Определение № 6394 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5283/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез представителя по пълномощие – главен секретар на ОД „Земеделие“ - Хасково, против Определение № 2983 от 26.03.2025 г., постановено по административно дело № 757/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на Министъра на земеделието и храните, подадена чрез В. К. Д. – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Хасково, против Заповед №РД-06-1105/24.07.2024 г. на Кмета на Община Димитровград, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната на обжалваното определение. Сочат се разпоредби от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за устройство на територията (ЗУТ), които обуславят правния интерес на Министъра на земеделието и храните да оспори процесната заповед. Ответникът - Кметът на Община Димитровград, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. Съдебното производство пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба, подадена от Министъра на земеделието и храните, подадена чрез В. К. Д. – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Хасково, против Заповед №РД-06-1105/24.07.2024 г. на Кмета на Община Димитровград, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 150, ал. 6, чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ и решение на Общински експертен съвет, вписано в протокол №9/26.06.2024 г., се одобрява Проект за изменение на Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване с допълването му със специализирана план-схема за електрозахранване на УПИ IX, кв. 1, [населено място], общ. Димитровград като част от Комплексен проект за инвестиционна инициатива за обект „Кабелна линия НН за захранване на фотоволтаична централа „Берта“ в УПИ IX, кв. 1, [населено място], общ. Димитровград“. От съдържащите се в относимата административна преписка документи се установява и това обстоятелство не е спорно, че посоченият поземлен имот е частна държавна собственост, с предоставени права за управление: Министерство на земеделието и горите. В случая се установява по несъмнен начин, че визирания в процесната заповед урегулиран поземлен имот – УПИ IX в кв. 1 по плана на [населено място], общ. Димитровград, е собственост на Държавата, което обстоятелство е удостоверено по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и с представения Акт за частна държавна собственост. С оглед на този факт е приложима хипотезата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ, съгласно която заинтересуваното лице, легитимирано да обжалва Заповед №РД-06-1105/24.07.2024 г. на Кмета на Община Димитровград, е Държавата. Първостепенният съд е цитирал разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост, съгласно която управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. В тази връзка съдът е приел, че предоставените права за управление върху имот – държавна собственост, на Министерството на земеделието и горите (респ.храните), не формира правен интерес у Министъра на земеделието и храните да обжалва от свое име заповед за одобряване на ПУП от вида на процесната, дори в случай, че същата засяга този имот. Съдът е подходил прекалено формално приемайки, че правен интерес да атакува процесната Заповед №РД-06-1105/24.07.2024 г. на Кмета на Община Димитровград има само Държава, и тъй като жалбата била подадена от Министъра в служебно качество, а не като представител на Държавата, е достигнал до погрешния извод, че е подадена от лице без правен интерес от оспорването и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК. Съдебното определение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон. Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗДС съдържанието на правото на управление включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. По своята правна същност правото на управление може да се разглежда като ограничено вещно право, с оглед обстоятелството, че включва две от основните правомощия на собственика - владение и ползване. При упражняване на това право не могат да се извършват само разпоредителни действия с държавната собственост, но отговорността за стопанисването на предоставения имот е на ведомството или юридическото лице на бюджетна издръжка, което го управлява. С оглед на това управлението на държавния имот включва и правото на жалба срещу административен акт, засягащ този имот, какъвто безспорно в процесния случай е оспорената Заповед №РД-06-1105/24.07.2024 г. на Кмета на Община Димитровград. Противопоставянето от страна на жалбоподателя срещу процесната заповед са действия на управление (насочени са към запазването и поддържането на имота). Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че надлежното представителство на държавата, като собственик, в това производство се осъществява от лицата, на които законът възлага управлението на имотите, държавна собственост - чл. 14, ал. 3 ЗДС. В тази връзка е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ и идентично предвидените в чл.47, ал.1 ППЗСПЗЗ, правомощия на Министъра на земеделието и храните по отношение на земите от държавния поземлен фонд не формират за Министъра на земеделието и храните правен интерес от обжалването и не легитимират същия като собственик, или като носител на ограничени вещни права върху имот, позволяващи му от свое име да упражнява правото на оспорване като заинтересувано по чл. 131, ал. 1 ЗУТ лице. Разпоредбата на чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ, следва да намери директно приложение, като именно за Министъра на земеделието и храните в това му качество, е налице правен интерес от оспорването, дори да не е уточнил, че подава жалбата от името на Държавата. Ето защо оспорването от Министъра на земеделието и храните не е недопустимо, поради липса на правен интерес. Като представител на Държавата, която се явява заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, Министъра на земеделието и храните е активно легитимирана страна и има право да оспорва процесния административен акт по ЗУТ, поради което жалбата му е следвало да бъде разгледана по същество. С оглед изложените мотиви, оспореното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд и състав за разглеждане на повдигнатия спор по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,