Определение № 1365 от 04.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2495/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. И. С. и В. С. С., действащ със съгласието на неговата майка Ц. И. С., срещу решение №117/19.06.2024г. по в.гр.д.№104/24г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която е потвърдено решение №267/29.11.2023г., поправено с решение №5/09.01.2024г. по гр.д.№327/21 г. по описа на Осръжен съд Сливен в частта, с която са отхвърлени предявените от тях срещу ЗАД“ДаллБогг живот и здраве“АД искове с правно основание чл.432 КЗ – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на С. Т. С. – техен съпруг и баща, настъпила в резултат на ПТП на 10.09.20г. за разликите над присъдените им 150 000 лв. за всеки от тях до предявените размери от по 200 000 лв. /частично от 220 000 лв./. В касационната си жалба ищците излагат доводи за неправилност,поради процесуални нарушения и материална незаконосъобразност, както и за необоснованост на изводите на апелативния съд при определяне на справедливия размер на обезщетението. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете до размер на 200 000 лв. /частично предявени от 220 000 лв./ за всеки от ищците с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА. В депозираното с касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите излагат доводи за неправилно приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, касаеща съпричиняването, във връзка с което формулират като обуславящи крайния изход на спора, но разрешени, според тях, от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, въпросите: 1. Представлява ли размерът на минималната работна заплата в България критерий от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с оглед характера и териториалното покритие на полицата на територията на целия Европейски съюз, което изключва възможността обезщетението да може да се обвързва с минимална работна заплата в конкретна държава от ЕС, респ. в България ?; 2. В случай на необходимост за обвързването на размера на обезщетението с размер на МРЗ не следва ли да е необходимо съдът да анализира икономическата реалност като цяло на територията на ЕС, поради еднаквост на застрахователното събитие?; 3. Представлява ли размерът на минималната работна заплата изобщо един от критериите, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението по претенция за компенсация на неимуществени вреди от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?; 4. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите, които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и може ли размерът на обезщетение за морални вреди да се обоснове със съобразяване на размера на минималната работна заплата 2020г.?; 5. Прилагането на критерий икономически условия в страната за конкретна година,без да се сочат характеристики и особености на тези условия и при пълно игнориране на лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий, от значение за правилно приложение на принципа за справедливост? /противоречие с ППВС №4/68г. и с решения на ВКС по т.д.№299/11г. на ІІ т.о., т.д.№795/08г. на ІІ т.о., т.д.№1154/13г. на ІІ т.о., т.д.№3040/14г. на ІІ т.о., т.д.№916/11г. на І т.о., т.д.№486/12г. на ІІ т.о./; 6. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 7. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищеца и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?; 8. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика- ППВС 4/68г.?; 9. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално сочене,че ищците са загубили съпруг и баща,без анализ на значението на тази загуба, при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, при което очевидно липсва позоваване на събраните по делото доказателства, задължителната им преценка в тяхната съвкупност и значимост? /по тези четири въпроса - противоречие с решение по т.д.№486/2012г. II т.о., решение по т.д. №2998/2013г. на I т.о., решение по т.д. № 1948/2013г. II т.о. /; 10. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите? /противоречие с решение по т.д.№1015/2011г. на второ т.о./; 11. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение? /решение по т.д. № 708/2009г. на II т.о., решение по т.д. № 2974/2013г. на II т.о., решение по т.д.№14/2009г. на второ т.о., решение по т.д.№1002/2017г./; 12. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно §27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2015г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това?; 13. Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2016г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди този период за събития 10-15 години преди процесното ? /противоречие с решение по т.д.№1002/2017г. на първо т.о./; 14. Нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия – освен ако към 2020г. няма някакви специфични изисквания и има ли такива? /противоречие с ППВС №4/68г. и решения по т.д.№299/2011г. на второ т.о., т.д.№795/2008г. на второ т.о., т.д.№1154/2013г. на второ т.о., т.д.№3040/2014г. на второ т.о., т.д.№916/2011г. на първо т.о., т.д.№486/2012г. на второ т.о./. Едновременно с това по отношение на въпросите от 1 до 9 се твърди и наличие на основания за приложимост на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗАД“ДаллБогг живот и здраве“АД не се е ангажирал със становище по нея. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което са приети за неоснователни претенциите на ищците за разликата над 150 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния родственик – съпруг и баща, настъпила при ПТП на 10.09.2020г., съставът на Апелативен съд Бургас е приел за установено със сила на пресъдено нещо /доколкото първоинстанционното решение не е било обжалвано до размер на сумата 130 000 лв./, наличието на предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника-застраховател, при когото е била застрахована отговорността на водача на автомобила, с който е било причинено ПТП на посочената в исковата молба дата, при което е настъпила и смъртта на С. С.. При разрешаването на единствения спорен пред въззивната инстанция въпрос относно справедливия размер на присъдените от първата инстанция обезщетения от по 150 000 лв. на съпругата и на малолетния към датата на ПТП син на загиналия в него, съдът се е позовал на ППВС №4/68г. и на практиката на ВКС, като е посочил,че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението и представляват общи критерии, каквито са: характерът на увреждането, начинът и ситуацията при настъпването му; в хипотеза на причинена смърт - възрастта на увредения и отношенията между него и лицето, търсещо обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е,че освен общите критерии, съдът следва да отчете и специфичните за конкретния случай обстоятелства,както и да съобрази социално- икономическите условия в страната към момента на увреждането. В тази връзка съдът е споделил изцяло изложените от първата инстанция мотиви, приемайки,че същото е определено от нея при съобразяване на указаните в ППВС № 4/68 г. и в практиката на ВКС общи критерии и всички специфични за конкретното дело обстоятелства. Намерил е за неоснователни оплакванията на ищците,според които присъдените им обезщетения в размер на по 150 000 лв. са в занижен размер. Посочил е,че той е адекватен на социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането- 10.09.2020г., като се е позовал на публично оповестени данни за размера на инфлацията и на минималната работна заплата за страната към този момент /2% и 610 лв./. От събраните по делото гласни доказателства е намерил за установено,че внезапната и нелепа смърт на С. е причинила на съпругата и малолетния му син /на 11г./ интензивни душевни болки и страдания; че приживе семейството им е било задружно и сплотено; загиналият бил човек на изкуството, рисувал, правел скулптури, като допълнително се занимавал и с ремонт на коли, за да обезпечи по-добри доходи за семейството си; ищците тежко понесли загубата му, като и двамата се затворили в себе си, ограничили социалните си контакти; синът му намалил успеха си в училище, а съпругата му спряла да се храни от мъка и отслабнала много. Свидетелските показания,че ищцата е ползвала успокоителни и са й били поставяни и инжекции за лечение на психическото й състояние съдът е отказал да кредитира с мотиви за липса на ангажирани съответни медицински документи,установяващи състоянието й и предписването на такива медикаменти от лекар. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение в обжалваната от ищците част до проверка за правилност. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите, свързани с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Липсата на релевантен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Всички поставени от касаторите в обосноваване общото основание за достъп до касация въпроси /като се има предвид,че по начина,по който някои от тях са формулирани,в т.ч.1,2 и 13, не кореспондират с решаващите изводи на въззивната инстанция или са по правилността на изводите й – 14 въпрос/ се свеждат до този за приложението на принципа за справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По въпроса за критериите, според които съдът следва да се ръководи при определянето на справедливия размер на обезщетението при непозволено увреждане, е постановена задължителна съдебна практика – Постановление №4/68г. на Пленума на ВС,както и практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о., решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на І. г. о., решение № 104/25.07.2014 г. на І т. о., решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. на ІІ т. о., решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. на І т. о., решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. на ІІ т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о., решение № 141/28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г. на І т. о., решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о., решение № 251/20.01.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. на І т. о., решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о. и др. С нея последователно и безпротиворечиво се приема, че понятието „справедливост” не представлява абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на обективно съществуващи и установени по делото конкретни обстоятелства, които следва да бъдат отчетени, съобразно неизчерпателно посочените в ППВС №4/68г. критерии. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, положението му в обществото, отношенията между него и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, дълбочината и продължителността на търпените от тях морални страдания, икономическата конюнктура. Тези критерии са съобразени от въззивния съд. Съгласно практиката на ВКС, нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” нямат самостоятелно значение, а са относими към преценката по икономическия критерий /с оглед евентуалното им нарастване, каквото от 2018г. до момента не се отбелязва/. Лимитите не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД и се съобразяват наред общите критерии според специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Непосочването на размера им към датата на ПТП не обуславя извод,че те са били игнорирани от съда. Константно в практиката си касационната инстанция приема и,че официално оповестените статистически данни за размера на минималната работна заплата за страната и инфлационния индекс, без да представляват отделен критерий за преценка, са също ориентир за икономическата обстановка. В случая въззивният състав е определил размера на обезщетението за неимуществените вреди след обсъждане на установените по делото релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии при преценка на конкретните за случая обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, поради което не се е отклонил от цитираната от касатора и съществуваща съдебна практика на ВКС. Различните размери на присъжданите с отделни решения на ВКС обезщетения за неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, са в резултат на различни обстоятелства, специфични за всеки отделен случай и установявани с конкретни доказателства по всяко отделно дело. Доколко размерът на определеното застрахователно обезщетение е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол. Изложеното налага да бъде постановен отказ касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение