Определение № 5391 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 70/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 332 от 04.10.2023г. постановено по гр.д. № 552/2022г. на Кюстендилски окръжен съд, постановено в производство по чл. 247 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на А. Д. С. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на Решение №192 от 16.05.2023г., постановено по същото дело, изразяваща се в погрешно определяне на дължимата от А. Д. С. сума на уравнение на дела на Г. А. С.. Касационната жалба е подадена от А. Д. С. чрез пълномощника адв. Й.. Твърди се, че е нищожно решението от 16.05.2023г. по извършване на делбата, което не е било обжалвано. Нищожността е обоснована с довод, че съдът не е взел предвид настъпилата промяна в собствеността предвид влизането в сила на първоинстанционното решение за изнасяне на поземления имот на публична продан и извършването на такава, в резултат на която правото на собственост върху терена е преминало върху жалбоподателката. С оглед на това жалбоподателката счита, че поземленият имот не е предмет на делбата, извършена от въззивния съд и неговата цена не следва да бъде вземана предвид при определяне дължимата сума за уравнение на дяловете. Именно в това се състои искането й за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението по извършване на делбата, която неправилно не е била уважена. По този начин се е стигнало до влошаване на положението й като жалбоподател. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване А. С. сочи, че решението от 04.10.2023г. е очевидно неправилно, вероятно нищожно или недопустимо. Отново изтъква, че с решението от 16.05.2023г. съдът се е произнесъл и по необжалвана част от първоинстанционното решение, като по този начин е пререшил въпрос, по който е приключило и принудителното изпълнение. Това обуславя очевидна неправилност на акта. Позовава се и на допуснато от въззивния съд влошаване на положението на жалбоподателя, което е следвало да бъде отстранено с поправка на сочената очевидна фактическа грешка досежно сумата за уравнение на дела. Представя съдебни актове: определения на Върховния касационен съд и решение на Пловдивски окръжен съд. Ответникът Г. А. С. чрез пълномощника си адв. С. представя писмен отговор, в който изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Производството пред Кюстендилски окръжен съд по гр.д. № 552/2022г. е по обжалване на решение на Районен съд-Кюстендил за извършване на съдебна делба. Предмет на делба между двамата съделители А. С. и Г. С. са: УПИ *, в кв. 15 по плана на [населено място], с площ от 722 кв.м., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда; лек автомобил марка „В.“, модел „ГАЗ *“, с ДК [рег.номер на МПС] и товарен автомобил марка „ГАЗ“, модел *, с ДК [рег.номер на МПС]. Делбата на поземления имот е допусната при дялове: 3/4 ид.ч. за А. С. и 1/4 ид.ч. за Г. С., а съсобствеността върху жилищната сграда и автомобилите е при равни дялове. Първоинстанционният съд е изнесъл всички вещи на публична продан. Подадена е от А. С. въззивна жалба, в която е посочено, че обжалва изнасянето на публична продан на жилищната сграда и уважената срещу нея претенция по сметки с основание чл. 31, ал.2 ЗС; изрично е посочено, че не обжалва изнасянето на публична продан на поземления имот и на двата автомобила. Подадена е въззивна жалба и от Г. С. срещу отхвърлената част на неговата претенция по сметки по чл. 31, ал.2 ЗС. Пред въззивния съд са представени доказателства, че при проведена публична продан с постановление на ЧСИ от 31.03.2023г. поземленият имот УПИ * в кв. 15 е възложен на А. Д. С.. С решението си от 16.05.2023г. Кюстендилски окръжен съд е отменил изцяло решението на първоинстанционния съд по извършване на делбата и е поставил в дял на А. С. поземленият имот с жилищната сграда, а в дял на Г. А. С. е поставил двата автомобила, като е постановил А. С. да заплати на Г. С. за уравнение на дяловете досежно недвижимия имот сумата 23 000лв., а той да заплати на нея за уравнение на дяловете относно двата автомобила сумата 2555лв. В мотивите на решението съдът е посочил, че А. С. обжалва извършването на делбата относно жилищната сграда, но е приел, че в случая е приложим друг способ за извършване на делбата като цяло, а именно този по чл. 353 ГПК. При определяне стойността на дяловете на съделителите и сумата за уравнение относно недвижимия имот съдът е посочил, че делът на А. от недвижимия имот е 29 138 лв./19932лв. от сградата и 9206лв. от терена, а делът на Г. С. е 23 000лв. /19932лв. за сградата и 3068лв. за терена/. Затова е осъдил А. С. да заплати на Г. С. 23 000лв. за уравнение. Въззивното решение не е било обжалвано. Подадено е искане от пълномощника на А. С. да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решението от 16.05.2023г., изразяваща се в погрешно определяне на дължимата от А. Д. С. сума на уравнение на дела на Г. А. С.. Изразено е виждане, че А. С. дължи за уравнение 19 932 лева, тъй като стойността на терена не следва да се включва в уравнението, понеже решението на районния съд за изнасянето му на публична продан е влязло в сила. Кюстендилски окръжен съд с обжалваното решение от 04.10.2023г е намерил искането за неоснователно. Посочил е, че очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, т.е. очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята. Такава грешка в диспозитива на постановения съдебен акт съдът не е констатирал. Според състава, искането за поправка всъщност представлява искане за изменение на крайния съдебен акт, което не може да се извършва в производство за поправка на очевидна фактическа грешка. По тези съображения молбата по чл. 247 ГПК е оставена без уважение. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд намира, че такива липсват. Поддържаните доводите за нищожност на решението от 16.05.2023г. не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на решението от 04.10.2023г. Същевременно, ако решението за извършване на делбата е нищожно, то е безпредметно поправянето му. Освен това, изложените от касатора съображения /че поземленият имот не е предмет на делбата, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в тази част и че с решението е влошено положението й като жалбоподател/, съставляват оплаквания за недопустимост или неправилност на това решение, което обаче не е било обжалвано. По отношение на претендираната поправка на очевидна фактическа грешка, касаеща сумата за уравнение на дяловете, не може да се приеме, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Съдът, напълно в съответствие с утвърдената практиката на Върховния касационен съд относно съдържанието на понятието очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, е приел, че в случая липсва несъответствие между формираната в мотивите и изразената в диспозитива воля на съда; напротив - видно е, че те съвпадат. Затова, след като не е допусната грешка в пресмятането на дължимата сума, не може решаващата воля на съда относно определената за уравнение парична сума да бъде променена под претекст, че се извършва поправка на грешка. Приложеното към изложението решение на Пловдивски окръжен съд, постановено в производство по чл. 247 ГПК, не съставлява практика на Върховния касационен съд съгласно чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Същото се отнася и за определенията на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 288 ГПК, каквито са приложени към изложението. Те не се разрешават правен спор и не могат да са основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Доколкото част от приложените определения са такива, с което е допуснато касационно обжалване, то при проверка на постановените по тези дела решения не се разкрива някакво противоречие с обжалвания акт. Доводът, че с включване стойността на дворното място в дължимата за уравнение сума съдът е влошил положението на жалбоподателката, е несъстоятелен. От една страна, той касае решението, чиято поправка се иска, а не обжалваното решение, с което не е допусната поправка. От друга страна, така нареченото „влошаване“ на положението, изразяващо се в това, че се налага жалбоподателката два пъти да плаща стойността на дела на другия съсобственик в поземления имот, е създадено от нейните действия по снабдяване с изпълнителен лист и провеждане на публична продан на този имот преди да е влязло в сила решението по извършване на делбата изцяло. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, с което не е уважено искането за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение по извършване на делбата. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.