Определение № 1210 от 12.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4898/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Ю. Ф. А., чрез адвокат Л. С. от АК-Хасково, срещу решение № 728/16.06.2025 г. по в.гр.д.№ 2608/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение № 372 от 15.07.2024 г., допълнено с определение от 11.08.2025 г., по гр.д.№ 1891/2023 г. на Районен съд Асеновград в частта, в която упражняването на родителските права на децата А. Ю. Ф., род.на *, А. Ю. Ф., род.на * и Е. Ю. Ф., род.на *, е предоставено на майката А. Х. А., определено е местоживеенето на децата при нея в [населено място] и режим на лични отношения на бащата, както следва: всеки втори и четвърти понеделник и сряда от 16 ч. до 18 ч. в сградата на АСП, в присъствие на социален работник,както и всяка втора и четвърта събота,и неделя от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и една седмица по коледните или новогодишни празници. С решението се присъжда месечна издръжка в размер на по 235 лева, за всяко дете, до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяването й. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите, за задължението на съда в производството по иск за предоставяне на родителски права и мерки за лични отношения да обсъди наведените доводи за отчуждаване на детето, като изслуша съдебно-психологическа експертиза, както и навършилото 10 г. в хода на делото дете, преди да прецени въпросите по чл.59, ал.2 СК. Изложени са съображения, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както и че е налице очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От А. Х. А., чрез адвокат Л. А.-М. от АК-Пловдив, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак от 30.05.2017 г. е прекратен по настоящото дело по вина на двамата съпрузи. По време на брака им са родени децата А. Ю. Ф., род.на *, А. Ю. Ф., род.на * и Е. Ю. Ф., род.на *. Според мотивите на съда по делото се установява, че независимо от родителския капацитет на двамата, децата следва да останат при майка си, предвид сравнително ниската възраст и данните за родителско отчуждение на едното дете, останало да живее при баща си, което е необходимо да бъде преодоляно, за да не се къса връзката и с двамата родители. Съобразявайки заключението на вещо лице, изслушаното пред първа инстанция, за отношенията между бившите съпрузи, нестабилната емоционална връзка с А., степента на привързаност на А. и негативното отношение на Е. към майката, резултат от сложните взаимоотношения между родителите и сравнително ниската възраст на децата, въззивният съд приема, че родителските права върху малолетните деца следва да бъдат предоставени на майката. При съвкупната преценка на всички събрани доказателства, изготвените социални доклади, заключението на вещото лице, вкл. дадените обяснения от родителите пред съда, според съдебния състав, както майката, така и бащата притежават необходимите качества и умения, но с оглед възрастта и пола на децата е по-подходящо те да бъдат отглеждани при майката, на която са предоставени родителските права, като се определи по-разширен режим на лични контакти на децата с техния баща. При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за предоставяне упражняването на родителските права на единия родител след развода. От мотивите на съдебния акт е видно, че решението е израз на волята на съда по предявения иск за родителските права, личните отношения с детето и неговата издръжка, като са обсъдени всички събрани и относими за изхода на спора доказателства. В този смисъл, не е налице явна необоснованост на решението и крайните изводи на съда, че липсва емоционален баланс в отношенията между родителите след раздялата им. Съображенията на касатора, в тази връзка, формулирани като въпроси за служебните задължения на съда да събере доказателства от значение за преценката му относно интереса на децата, вкл. да изслуша съдебнопсихологическа експертиза пред въззивната инстанция, при установен риск от синдром на родителско отчуждение, всъщност преповтарят оплакванията в касационната жалба и в този смисъл съставляват доводи за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. В случая, въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, въз основа на които е достигнал до решаващия извод, че децата не следва да се разделят, а заедно да бъдат при тяхната майка, с възможност те да бъдат възпитавани самостоятелно и от двамата родители. При тези мотиви на съда, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. При проверка на предпоставките по чл.280, ал1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че решението на въззивния съд следва да бъде допуснато касационно обжалване по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, процесуалноправен въпрос, за правомощията на въззивната инстанция да изслуша навършилото 10 г. в хода на производството дете, при спор за упражняване на родителски права. Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, което е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите формулирани въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, поради което ще бъде преценявани като доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение