Определение № 254 от 06.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 795/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 915/28.01.2020 година, подадена от П. Д. К., Р. А. М. и Й. П. К., против определение № 38/21.01.2020 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4214/2018 година. С обжарваното определение, съставът на ІВКС, ГК, ІІІ г. о. е върнал подадената от П. Д. К., Р. А. М. и Й. П. К. против определение № 456/12.12.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4214/2018 година частна жалба с вх. № 9823/18.11.2019 година е оставил без уважение искането на жалбоподателите за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното определение е постановено в противоречие със закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане същото да бъде отменено като искането на жалбоподателите за предоставяне на правна помощ да бъде уважено и делото да се върнато предишния състав на ВКС за администриране на частна жалба с вх. № 9823/18.11.2019 година. Ответникът по частната жалба Регионална Дирекция за строителен контрол [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 1988/26.02.2020 година, с което е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такова трябва да бъде оставена без уважение, а определението на предишния състав на ВКС да бъде потвърдено. П. Д. К., Р. А. М. и Й. П. К. са били уведомени за обжалваното определение на 24.01.2020 година, а подадената от тях частна жалба е с вх. № 915/28.01.2020 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съдебният състав на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че определение № 456/12.12.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4214/2018 година е окончателно, както било посочено в него и не подлежало на последващо обжалване. С него съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. бил потвърдил разпореждане № 1052/20.09.2018 година на Апелативен съд Пловдив, постановено по ч. гр. д. № 399/2018 година, с което била върната подадената от П. Д. К., Р. А. М. и Й. П. К. частна касационна жалба с вх. № 7260/18.09.2018 година против постановеното по същото дело определение № 375/04.09.2018 година. Разпореждането било потвърдено, тъй като съгласно задължителните указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 2 на ТР № 3/12.07.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2005 година на ОСГК на ВКС функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване на действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. С определение № 456/12.12.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4214/2018 година, постановено по чл. 274, ал. 2 от ГПК бил изчерпан инстанционният контрол и се слагал край на производството по обжалване на разпореждането на въззивния съд. Процесуалният закон не предвиждал по-нататъшно обжалване на постановеното от състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. определение, поради което подадената частна жалба с вх. № 9823/18.11.2019 година следвало да бъде върната. Предоставянето на правна помощ гарантирало равния достъп до правосъдие на всички лица. Когато жалбоподателят нямал средства да упълномощи адвокат и при липса на пречките по чл. 24, т. 1-т. 3 от ЗПП, той имал възможност да ползва правна помощ. Преценката за основателността на искането за предоставянето на правна помощ се извършвала от съда, чрез който се подавала жалбата и до който било адресирано искането. В случая при констатация на очевидна недопустимост на жалбата предоставянето на правна помощ следвало да се откаже по аргумент от чл. 24, т. 2 от ЗПрП. Освен това в случая била налице и хипотезата на чл. 24, т. 1 от ЗПрП предоставянето на правна помощ не било оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицата, кандидатстващи за такава, защото в искането им се твърдяло, че такава била необходима, за да се изпълнят указанията на съда да се посочи конкретно във връзка с кой акт, по кое дело и на кой съд са исканията в жалбата. С оглед на това молбата на П. Д. К., Р. А. М. и Й. П. К. за предоставяне на правна помощ следвало да бъде оставена без уважение. Обжалваното определение № 38/21.01.2020 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4214/2018 година е такова по чл. 274,ал. 2, изр. 1 от ГПК и е постановено по повод на разпореждане на Апелативен съд Пловдив, което подлежи на обжалване по силата на чл. 286, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1 от ГПК. Законът не предвижда възможност за последващ инстанционен контрол на определение на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Такава не може да бъде обоснована с правилото на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, предвиждащо, че определенията по ал. 1, (но не и на тези по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК) постановени от състав на ВКС, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Тази разпоредба дава възможност за обжалване на определенията по чл. 274, ал. 1 от ГПК на ВКС само в случаите, когато са постановени за първи от състав на този съд и има предвид обжалването точно на тези определения. Видно от редакцията й същата не предвижда възможност за последващо обжалване на определение, с което ВКС се е произнесъл по жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановено от състав на въззивен съд. Обжалването на съдебните актове е законово регламентирано с императивни правни норми, поради което е недопустимо извън предвидените в закона случаи. По начало съдебното производство е уредено като триинстанционно такова и при положение, че при постояването на определението си по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК съставът на ВКС действа като втори съд на постановилия преграждащото определение съд, подадената против това определение жалба ще трябва да бъде разглеждана по реда за разглеждане на частни жалби от третата инстанция, т. е. по реда на касационното производство. Възможността за касационно обжалване на определенията е уредена с разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. С оглед на тях на касационно обжалване подлежат само посочените в чл. 274, ал. 3 от ГПК определения, а такова не се предвижда за останалите. Подлежащите на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК определения са изброени в ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по тълк. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС, като обжалваното не попада сред тях. От друга страна разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК предвижда, че при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. От това следва, че тази разпоредба предвижда възможност за касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, каквито са окръжните и апелативните такива и то само на тези, с които те са потвърдили определение по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановено от първоинстанционния районен или окръжен съд. Определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК, с които той се е произнесъл по законосъобразността на определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановени за първи път от състав на въззивен съд не са въззивни такива. При обжалването на преграждащо определение ВКС действа като касационен, а не като въззивен съд. Предвид на това определенията, с които касационният съд се произнася по жалби срещу преграждащи определения на друг съд не попадат в кръга на тези посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. От изложеното следва, че постановяваните по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК определения на ВКС са окончателни и не подлежат на последваща проверка за законосъобразност. От това следва, че подадените против тях частни жалби са недопустими и не подлежат на разглеждане, поради което подлежат на връщане на подалото ги лице. С оглед на посоченото обжалваното определение № 38/21.01.2020 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4214/2018 година е правилно в частта му, с която е върната подадената от П. Д. К., Р. А. М. и Й. П. К. против определение № 456/12.12.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4214/2018 година частна жалба с вх. № 9823/18.11.2019 година частна жалба с вх. № 9823/18.11.2019 година и трябва да бъде потвърдено в тази му част. Обжалваното определение трябва да бъде потвърдено и в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите за предоставяне на правна помощ. Същата е поискана във връзка с извършване на процесуални действия по повод на подадената от жалбоподателите против определение № 456/12.12.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4214/2018 година частна жалба с вх. № 9823/18.11.2019 година. Както се посочи по-горе тази жалба е очевидно недопустима, поради което е налице хипотезата на чл. 24, т. 2 от ЗПрП и затова исканата правна помощ не може да бъде предоставена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение