Определение № 312 от 27.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 580/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД срещу решение № 673/28.10.2022г. по възз.т.д.№ 484/2022г.на САС, с което е потвърдено решение № 48/09.05.2022г. по т.д.№ 24/2021г. на ОС - Благоевград за обявяването на касатора в несъстоятелност, на осн. чл.710, предл.2 ТЗ, тъй като в срока по чл.698, ал.1 ТЗ не е бил предложен оздравителен план. В касационната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното въззивно решение - основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.Те са обосновани с доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебните правомощия за изследване на валидността и допустимостта на постановеното по реда на чл.710 ТЗ първоинстанционно решение и за неговото потвърждаване, вместо за обезсилването му, като постановено в закрито съдебно заседание, на осн.чл.270, ал.3 ГПК.Искането е за обезсилване на обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, евентуално - за неговата отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да следи за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част? По него касаторът се позовава на ТР № 1/2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и на постановените по чл.290 ГПК решение № 72/05.06.2018г. по гр.д.№ 1985/2017г., I г.о. и решение № 108/12.07.2019г. по т.д.№ 2033/2018г., II т.о. 2.При постановяване на решение по чл.710 от ТЗ, длъжен ли е съдът да разгледа делото в открито съдебно заседание или следва да постанови съдебен акт в закрито заседание? По него касаторът се позовава на постановеното по чл.290 ГПК решение № 60060/18.08.2021г. по т.д.№ 161/2021г., I т.о. С подадения чрез адв.М. С. писмен отговор и становище ответникът по касация „КТБ“ АД - в несъстоятелност оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: За да потвърди постановеното по реда на чл.710 ТЗ решение, с което „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, след като е разгледал делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, въззивният съд е счел за неоснователно оплакването на „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено в закрито, а не в открито съдебно заседание. Счел е, че не е нарушен процесуалният ред за постановяване на първоинстанционното решение, тъй като производството по чл.710 ТЗ е формално и безспорно, поради което провеждането на открито съдебно заседание е неоправдано. Формирани са мотиви, че са осъществени предпоставките по чл.710 ТЗ за обявяване на „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД в несъстоятелност, тъй като е постановено решение по чл.630 ТЗ (решение № 42/03.08.2021г. по т.д.№ 24/2021г. на ОС - Благоевград, обявено в Търговския регистър на 05.08.2021г., с което е обявена неплатежоспособността на „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД, с начална дата 25.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите), одобрени са списъци на приетите вземания на кредиторите и липсват данни и твърдения да е предлаган оздравителен план в указания в чл.698, ал.1 ТЗ срок, започнал да тече на 23.12.2021г. и изтекъл на 23.01.2022г., като е преклудирана възможността за предлагане, допускане и/или утвърждаване на оздравителен план.Въззивната инстанция е отчела факта, че решението по чл.630 ТЗ не е влязло в сила, но е, счела, че това не е пречка за постановяване на решението по чл.710 ТЗ, тъй като, на осн. чл.634 ТЗ, решението по чл.630 ТЗ подлежи на незабавно изпълнение и поражда правни последици от момента на постановяването му, независимо дли е обжалвано или не. Изведени са решаващи изводи, че при тези данни единствено възможният начин за продължаване на производството по несъстоятелност е императивно предписаният в чл.710 ТЗ, който е реализиран с обжалваното решение. Настоящият състав констатира, че решение № 42/03.08.2021г. по т.д.№ 24/2021г. на ОС - Благоевград е потвърдено с решение № 140/07.03.2022г. по възз.т.д.№ 939/2021г. на САС, което не е допуснато касационно обжалване с определение № 646 от 07.12.2022г. по т.д. № 2251 по описа за 2022г. I т.о. По релевирания в касационната жалба и изложението довод за процесуална недопустимост на въззивното решение, за която, както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е задължена да следи служебно и в стадия на производството по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира, че не e налице вероятна недопустимост, като основание за директен достъп до казсационен контрол по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. За допустимостта на постановеното по реда на чл.710 ТЗ решение е формирана съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в решение № 47/11.02.2005г. по гр. д. № 403/2004г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 156/07.03.2007г. по т. д. № 643/2006г. на ВКС, ТК, I т. о.В тях се приема, че решението по чл. 710 ТЗ е недопустимо, когато е постановено при наличие на влязло в сила решение, с което е отменено решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и откриване на производство по несъстоятелност или в този смисъл производството по обявяване на длъжника в несъстоятелност е свързано с откриването на производството по несъстоятелност и с установяване на неплатежоспособността на длъжника. В случая, към момента на постановяване на първоинстанционното решение по чл.710 ТЗ, а и на обжалваното въззивно решение, с което то е потвърдено, са били постановени както решението по чл.630 ТЗ, което е подлежало, съгласно чл. 634 ТЗ, на незабавно изпълнение, така и въззивното решение за неговото потвърждаване, а към настоящия момент, както се посочи, решението по чл.630 ТЗ вече е влязло в сила.С оглед на това, обжалваното въззивно решение не е недопустимо, тъй като то не е постановено нито при липса на решение по чл. 630 ТЗ, нито при отменено решение за обявяване неплатежоспособността на касатора и откриването на производство по несъстоятелност. Формирана е съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и по въпроса дали решението по чл. 710, предл. 1 ТЗ следва да бъде постановено в открито заседание или това може да се извърши и в закрито заседание. В мотивите към т.1 на Тълкувателно решение № 1/2017г. от 03.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, т. 1 е изяснено, че процесуалните норми, съдържащи се в Част IV „Несъстоятелност“ на Търговския закон, са специални спрямо нормите в Гражданския процесуален кодекс, което следва от препращането в чл. 621 ТЗ. В решение № 161/24.02.2021г. по т. д. № 850/2020г. на ВКС, което се споделя изцяло от настоящия състав, е прието, че, при липсата на нарочна разпоредба, която да указва дали решението по чл. 710, предл. 1 ТЗ следва да бъде постановено в открито заседание или това може да се случи и в закрито заседание, в практиката се е наложило разрешението, според което - при липса на предложен план за оздравяване в предвидения от закона срок, или при липса на приет или утвърден план -се постановява решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност в закрито съдебно заседание; Съдебният акт в този случай има значение само за администриране на производството по несъстоятелност, ето защо призоваване на длъжника и кредиторите не е необходимо; При обжалване на това решение следва да се развие въззивно производство, за което важат правилата на Глава Двадесета на ГПК „Въззивно обжалване“.С оглед на това, обжалваното въззивно решение не е недопустимо, тъй като с него е потвърденпо постановеното в закрито заседание първоинстанционно решение по чл.710 ТЗ, след като въззивният съд е разгледал делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване и по двата поставени от касатора въпроса произтича от липсата на приложното поле на въведеното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение по процесуалноправния въпрос № 1 е в пълно съответствие с формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. посочената от касатора.В случая въззивният съд е извършил, на осн. чл.269, изр.1 ГПК, дължимата служебно и въз основа на изрично поддържаното във въззивната жалба оплакване проверка, приемайки, че изцяло обжалваното въззивно решение е допустимо. Както се посочи, тези изводи са изцяло в съответствие с формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение и по процесуалноправния въпрос № 2, който е свързан с основния спорен по делото въпрос дали решението по чл. 710 ТЗ следва да бъде постановено в закрито или в открито заседание, е изцяло в съответствие с посочената съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, споделяна от настоящия състав, приемаща, че съдът по несъстоятелността може да постанови решението по чл. 710 ТЗ в закрито заседание, като само производството по обжалването му пред въззивния съд следва да е в открито заседание. Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че е направил разноски в касационното производство. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: