Определение № 314 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№3789/27.03.2020г., подадена от ПК“Съгласие“ – [населено място] чрез процесуалния й представител адв.Б. К. от АК-Л., срещу решение №221/02.03.2020г., постановено от въззивен граждански състав на Плевенския окръжен съд по в.гр.д.№1053/2019г. С обжалваното решение въззивният състав на Плевенския окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният на основание чл.108 ЗС иск от Потребителна кооперация „Съгласие“ – [населено място] против Община Никопол за предаване владението на УПИ ......... и УПИ .......... в кв.... по плана на [населено място]. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касатора решението е постановено в противоречие с ТР №1/2000г., ТР №1/2010г. и ТР №6/2013г. по правния въпрос след като съдът не е указал кои факти подлежат на доказване от страните в процеса и не е дал възможност на ищеца да събере доказателствата, поискани от него изрично от Община Никопол и Агенция по вписванията, няма и такова определение за отказ за събирането им, то тогава как ищецът и по какъв начин да докаже правоприемство между земеделско кооперативно дружество „Нива“, Кредитна кооперация „Нива“, КО „Съгласие“ и ПК „Съгласие“ във връзка с твърденията в исковата молба за процесния имот. Поддържа също така, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – принос за развитието на правото. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като докладът на съда е неясен и непълен и не отговаря на изискванията на чл.140 и следващите ГПК; че не са обсъдени представените по делото писмени доказателства, от които е видно, че е налице правоприемство между Кредитна кооперация „Нива“ и Потребителна кооперация „Съгласие“, както и показанията на разпитаните по делото свидетели. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Община Никопол чрез процесуалния си представител адв.С. П., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: По реда на чл.108 ЗС Потребителна кооперация „Съгласие“ – [населено място] е предявила срещу Община Никопол иск за признаване правото й на собственост и предаване на владението върху процесните УПИ ... и УПИ .... в кв.... по плана на [населено място] с твърдението, че правото на собственост е придобито по силата на договор за покупко-продажба /н.а.№..., н.д.№..., рег.№.../02.08.1924г./. Твърди, че по силата на н.а.№..., том .., рег.№..., дело №... от 2001г. се легитимира като собственик на масивна сграда-ресторант, построена в УПИ ........ и на масивна сграда-магазин, построена в УПИ ......., като погрешно нотариусът посочил, че двата имота, в които са построени сградите, са държавни. Поддържа, че със съставянето на Акт за частна общинска собственост №......./2019г. и Акт за частна общинска собственост №........../2019г. общината оспорва правата ѝ върху двата процесни имота. В писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК Община Никопол оспорва така предявения иск като неоснователен с твърдението, че не оспорва правата на кооперацията върху построените в двата имота сгради, но счита, че от представения с исковата молба н.а.№.../1924г. не се установява кооперацията да е собственик на имотите, тъй като през 1924г. правото на собственост е придобито от Земеделско кооперативно дружество „Нива“, след което имотите са били записани на името на О. и Р., а по скица от 1972г. – на Селкооп. Поддържа, че в исковата молба не се излагат фактически твърдения за правоприемство между кооперацията-ищец и Земеделско кооперативно дружество „Нива“, нито такова правоприемство се установява от представените доказателства. В проведеното в производството пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 24.06.2019г. процесуалният представител на кооперацията-ищец е заявил, че в исковата молба е поискано допускането на свидетели за установяване на хронологичното правоприемство между кооперация „Нива“ и ПК“Съгласие“, че за установяване на това правоприемство са представени и доказателства от ТД“Държавен архив“, направил е и искане да се изискат от ТД“Държавен архив“ историческа справка, касаеща ПК“Съгласие“ и КК“Нива“. С протоколно определение от същата дата съдът е допуснал събирането на поисканите доказателства. За да достигне до извода, че предявеният от ПК“Съгласие“ ревандикационен иск е неоснователен, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано правоприемството между Земеделско кооперативно дружество „Нива“, посочено като купувач в представения по делото нотариален акт от 1924г. и ищцовата Потребителна кооперация „Съгласие“. Взето е предвид, че съгласно н.а.№..., н.д.№..., регистрационен №.../02.08.1924г. Земеделско кооперативно дружество „Нива“, [населено място], е закупило южната част от двор от един декар с лице 30 кв.м. към държавното шосе, целият от около 3 дка, находящ се в [населено място], в долната махала – улица Главна, до съседи:държавно шосе, Т. /Т./ М. от три страни и Г. Ш. и при общи съседи: И. В. П., общинско място, И. В. и път. Въз основа на представените документи от ТД“Държавен архив“-П. е прието за установено, че за периода 1906-1944г. в [населено място], община Никопол са извършвали дейност три кооперативни организации за различен период от време, а именно: Кредитна кооперация „Нива“ /1906-1944г./; Земеделско спестовно заемно дружество „Нива“ /1906-1919г./ и Кредитна кооперация „Нива“ /1920-1944г./, като нито едно от трите дружества не носи наименованието на купувача по сделката по н.а.№.../1924г., а именно Земеделско кооперативно дружество „Нива“. По отношение на Земеделско спестовно заемно дружество „Нива“ съдът е приел, че не е съществувало към 02.08.1924г., тъй като е било прекратено през 1919г. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че УПИ ... и УПИ ... са били записани на името на О. и РПК, а според скица №524/26.06.1972г. са записани на „Селкооп“. С оглед данните за регистрацията на кооперацията-ищец въззивният съд е приел, че същата е новоучредена кооперация, за която в представените удостоверения липсват данни за наличие на правоприемство с първоначалния купувач по сделката от 1924г. Изложени са съображения, че по силата на §12 ПЗР ЗСПЗЗ се прекратява съществуването на ТКЗС и земеделски кооперации, образувани по силата на §7 ПЗР ЗК, прекратяват се и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ №922 за ползването на земята и осъществяване на селскостопанска дейност /ДВ.бр.39 от 1989г./ и Указ №56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, К., ТКЗС, М., АПК и селскостопански институти. Взето е предвид, че се прекратяват и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл.33, ал.3 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя, като съгласно §13 ПЗР ЗСПЗЗ /нов, ДВ.бр.28 от 1992г./ в едномесечен срок от влизането на закона в сила областните управители назначават ликвидационни съвети на организациите по §12 и от назначаването на ликвидационните съвети се прекратява дейността на общите събрания, управителните и контролните съвети, на председателите и другите органи на организациите по §12, откъдето е направен извод, че в настоящия случай правоприемство между З.“Нива“ и ищцовата кооперация не е доказано. Посочено е също така, че плащането на данъци не прави ищеца собственик на имотите, описани в исковата молба. В подадената от Потребителна кооперация „Съгласие“ въззивна жалба не се съдържат оплаквания, че докладът на първоинстанционния съд е непълен или неточен, поради което не може да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос – според т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2013г., само когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Освен това в настоящия случай основният въпрос, чието разрешаване обуславя извода за наличието или липсата на правоприемство между посоченото в н.а.№.../02.08.1924г. Земеделско кооперативно дружество „Нива“ и Потребителна кооперация „Съгласие“ е въпросът за вида на кооперативното дружество-приобретател, доколкото в събраните по делото и обсъдени от въззивния съд писмени доказателства е посочено, че в периода 1906-1944г. в [населено място] са извършвали дейност три кооперативни организации, като и трите са действали като кредитни. Категорична и непротиворечива е практиката на ВКС, че на основание чл.3 от ПМС №218/1951г. популярните банки са се превърнали в клонове на БНБ, а съгласно чл.7 от същото постановление активите им са преминали към приемащата банка, при което влоговете, намиращи се в популярните банки, и другите им задължения в размер на реалния актив на всяка банка поотделно, са поети от БНБ, а дяловият капитал на членовете на популярните банки е изплатен след установяване реалността на актива и пасива /чл.8-10 ПМС №218/1951г./. С тези разпоредби фактически са уредени имуществените последици, които биха били предмет на ликвидационно производство по отношение на тези кредитни институции и по силата на нормативен акт популярните банки са загубили конституивните признаци на юридическото лице, свързани с неговата правосубектност и принадлежност на имуществото /решение №86/24.06.2009г. на Първо ТО на ВКС по т.д.№76/2009г./. Именно поради това Потребителна кооперация „Съгласие“ не би могла да представлява възстановена кооперация, която да претендира успешно за активите на прекратените земеделски кредитни организации, тъй като една кооперация може да бъде възстановена само в хипотеза, при която е била прекратена по решене на общото си събрание, но не и в хипотеза, при която всички кооперации от този вид са прекратени по нормативен път. Макар и не в същия смисъл, въззивният съд е изложил съображения, че ПК “Съгласие“ е новоучредена, а не възстановена кооперация, за която липсват данни за наличие на правоприемство с първоначалния купувач по сделката от 1924г. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение