Определение № 134 от 07.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2193/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], ЕИК[ЕИК] и на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 243 от 08.02.2013 г. по т.д. № 2658/2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение № 18 от 22.03.2012 г. по т.д. № 3684/2011 г. на СГС, Търговско отделение, VІ-3 състав в частта за: обявяване неплатежоспособността на [фирма], откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на временен синдик, налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и определяне на датата на първото събрание на кредиторите, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение по отношение на началната дата на неплатежоспособност, е определена датата 31.12.2010 година. К. [фирма] обжалва въззивното решение в частта по отношение на началната дата на неплатежоспособност, като поддържа, че следва да се определи датата 31.09.2011 г., т.е след настъпване на най-ранното установено просрочено задължение на длъжника, произтичащо от договор за банков кредит. В изложението на основанията за достъп до касация са поставени следните правни въпроси: „Следва ли да се определя начална дата на неплатежоспособността към момент, предхождащ най-ранния установен по делото настъпил падеж на изискуемо задължение, което търговецът не е изпълнил; Следва ли моментът на последното извършено плащане да бъде възприеман като спиране на плащанията по смисъла на чл.608, ал.2 ТЗ, при условие, че към този момент липсва изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка. Като допълнителни основания се поддържат т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената към изложението практика на ВКС – решение по т.д. № 91/2010 г., І т.о., решение по т.д. № 486/2010 г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 915/2009 г., ІІ т.о. К. [фирма] обжалва изцяло въззивното решение. Инвокирани са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен процесуалноправният въпрос относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанцонният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, както и материалноправните въпроси за приложното поле на чл.631 ТЗ и по-конкретно какво следва да се разбира под „достатъчно имущество” и за начина за определяне на началната дата на неплатежоспособността. По първия правен въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 13/2010 г., ВКС, І т.о., решение по гр.д. № 386/2009 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение по гр.д. № 73/2011 г., ВКС, І г.о.; По втория въпрос се поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата, с оглед решение по гр.д. № 312/1996 г., ВКС, V г.о., а по третия въпрос е въведено допълнителното основание за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 959/2009 г., ІІ т.о. Във връзка с поставения от касатора [фирма] процесуалноправен въпрос и след констатация, че той попада в обхвата на висящо тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с определение № 174 от 08.07.2013 г. настоящият съдебен състав е спрял производството по делото до постановяване на решение по посоченото тълкувателно дело. Предвид обявеното на 09.12.2013 г. тълкувателно решение, с което са отпаднали пречките за разглеждане на висящото т.д. № 2193/2013 г., е постановено определение № 350/10.12.2013 г. за възобновяване на производството по т.д. № 2193/2013 г. и насрочването му за закрито заседание по чл.288 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени поддържаните от страните основания за допускане на касационно обжалване и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на предвидения в чл.633, ал.1 ТЗ преклузивен срок, което обуславя тяхната процесуална допустимост. При постановяване на обжалваното решение съдебният състав на Апелативен съд – София, позовавайки се на счетоводната експертиза, е възприел изцяло изводите на първата инстанция, че ответното дружество е в неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка – договор за банков кредит от 10.04.2008 г., сключен с молителя – [фирма] и тази невъзможност е обективна. С оглед стойностите на основните икономически показатели, определящи за установяване на действителното финансово състояние на длъжника, дадени в заключението на вещото лице, е счетено, че процесът на декапитализация е станал необратим към 31.12.2010 г., когато е извършено и последното плащане към банката - молител. При изследване на финансовото състояние на ответното търговско дружество въззивният съд е приел за основателни доводите, че коефициентите за неговото финансово и икономическо състояние следва да се обсъждат и с оглед спецификата на основната дейност на дружеството – строителство, която предполага извършването само на разходи за относително дълъг период от време, а реализирането на печалба би могло да се очаква едва след завършване на проекта. По тези съображения за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 31.12.2010 г. Преценявайки оплакванията на въззивника – длъжник за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила изразяващи се в липсата на разпореждане на първоинстанционния съд за изпращане на препис от молбата с възможност за отговор и за липсата на доклад по делото, решаващият състав ги е приел за основателни. Същевременно обаче е направил извод, че допуснатите нарушения на процесуалния закон не са довели до нарушаване участието на ответника в производството и до лишаването му от адекватна защита по делото, предвид липсата на изрични възражения в първото по делото заседание и извършените впоследствие процесуални действия от същия. Въззивният съдебен състав не е възприел доводите на дружеството – длъжник, че пазарната стойност на единствения негов актив – земята, върху която е трябвало да бъде построена сградата е по-висока от стойността на задължението към кредитора. В тази насока се е позовал на допълнителното заключение на счетоводната експертиза, с извод, че не са налице основания по чл.631 ТЗ за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма]. Настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото. Формулираният от касатора [фирма] процесуалноправен въпрос във връзка с правомощията на въззивния съд при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада, безспорно е обуславящ за изхода на делото. Изразеното от състава на Апелативен съд – София разбиране по този въпрос /едва в съобразителната част на решението/ е в отклонение от задължителните указания по приложение на процесуалния закон, субсидиарно приложим към производството по несъстоятелност, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. Това обуславя извод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в неговата цялост. С оглед процесуалноправния въпрос, обусловил допускане на обжалването по касационната жалба на длъжника, в която е включен и въпроса за началната дата на неплатежоспособност и значимостта на този въпрос за цялото въззивно решение, то и искането на касатора – молител за допускане на касация следва да се счете за основателно. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение