Определение № 2179 от 02.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2472/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Силк 84“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя С. И. П., чрез адв. М. П., против решение № 1367 от 16 март 2023 г., постановено по в.гр.д. № 9923/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 8621 от 27 юли 2022 г., постановено по гр.д. № 22055/2022 г. по описа на Софийски районен съд, за осъждане на „Силк 84“ ЕООД да освободи наетия въз основа на договор от 14.11.2017 г. имот - помещение от 21,85 кв.м. в [населено място], заедно със санитарен възел, мивка с метална конструкция, която обособява полуетаж от 12,00 кв.м., алуминиева дограма и алармена система, и да го върне на А. Г. Д., М. М. Д. и К. М. Д. - тримата от [населено място], и в тежест на касатора са възложени разноски. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че не са обсъдени в тяхната съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, а именно договор за наем и анекс към него в частта от съдържанието, в която на страната на наемодателя са тримата съсобственици, и в частта относно изискванията за валидност на кореспонденцията между страните във връзка с изпълнението, респ. изменението или прекратяването на договора; предизвестието за прекратяване на договора за наем; свидетелските показния относно мястото на оформяне и връчване на предизвестие по чл. 238 ЗЗД при отказ от получаване – в цветарски магазин на „Флора комерс“ ЕООД. Съдът не отговорил на всички доводи във въззивната жалба; мотивите към обжалваното решение били идентични с тези на първоинстанционния съд. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че безсрочният договор за наем е прекратен на основание чл. 238 ЗЗД, считано от връчване на предизвестието на ответното дружество при направен отказ от получаване; този извод означавал, че всеки документ би могъл да се връчи на всяко възможно място и да се приеме, че съдържанието му е доведено до знанието на адресата, ако е оформено като връчено при отказ с подписите на свидетели. Съдът не е съобразил, че на страната на наемодателя били трима съсобственици на имота, а предизвестието за прекратяване на договора било подписано само от един от тях – А. Д., т.е. останалите двама наемодатели не са изразили воля за прекратяване на договора; неправилно е прието, че с подписването на исковата молба другите наемодатели потвърдили действията, извършени от Д. без представителна власт; исковата молба била изготвена и подписана от процесуален представител, който не бил упълномощен от М. и К. Д. да потвърди действията, извършени от А. Д. без представителна власт; подписаното от двамата пълномощно в полза на процесуалния представител не включвало и право за предявяване на иск по чл. 233 ЗЗД от тяхно име срещу ответното дружество; двамата наемодатели не участвали и в съдебното производство, за да може да се приеме, че са потвърдили действията, извършени без представителна власт. Съдът неправилно е приел, че предизвестието за прекратяване на договора за наем е връчено на 27.05.2022 г., и го е ценил като годно доказателство за прекратяване на договорната връзка. Според касатора наемодателите не отправили валидно предизвестие за прекратяване на договора; не подписали лично исковата молба, за да изразят воля, че претендират последиците от прекратен договор; не упълномощили процесуалния си представител да направи изявление с характер на предизвестие по чл. 238 ЗЗД, респ. да заведе иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД; исковата молба не съдържала изявление по смисъла на чл. 238 ЗЗД. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се и че обжалваното решение е очевидно неправилно. В отговор на касационната жалба ответниците А. Г. Д., М. М. Д. и К. М. Д., тримата с адрес в [населено място], чрез адв. Н. Г., възразяват срещу допускането на касационното обжалване. С обжалваното решение въззивният съд приема за установено, че ищците А., М. и К. Д. са собственици на имот от 21,85 кв.м., отреден за магазин, находящ се в [населено място], [улица]. На 14.11.2017 г. страните са сключили договор за наем, по силата на който ищците предоставили на ответното дружество - „Силк 84“ ЕООД ползването на имота за една година, считано от 01.12.2017 г., срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 700 лева, платима за съответния месец от първо до пето число, заплащане на консумативни разходи, заплащане на такса за охранителна система СОТ и такса смет, ремонти на помещението и др. С анекс от 02.01.2019 г. срокът на договора за наем е продължен до 31.12.2021 г. С предизвестие от 01.03.2022 г., подписано от А. Д., управителят на дружеството-наемател е уведомен, че поради неизпълнение на задълженията по договора за наем наемодателите предоставят на дружеството срок от един месец за освобождаване на магазина; управителят на ответното дружество отказал да подпише предизвестието, който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства (показанията на св. Т. и М., и фактури на името на А. Д. и на „Ф. комерс“ ЕООД) е установено, противно на твърденията на ответника, че за периода месец 01.2021 г.-01.03.2022 г. същият не е заплащал наемната цена, нито другите разходи, за които се е задължил с договора за наем; не е напуснал имота след връчването на предизвестието; не отговарял на посочения в договора адрес за кореспонденция, нито на посочения телефон; че управителката на „Силк 84“ ЕООД - С. П., е била в магазина при връчване на предизвестието и се е запознала с неговото съдържание; че са провеждани телефонни разговори, с които П. е канена да плати задълженията по договора за наем. Съдът е счел за неоснователни оплакванията на дружеството, че предизвестието не е надлежно връчено, тъй като не е връчено на адреса за кореспонденция на наемателя, посочен в анекс № 2/02.01.2019 г.; позовавайки се на гласните доказателства е направил извод, че предизвестието е доведено до знанието на управителя на търговското дружество, което представлява надлежно уведомяване, доказано с подписите на двама свидетели; изложил е съображения, че целта на посочените в договора адреси за кореспонденция е да се гарантира достигане на изявленията до адресата, което е приел за направено в случая. Въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението, че са налице пречките по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, защото свидетелката Т. е разпитана не за установяване на договора за наем, а за доказване на връчването на предизвестието при направен отказ за получаване, за което обстоятелство гласните доказателства са допустими. Прието е за неотносимо обстоятелството, че предизвестието е подписано само от единия от наемодателите, тъй като с подписване на исковата молба всички наемодатели са потвърдили действията, извършени от А. Д. без представителна власт; посочено е, че дори да се приеме, че предизвестието не е получено от ответника, то е надлежно връчено на 27.05.2022 г. на адреса, посочен в анекс № 2/2019 г. с получаване на преписи от исковата молба и приложенията към нея; без значение е обстоятелството, че в исковата молба не е направено изрично изявление за прекратяване на договора, тъй като с нея се претендират последиците от неговото прекратяване. За да уважи иска по чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД, съдът е приел за установено по делото, че е налице прекратяване на договора за наем и че ответникът продължава да ползва имота. К. съд приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, очертани в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. трето ГПК. На първо място се пита налице ли е редовно връчване на предизвестие по чл. 238 ЗЗД за отказ от договор на адрес, различен от седалището и адреса на управление на търговеца - юридическо лице, съгласно публичен регистър за вписани обстоятелства по ТЗ или договорно установения адрес за кореспонденция, и какъв е законовият ред и начин на връчване на писмени изявления по договори между гражданскоправни субекти; приложим ли е по аналогия редът по чл. 50 ГПК. Въпросът се основава на твърдението на касатора, че неправилно съдът е приел, че предизвестието е било надлежно връчено, доколкото е доведено до знанието на управителя на ответното дружество, без да е връчено на адреса за кореспонденция съгласно наемния договор. Първата част от въпроса не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а касае правилността на изводите на въззивния съд по същество, които обаче не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване. Освен това, видно от мотивите съда, прието е, че дори предизвестието да не е редовно връчено на управителя на дружеството, то тази нередност е поправена с връчване на исковата молба и приложенията към нея на адреса за кореспонденция. Втората част от въпроса относно това какъв е законовият ред и начин за връчване на писмени изявления по договори между гражданскоправни субекти и прилага ли се чл. 50 ГПК, също не удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационен контрол, тъй като е формулиран хипотетично, без да адресира решаващ извод на въззивния съд. На следващо място са формулирани следните питания: самата искова молба или връченото с нея писмено предизвестие за прекратяване на договор, отправено преди завеждане на иск, изпълва ли съдържанието на чл. 238 ЗЗД; в хипотезата на невалидно или нередовно връчено предизвестие от страна на наемодател/наемодатели за отказ от договора по смисъла на чл. 238 ЗЗД, респ. липса на предизвестие от наемодател/наемодатели преди завеждане на иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, следва ли исковата молба да съдържа изрично изявление за прекратяване на наемния договор, за да се претендират последиците от прекратяването - връщане на наетата вещ, която се държи от наемателя без правно основание; представлява ли във всички случаи подадената от наемодател/наемодатели искова молба по чл. 233, ал. 1 ЗЗД и предизвестие за прекратяване на сключен наемен договор по смисъла на чл. 238 ЗЗД; ако исковата молба има характер и на предизвестие, отпада ли задължението на наемодателя за отказ от договора по реда на чл. 238 ЗЗД преди завеждане на иска за изпълнение на кореспондиращото задължение на наемателя по чл. 233 ЗЗД. Обобщено, касаторът пита дали подадената от наемодателя искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД, представлява предизвестие за прекратяване на сключения договор за наем и трябва ли същата да съдържа изрично изявление за прекратяване на договора. Постоянна е съдебната практика в разбирането, че исковата молба по чл. 233, ал. 1 ЗЗД също има характер на предизвестие по смисъла на чл. 238, ал. 1 ЗЗД, и връчването на исковата молба е достатъчно за редовно извършено предизвестие за прекратяване на наемния договор. В този смисъл са решение № 1283 по гр.д. № 35/2002 г., V г.о., решение № 113 по т.д. № 753/2008 г., II т.о., решение № 1427 по гр.д. № 1795/2000 г., V г.о. Поставените въпроси, макар да изпълняват изискванията на процесуалния закон за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на спора, в случая не са годни да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не са разрешени в противоречие с посочената практика. Въззивният съд е приел, че писменото предизвестие е редовно връчено на 01.03.2022 г., защото е доведено до знанието на управителя на ответното дружество, като е посочил, че дори да се приеме, че предизвестието не е получено от ответника, същото е надлежно връчено с получаване на преписи от исковата молба и приложенията към нея на адреса за кореспонденция съгласно анекс № 2/2019 г. Допускането на касационното обжалване по допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е необходимо – налична е съдебна практика, която настоящия съдебен състав възприема и не намира основание да бъде изменяна или изоставяна. Освен това касаторът претендира, че допускането на касационното обжалване на поддържаното основание ще доведе до прецизиране на хипотезите, в които връчването на исковата молба постига прекратяване на договорната връзка, за да се претендират последиците за връщане на вещта, но сочената съдебна практика дава достатъчен отговор на поставените правни въпроси. Поставен е и въпросът дали може да се приеме, че с подписване на искова молба по чл. 233 ЗЗД от пълномощник на всички ищци, част от тях потвърждават действията на друг ищец, отправил предизвестие по чл. 238 ЗЗД преди завеждане на иска, ако не е действал и от тяхно име, и ако изрично не са упълномощили процесуалния си представител. Този въпрос също няма претендираното от касатора значение, тъй като не обуславя крайния извод на съда, а именно, че наемният договор е прекратен. Предвид отговора на въпросите по-горе и приетото в съдебната практика разбиране, че исковата молба по чл. 233, ал. 1 ЗЗД има характера на предизвестие по смисъла на чл. 238 ЗЗД, независимо какъв отговор ще се даде на поставения въпрос, няма да се достигне до промяна в правния резултат. Това е така, защото независимо дали ще бъде прието, че чрез подадената искова молба част от ищците са потвърдили направеното предизвестие от страна на друг ищец без представителна власт, или че исковата молба, подадена от името на тримата наемодатели, представлява ново, редовно връчено предизвестие, наемният договор се счита прекратен с изтичане на срока, даден с предизвестието и ответникът следва да освободи наетия имот. Накрая, неоснователно се поддържа от касатора, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не се установява наличието на нито една от хипотезите на очевидната неправилност като порок, обуславящ допускането на касационното обжалване – непосредствено от мотивите на обжалваното решение да се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или грубо нарушаване на правилата на формалната логика. С оглед изхода на спора е основателно искането на ответниците за присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на 1500 лева по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,