Определение № 4174 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3614/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 260230 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 1067/2012 г. на Бургаския окръжен съд е прекратено производството по предявения от М. М. Д. и Д. Д. Д. срещу А. Ж. А. иск: че ищците са собственици на процесния апартамент № 21, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, с площ от 94 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............., като ответникът не е собственик на този апартамент, както и да се обезсили нот. акт № ...., т. ...., н. д. № ....../05.11.1996 г. на нотариус М. И.. В хода на производството са починали ищецът Д. Д. Д. и ответникът А. Ж. А., които са заместени от своите правоприемници – М. Д. и М. Д. за ищците и Г. А. А. за ответника. Съдът е приел, че делото е без движение, считано от образуваното му от 02.02.2012 г., без да са връчвани книжа на ответната страна, като на ищците е дадено указание да впишат исковата си молба и да заплатят по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 985,05 лева, което не е изпълнено и към момента на постановяване на прекратителното определение. Прието е, че не следва да дава повече възможност на ищците да отстраняват нередовностите на исковата им им молба, тъй като производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо поради наличието на абсолютна процесуална пречка за неговото разглеждане - наличието на сила на присъдено нещо по отношение на спора, касаещ предявения отрицателен установителен иск за собственост и поради липсата на правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост. Съдът се е позовал на влязло в сила решение по гр. дело № 4196/2011 г. на Бургаския районен съд, с което е уважен предявеният от М. Д. и М. Д. срещу Г. А. А. /наследник на А. А./ отрицателен установителен иск, като е прието, че ответникът не е собственик на същия апартамент № ..., който е предмет и на настоящото дело и е отменен същият нотариален акт № ..., т. ...., н. д. № ....../05.11.1996 г. на нотариус М. И.. След като с решението по гр. дело № 4196/2011 г. на Бургаския районен съд е отречено правото на собственост на ответника по отношение на този имот и е отменен нот. акт № ...., т. ...., н. д. № ..../05.11.1996 г. на нотариус М. И., с който последният се е легитимирал като собственик, то е недопустимо пререшаването на този спор в ново съдебно производство, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.299, ал.2 от ГПК и делото по отношение на повторно предявения отрицателен установителен иск следва да бъде прекратено. Прието е, че делото подлежи на прекратяване и в частта, в която е предявен положителен установителен иск за собственост на същия апартамент, тъй като той е лишен от правен интерес за ищците, което го прави недопустим. След като ищците по делото са се защитили успешно с отрицателния установителен иск, с който със сила на присъдено нещо е установено, че ответникът не е собственик на процесния имот, то тяхното право на собственост е успешно защитено и те нямат правен интерес за установяване на своето право на собственост срещу същия ответник. Съдът е обсъдил и подадената от ищците молба за изменение на предявения иск, но е приел, че с нея се предявява нов иск, което е процесуално недопустимо. Видно от изложеното в молба с рег. № 15630 от 08.10.2019 г. ищците искат осъждане на ответника да им заплати парично обезщетение за неоснователното му обогатяване с пазарната цена на друг апартамент, различен от процесния, т.е., касае се за съвсем различен иск от предявения по делото. С определение № 312 от 20.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 234/2022 г. на Бургаския апелативен съд е оставена без уважение частната жалба на М. М. Д. и М. Д. Д. срещу прекратителното определение № 260230 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 1067/2012 г. Бургаския окръжен съд. Апелативният съд е споделил извода на първата инстанция, че предявеният иск е процесуално недопустим. Приета е за недопустима молба вх. № 15630/08.10.2019 г. за изменение на иска от установителен за собственост в осъдителен за неоснователно обогатяване. Посочено е, че първоинстанционният съд се е произнесъл и по „молба-57“ с вх. № 7998/05.06.2018 г. /с неправилно посочена дата 01.06.2018 г./. С определение № 1112/11.06.2018 г. Бургаският окръжен съд е намерил, че молбата за изменение на исковете от установителни за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК в осъдителни за неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на М. Д. сумата от 50 000 лв., частичен иск от пълния размер от 37 500 евро, а на М. Д. - сумата от 187 000 лв., частичен иск от пълния размер от 212 500 евро, е недопустима, тъй като се касае за нови искови претенции, почиващи на различна фактическа обстановка, при различни правопораждащи факти. Прието е, че с определението съдът е постановил отделяне на предявените осъдителни искове в отделно производство, по молбата на ищците с вх. № 7998/05.06.2018 г. е образувано гр. д. № 897/2018 г. на Бургаския окръжен съд, приключило понастоящем с влязъл в сила съдебен акт. Обсъдено е и обстоятелството, че последващите подадени пред първата инстанция молби за изменение на иска чрез преминаване от установителни искове за собственост към осъдителни искове за неоснователно обогатяване – вх. № 217/08.01.2019 г., вх. № 1882/05.02.2019 г., вх. № 14021/11.09.2019 г. и вх. № 15630/08.10.2019 г., са с идентични страни, основание и искания. При наличието на произнасяне по същото искане, предходната инстанция правилно е приложила цитираните молби по делото без последствие. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от М. М. Д. и М. Д. Д.. Жалбоподателите считат, че определението на апелативния съд е неправилно и че по делото са изчезнали молби за промяна на правното основание на предявения иск в иск за неоснователно обогатяване на ответника А. Ж. А., наследен от Г. А. А., който придобил неправилно апартамент № 20 чрез съдебно решение. Налице бил отказ от правосъдие. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие с актове на Конституционния съд на Република България и на Съда на ЕС. Бил нарушен Регламент ЕС 2016/679; чл.32 от Конституцията на Република България; чл.8 от ЕСПЧ, чл.46 и чл.47 от Х. на основните права на ЕС и чл.14 от Международния пакт за граждански и политически права, Директива № 14/2005 г., както и чл.11 от Общата декларация за правата на човека. Посочена е практика на С. без обозначение номера на делата, по които са постановени изброените решения. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпреки дадените от съда указания жалбоподателите не са формулирали правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, което е тяхно задължение, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Само това е достатъчно, за да се откаже допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския апелативен съд. По-същественото е това, че процесуалните въпроси, които са предмет на настоящото дело, имат своята правна уредба в Гражданския процесуален кодекс, а не в европейското право, затова не възниква поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са съобразили тази уредба и са действали в съответствие с практиката на ВКС по прилагането ѝ. Искът за собственост на апартамент 21 е бил предявен през 2012 г. и до 2022 г. ищците не са успели да внесат дължимата държавна такса и да впишат исковата молба. По-същественото обаче е това, че изначално този иск е бил недопустим, тъй като правата на ответника А. Ж. А. /починал и заместен от наследника си Г. А. А./ върху същия апартамент № 21, който е предмет и на настоящото дело, са били отречени с влязло в сила решение по отношение на същите ищци; бил е вече отменен нотариалният акт, с който този ответник се е легитимирал като собственик и е бил отхвърлен предявеният от А. А. срещу Д. Д. и М. Д. иск по чл.108 ЗС по отношение на същия апартамент № 21 - в този смисъл влязло в сила решение по гр. дело № 4196/2011 г. на Бургаския районен съд. Съдът се е произнесъл и по искането за изменение на иска за собственост в иск за обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.55 ЗЗД, като е образувал отделно производство по този иск и с определение № 1378 от 13.07.2018 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 897/2018 г. го е прекратил поради невнасяне на дължимата държавна такса от 9480 лв. По оплакването за изчезнали документи следва да се има предвид това, че молбите, свързани с изменението на иска, са отделени в друго производство, затова нямат място в настоящото дело. По изложените съображения е неоснователно виждането на настоящите жалбоподатели, че са получили отказ от правосъдие – в действителност те са получили съдебна защита на правото си на собственост върху апартамент № 21, който е предмет на настоящото дело. Апартамент № 20, който се намира в същата сграда, построена от Ж. „А.“ [населено място], не е предмет на настоящото дело. По отношение на него искът по чл.108 ЗС, предявен от А. А. срещу М. Д. и Д. Д., е бил уважен - решение № 24/17.01.2005 г. по гр. д. № 4066/2004 г. на БРС, оставено в сила с решение № ІІІ-197/08.12.2005 г. по в. гр. д. № 137/2005 г. на БОС, потвърдено с решение № 497 от 04.11.2007 г. по гр. д. № 284/2006 г. на ВКС, IV-а г.о. Впоследствие с решения по гр. д. № 98/2011 г. наследникът на А. А. – Г. А. е бил осъден да заплати на М. Д. и М. Д. на основание чл.55 ЗЗД обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с придобиването на основание членство в Ж. на правото на собственост върху апартамент № 20. Тези искове са били предявени като частични. В случай, че ищците са искали да предявят остатъка от вземането си, те са могли да го сторят в отделен процес, но не и под формата на изменение на предявения иск по гр. д. № 1067/2012 г. на Бургаския окръжен съд както по основание, така и по петитум, което е недопустимо, т.е. недопустимо е преминаване от иск за собственост на апартамент № 21 към иск за неоснователно обогатяване по чл.55 ЗЗД, свързан със собствеността върху друг апартамент № 20. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение