Решение № 296 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 904/2009 г.

Решение № 296 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 904/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от "П" гр. П. чрез адв. К срещу решение № 645 от 10.11.08 г. по гр. дело № 645/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр. дело № 2855/07 г. на Пазарджишкия районен съд. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от Г. Г. Г. С определение № 782 от 15.07.2009 г. ВКС, IV г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. ВКС е констатирал противоречие между въззивното решение и приложените решения на Софийския апелативен съд. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли да бъде отменено и исковете-отхвърлени. Ответникът по касационната жалба Г. Г. моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 87 от 24.09.07 г. на директора на ПГ по механоелектротехника- П., с която е прекратен трудовия договор на ищеца Г. Г. Г. на длъжност "учител за ПН"Е"-практика на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращение в щата, е незаконосъобразна, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 329 от КТ. Направен е извод, че работодателят не е доказал, че в резултат на извършения подбор е оставил на работа учителите, които едновременно са по-квалифицирани и работят по-добре. Поставеният от касатора материално правен въпрос относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазването на нормата на чл. 329 от КТ от работодателя е разрешен с решение № 14 от 10.02.2010 г. по гр. дело № 4322/2008 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него е прието, че в тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че е извършил подбор, когато такъв е бил задължителен, и че го е извършил по критериите на чл. 329, ал. 1 от КТ - по-висока квалификация и по-добра работа. Квалификацията е обективен факт - тя включва притежаваното от работника или служителя образование по съответната специалност, степен на образование, както и наличие на допълнителна професионална квалификация, установено по съответния ред. За разлика от тези критерии качеството на работа се изразява в преценката на работодателя за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения. Тази преценка е субективна - дава се от субекта на работодателска власт и не би могла да се замени от преценката на съда, който не може да добие пълни впечатления за трудовите умения, навици и опит, проявяващи се единствено в производствения процес. Поради това ако не са налице данни за недобросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от страна на работодателя/злоупотреба с права/съдът не може да елиминира преценката на работодателя за качеството на работа на съответния работник или служител. По изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 от ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката, обективирана в решение от 19.12.2007 г. по гр. дело № 374/2007 г. на САС, решение от 3.01.2008 г. по гр. дело № 592/2007 г. на САС и решение от 7.01.2008 г. по гр. дело № 671/2007 г. на САС. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Безспорно е по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение като учител по практика в ответната ПГ"М"гр. Пазарджик. Със заповед № 87/24.09.07 г. на директора трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - съкращение в щата. От съдебно-икономическата експертиза и от представените писмени доказателства е установено, че работодателят е извършил подбор между ищеца и заемащите същата длъжност Ц. К. и П. К. по предварително установени критерии /образование и квалификация и комплексна оценка на работата в ПГ МЕТ/ и по определен начин /точкуване/с оценъчни карти. В резултат ищецът Г е получил най-малката оценка в сравнение с останалите лица, измежду които е извършен подбора. В подкрепа на твърдението на работодателя, че останалите на работа преподавателки са се справяли по-добре с работата от ищеца са представени констативни протоколи от проверки в часовете на Г. и другите две преподавателки, в които е отразена негативна оценка на преподавателя Г. и поредица от забележки. При така установените обстоятелства относно извършения от работодателя подбор следва да се приеме, че същият е законосъобразен. Подборът е извършен съобразно критериите на чл. 329, ал. 1 от КТ - по-висока квалификация и по - добра работа. Действително уволненият е с по-висока квалификация от Ц. К., но преценката на работодателя е, че тя са справя по-добре със задълженията си по планиране, организация и провеждане на образователния процес, с взаимоотношенията с учениците и родителите, с по-високите отговорности по поемане и водене на класно ръководство и спазва трудовата дисциплина, в сравнение с по-лошата характеристика на работата на ищеца по същите показатели. Тези данни обосновават извод за спазване на икономическите критерии за подбор - на работа да останат по-добрите работници и служители. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК вместо него постановено друго, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.