Определение № 4689 от 17.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1400/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1401/01.12.2023 г. по гр.д. № 1191/2023 г., с което Софийски апелативен съд изменяйки решение № 27/03.02.2020 г. по гр.д. № 354/2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил е осъдил К. В. К. да заплати на „Специализирана болница по рехабилитация – Сапарева баня“ АД на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата 557 704.26 лв. – получени и неотчетени парични средства по договори за поръчка, сключвани в периода 2012 – 2016 г., ведно със законната лихва от 21.07.2017 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер за сумата 578 479 лв. Решението в осъдителната част се обжалва от К. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за допустимост като постановено по нередовна искова молба, по непредявен иск и свръхпетитум. Касаторът извежда недопустимостта с доводи, че: 1) въпреки многократните указания и уточнения твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са противоречиви и не изясняват основанието/източника на вземанията по иска, 2) искът е квалифициран по чл. 284, ал. 2 ЗЗД по твърдения на ищеца, въведени за пръв път пред въззивния съд и изменящи неговото основание, и 3) първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен частично, е било обжалвано от двете страни, но ищецът е поискал да бъде отменено само в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 330 650.95 лв. до сумата 463 459.21 лв. Касаторът иска касационният контрол да се допусне и за проверка за правилност по следния процесуалноправен въпрос (допълнен и уточнен съгласно т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Когато въззивният съд е дал различна квалификация на иска от тази в първоинстанционното решение, длъжен ли е в решението си да обсъди събраните доказателства за включените в предмета на доказване факти, на които страните основават своите доводи и възражения и които поддържат в оплакванията си във въззивните жалби? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, заявявайки касационното основание по чл. 281, т. 2 и всичките по т. 3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня“ АД възразява, че решението е допустимо, а въпросът няма претендираното значение. Също претендира разноски. Въззивният съд е приел, че според обстоятелствената част на исковата молба, уточнена с две молби и в открито съдебно заседание от 18.04.2018 г., следва да приеме, че ищецът твърди по негови нареждания и с негови средства ответникът да се е съгласявал в периода 2012 г. – 2016 г. да плаща заплати и аванси на работниците и служителите на дружеството, както и негови разходи по стопанската му дейност, а исковата сума 578 479.00 лв. са получените от ответника по тези договори, но неотчетени парични средства на дружеството. Въззивният съд е приел за неправилна правната квалификация на иска – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е бил уважен частично с първоинстанционното решение до сумата 330 650.95 лв. При дадена квалификация чл. 284, ал. 2 ЗЗД е намерил първоинстанционното решение неправилно, а не недопустимо - така касационно решение № 50051/19.04.2023 г. по гр.д. № 1156/2022 г. ВКС, Трето ГО за отмяна на първото въззивно решение № 1392/22.12.2021 г. по гр.д. № 2343/2020 г. САС и разясненията в ТР № 2/29.02.2012 г. по тълк.д. № 2/2011 г. ОСГТК на ВКС. Приел е, че чл. 284, ал. 2 ЗЗД задължава довереникът да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си, като предаде всичко, получено във връзка с изпълнението и да възстанови предоставените за заръчаното, но неизразходвани парични средства. Като е теглил суми в брой от касата и е получавал други средства на дружеството по личната си банкова сметка, ответникът е манифестирал съгласие да е обвързан от договор за поръчка с предмет извършените от него действия в пределите на учредената представителна власт. Негово е задължението да пази полученото имущество с грижата на добър стопанин, да уведомява доверителя за изпълнението на поръчката и да даде сметка. Въззивният съд е намерил, че съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, касово и банково получените суми от ответника по сключваните договори за поръчка в периода 2012 г. – 2016 г., които той не е отчел и възстановил на дружеството, са в общ размер 557 704.26 лв., до който размер искът е основателен, включително поради непроведено доказване ответникът да ги е разходвал в интерес на доверителя. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в обстоятелствената част на исковата молба, така както е уточнена с двете молби и в откритото съдебно заседание пред първата инстанция, очертаният източник на вземането не разкрива колебания. С предявяването на иска сумата 578 479 лв. ищецът е претендирал с твърденията, че в зададения с иска период между страните е постигнато съгласие ответникът да плаща заплатите, служебните аванси и разходите по стопанската дейност на дружеството за периода 2012 г. – 2016 г. и с твърденията, че ответникът не е отчел тези парични средства на дружеството, получавани на каса или превежданите по банковата сметка на ответникът, като разходвани по учредения мандат, нито ги е възстановил. Обжалваното решение, с което искът е квалифициран по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, не е по нередовна искова молба и/или по заявено ново основание на иска едва пред въззивния съд. Изключена е дадената с първоинстанционното решение правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или по някой от другите два фактически състава в разпоредбата, доколкото ищецът се е позовал на последиците от възникнали мандатни отношения с ответника в периода 2012 г. – 2016 г. и не твърди прекратяване на едностранните договори, т.е. искът е разгледан на заявеното с исковата молба основание. Първоинстанционното решение обаче е обжалвано от ищеца само в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 330 650.95 лв. до сумата 463 459.21 лв. Следователно касационният контрол следва да се допусне поради вероятна недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, с която искът е уважен над размера 463 459.21 лв. до сумата 557 704.26 лв. По повдигнатия процесуалноправен въпрос са налице общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При възприета квалификация на иска, различна от дадената от първоинстанционния съд, и според установената практика на Върховния касационен съд по прилагането на чл. 269, изр. 2 ГПК и на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд е бил длъжен в решението си да обсъди събраните доказателства за фактите, включени в предмета на доказване факти, на които страните основават своите доводи и възражения по иска на зададеното в исковата молба договорно, а не на разгледаното от първата инстанция извъндоговорно основание. Касаторът се оплаква, а при прочита на решението се установява, че в решението не е разгледан довода, въведен с отговора на исковата молба и поддържан като оплакване срещу първоинстанционното решение при двукратното второинстанционно разглеждане на делото, че при възприета квалификация на иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД съдът дължи произнасяне за това, дали е възникнал и при какви уговорки мандат за разходване на получените от него парични средства, включително за това кое е било оправомощеното лице да сключи договорите за ищеца и да му нарежда как да разходва сумите. Касаторът се оплаква, а при прочита на решението се установява, че въззивният съд не е разгледал и своевременно въведеното възражение, поддържано като оплакване във въззивната жалба от ответника/сега касатор, че по нареждане на В. В. Ч., оправомощено за дружеството лице ответникът е извършвал и други плащания, т.е. че неговият мандат е бил по-широк от очертания в исковата молба. Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатия въпрос са налице и поради това, че сред обсъдените доказателства е само заключение на съдебно-счетоводна експертиза при наличието на богат, събран по делото доказателствен материал, но възприетият размер, до който искът е уважен, не кореспондира с основното или с допълнителното заключение, приети при първоинстанционното разглеждане на делото в заседанията от 26.02.2019 г. и от 17.04.2019 г. При тези мотиви, съдът