съд по въпроса по приложението на принципа на справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, по който разрешението на въззивния съд следва да се съпостави с постановките на ППВС № 4/1968 г.; 3. По отношение на въпроса за задължението на съда да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, който въпрос е бил разрешен в противоречие с т. II от ППВС № 4/1968 г.; 4. Какво е процесуалното задължение на въззивната инстанция по чл. 235, ал. 2 ГПК в решението си да обсъди всички относими, факти, обстоятелства, доводи и възражения на страните в това число и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като в мотивите си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои счита за недоказани. Ответникът по касация – Д. К. А., чрез адвокат Х. Ч., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на разноски за защита пред касационната инстанция, осъществена безплатно при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима в частта относно иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. То е в размер на 1355,68 лева, т.е. под 5000 лева. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В останалата част касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е отменено решение № 262106/27.06.2022 г. по гр. д. № 4749/2021 г. на Софийски градски съд в частите, с които е: отхвърлен искът на Д. К. А. за осъждане на Столична община да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД разликата над 10 500 лева до 17 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; уважен искът на Д. А. за осъждане на Столична община да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД разликата над 938,20 лв до 1340,28 лв – обезщетение за имуществени вреди. Вместо него е постановено друго, с което Столична община е осъдена да заплати на ищеца разликата над присъдения размер от 10 500 лева до 17 500 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и е отхвърлен предявеният от Д. А. иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на Столична община за разликата от 938,20 лева до 1340,28 лева – обезщетение за имуществени вреди. В останалите части, с които Столична община е осъдена да заплати на Д. А. сумата 10 500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесния инцидент и 938,20 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, и искът е отхвърлен за разликата над 17500 лева до предявения пълен размер от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 1340,28 лева до 1355,68 лева – обезщетение за имуществени вреди, първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. показанията на свидетеля Г. А., че на 20.06.2018 г. е станал инцидент с ищеца Д. А., който се прибирал от гости на брат си, живеещ в гр.София,ж.к. "Слатина", ул.“Слатинска“, бл.№ 44, вх.А. След като излязъл от входа на блока и тръгнал към автомобила си, паркиран на улицата, попаднал в отворена шахта, намираща се между тротоара и бордюра, отстрани на жилищния блок. Кракът му се усукал и усетил силна болка в дясното коляно и счупване на зъби. За момент изгубил съзнание от силната болка. Брат му – Г. А. го извадил от шахтата, след което го закарал до болница „Пирогов“. Там ищецът бил хоспитализиран и му била направена операция на десния крайник, поради установена фрактура – счупване на фибията на дясното коляно. След операцията изпитвал силни болки, бил трудно подвижен, психически рухнал. След изписването от болницата А. се придвижвал с поставена шина и бил трудно подвижен. Силните болки продължили, а той бил в тежест на домашните си. Влошило се психическото му здраве. Не можел да натоварва крака си, усещал постоянен дискомфорт при ходене, нестабилност. От представените писмени доказателства от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, е установено, че при преглед на ищеца е констатирано наличие на кръвонасядане на гръдния кош вдясно, следи от медицински манипулации на дясната предмишница, счупване на десния голям пищял с извършена хирургическа интервенция. Според отразеното в удостоверението от съдебния лекар, кръвонасядането на гръдния кош и счупването на десния голям пищял отговарят да са получени по време и начин, както е съобщено в предварителните сведения от ищеца, че на 20.06.2018 г., около 21ч, е паднал в шахта. Счупването на десния голям пищял е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение движението на десния долен крайник. Кръвонасядането на гръдния кош е довело до болки и страдание. В медицинското удостоверение е отразено също, че съдебният лекар е прегледал съзъбието на горната и долната челюст на ищеца и е установил, че същото е в незадоволително общо състояние. При прегледа ищецът е съобщил за травматично счупване на първи горен десен зъб. Съдебният лекар е дал заключение, че предвид морфологичните характеристики на зъбите от горна и долна зъбна редица, няма основание да се приеме медикобиологичен признак, свързан с травматичното увреждане на някои от тях. По делото са представени фактури, издадени от УМБАЛ „Пирогов“, и рецепти, издадени от лекари при УМБАЛ „Пирогов“, от които съдът е направил извод, че ищецът през времето на лечението си в УМБАЛ „Пирогов“, в периода 26.06. - 29.06.2018г., е правил разходи за лечение – заплатил е 3бр. спонгиозен канюлиран самонарязващ винт, закупил е шина и лекарства, а на 29.06.2018г. е заплатил 8 бр. потребителска такса за престоя си в Трета клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Пирогов“. Така представените фактури съответстват на отразеното в съдебното удостоверение на съдебния лекар при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, че А. е постъпил на лечение в УМБАЛ „Пирогов“ на 21.06.2018г., където му е направена операция на десния долен крайник, като е извършена репозиция на медиалния кондил и фиксация на 3 канюлирани винта. В представения констативен протокол от 15.07.2021г. на Столична община, р-н „Слатина“, е отразено, че служители на общината са посетили мястото на ул."Слатинска" до бл. 44, вх.А и са установили наличието на две ревизионни шахти, западно пред бл.44, които са в добро състояние, върху тях са монтирани капаци, шахтите са без видими пропадания и неравности, а пред блок 44, има изградено парково осветление, както и справка от общината, че в периода 1.05.2018г. – 1.05.2021г. в отдел „ИББ“ няма подадени сигнали за липсващи или компрометирани капаци на дъждоприемни шахти в околоблоковото пространство на бл.44, на ул.“Слатинска“. Съгласно заключението на техническата експертиза на мястото на инцидента е установено наличието на две шахти, намиращи се в зелената площ до сградата на блок 44 между тротоара и бордюра, вдясно от вход А. Бетоновият капак на шахтата, за която се твърди, че е причина за настъпилия инцидент, е с една дръжка и може да бъде отворена с метална щанга или със специализирана лебедка. Според вещото лице при падане на човек в отворена шахта с дълбочина 2,68 м., ако е без сериозни контузии, той може да бъде изваден от един човек с подаване на ръка в легнало положение сравнително лесно. От заключението на медицинската експертиза се установява, че ищецът е получил: кръвонасядане в горната третина на гръдния кош вдясно -2/2 см., закрито счупване на горния край на дясната тибия /големия пищял/, кръвоизлив на дясната коленна става, оток на дясното коляно. Според вещото лице закритото счупване на горния край на дясната тибия причинява трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Кръвоизливът в дясната коленна става отделно и самостоятелно причинява трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Отокът на дясното коляно и кръвонасядането в горната третина на гръдния кош вдясно самостоятелно причиняват страдание. Възстановяването от счупването на десния голям пищял е било в срок от 2 - 3 месеца. Ограничените движения в дясната коленна става са отзвучали за 1,5 - 2 месеца. Вещото лице е извършило и личен преглед на ищеца на 5.03.2022г. Установило е наличието на два белега - с дължина 12см. и личащи встрани от него овални белези от хирургични шевове, находящ се по вътрешно страничната повърхност на дясното коляно, и втори с дължина 3см. по външно страничната повърхност на същата коленна област. Според вещото лице оздравителният процес при ищеца е приключил, той може да се движи и без помощно средство, но изпитва страх и предпочита да се движи с бастун. Според вещото лице на ищеца е проведено високотехнологично оперативно лечение на счупената дясна тибия. Според вещото лице установените травматични увреждания могат да се получат от падането в дълбока дупка /отворена шахта/, както са регистрирани в медицинското удостоверение. Според вещото лице е напълно възможно Г. А. да е извадил ищеца от шахтата. Възможно е непосредствено след инцидента счупеният крак да не се усеща и ищецът да стъпи на счупен крак, за да бъде изваден от шахтата. Няма данни ищецът да е провеждал рехабилитационни процедури. Относно зъбния статус на ищеца, вещото лице е посочило, че не може да се даде заключение, че липсата или счупването на някои от зъбите е в резултат на настъпилия инцидент. От свидетелските показания на Д. П., живуща в съпружеско съжителство с ищеца, съдът е установил, че след операцията Д. А. изпитвал постоянна болка в коляното, трудно се движил, ползвал бастун, вземал обезболяващи лекарства. Изпитвал е страх от частична инвалидизация. Преди инцидента той бил здрав, енергичен, нямал травми, работел като продавач-консултант на авточасти. След инцидента не можел да си намери работа, тъй като накуцвал, не можел да стои дълго прав, нямал усмивка и пъргавина. Сънувал падането, изпаднал в депресия, станал сприхав, заядлив. Не играел с детето си, защото го било страх то да не стъпи на крака му. По време на лечението и на възстановителния период грижи за него полагали свидетелката и майка му. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищецът паднал в необезопасена ревизионна шахта с дълбочина 2,68м., чийто бетонов капак бил отместен встрани, и получил кръвонасядане на гръдния кош вдясно, счупване на десния голям пищял, кръвоизлив на дясната коленна става, оток на дясното коляно. Тези телесни увреждания са причинили на ищеца болки и страдания, както и трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Посочено е, че съгласно §7, т. 7 от ПРЗ на ЗМСМА в собственост на общината преминават мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община, поради което общината има задължение да ги поддържа обезопасени чрез своите служители. Шахтата не е отговаряла на условията за безопасност, тъй като капакът ѝ е бил отместен встрани и достъпът до шахтата, представляваща дълбока дупка с диаметър при отвора 60 см. и дълбочина 2,68 м., е бил свободен. Липсвали са ограждения или обозначения, че шахтата е необезопасена. Обектът е общинска собственост съгласно чл. 11 ЗОбС, поради което задължение на ответната община е да я управлява. Противоправното поведение на нейните служители е в причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания, които се установяват от медицинските документи и експертиза. За неоснователни са приети възраженията на ответника за заинтересованост на свидетелите, както и че уврежданията на ищеца може да са настъпили и по друг начин, а не от падане, доколкото с оглед всички събрани по делото доказателства механизмът на получаване на уврежданията на ищеца се установява несъмнено. След като е установил предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, въззивният съд при определянето размера на обезщетението е взел предвид тежестта на травматичното увреждане, продължителността на възстановителния период и причинените на ищеца болки и страдания. Пострадалият е бил на 36 години към датата на инцидента. Извършена му е оперативна интервенция –мануална репозиция на вътрешния кондил с поставяне на три канюлирани винта. Не е провеждал рехабилитация поради липса на финансови средства. Престоял е в болнично заведение приблизително три седмици. Имал е нужда от чужда помощ, изпитвал е неудобство, не е можел да се движи свободно. Лечението и възстановяването е продължило около 3 месеца, през който период е изпитвал болки и страдания, станал сприхав и раздразнителен. По наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат въззивният съд е приел, че пострадалият е преминал през затревена площ край блок 44, за да достигне паркирания на улицата автомобил, а не е ползвал тротоар, какъвто е налице в близост до шахтите. С преминаването през затревената площ, а не по тротоара, ищецът е нарушил чл. 108, ал. 1 от ЗДвП. Нормата предвижда задължение на пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, в случай че липсва тротоар, съответно по уличното платно. Въз основа на това съдът е определил съпричиняване от 30%. За справедливо е определено обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания, в размер на 25 000 лева, като при съобразяване на определения процент за принос към настъпването на инцидента, ответната община е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 500 лева. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не може да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса относно определянето на обезщетението за причинени неимуществени вреди по справедливост. Налице е константна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са видът и характерът на увреждането, интензитетът и продължителността на понесените от ищеца болки и страдания, отражението върху начина му на живот и конкретните му преживявания. В случая размерът на дължимото обезщетение е съобразен с практиката на ВКС относно приложението на закона след преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, а именно: възрастта на пострадалия, броя и вида на причинените увреждания /фрактура на десния голям пищял, кръвонасядания по гръдния кош и кръвоизлив на дясната коленна става, оток на дясното коляно/, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания /извършена оперативна интервенция, от която възстановяването е продължило повече три месеца/, тяхното отражение върху ежедневието /нужда от чужда помощ, изпитване на неудобства, невъзможност за свободно движение/. С оглед на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по процесуалноправния въпрос. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил, че преминаването през затревена площ край процесната шахта представлява нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, което обосновава извод за принос от 30% на пострадалия към случването на процесния инцидент. По този начин въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Несъгласието на касатора с определения от въззивния съд процент на съпричиняване е въпрос по същество, който изисква преценка на доказателствата и фактите по настоящия правен спор, което не може да бъде предмет на производството по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати на адвокат Х. Ч. разноски за оказаната безплатна правна помощ на Д. К. А. в размер на сумата 1500 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.