Определение № 951 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 343/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалби на Т. Б. дол ЕАД срещу решение от 09.12.2011г по гр.дело № 392/2011г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.03.2011г по гр.д № 1721/2010г на Д., по уважен иск на основание чл. 200 КТ за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди, основан на освидетелстване по ЕР на НЕЛК за намалена работоспособност в резултат на три професионални заболявания. В изложение, въпросите са формулирани в четири точки Първият въпрос е следва ли при действието на новия ГПК да се прилага т.6 от ТР № 1/2001г по дело № 1/2000 на ОСГК по отношение на възражение за погасителна давност ,може ли същото да се направи след срока за отговор по чл. 131 ГПК. Вторият въпрос е „относно имуществените вреди” като се поддържа противоречие с практиката по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК предвид решение по гр.д 3298/2001г на ВКС.Професионалният характер на заболяването е елемент от фактическия състав на иска по чл. 200 КТ ,както приема трайната практика, докато в случая „професионалното заболяване е съпътстващо и без неговото наличие ищецът е щял да се пенсионира и да получава инвалидна пенсия”. Като основание за допускане до касация ,на следващо място се поддържа противоречие с ППВС №4/1968г, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Според касатора въззивният съд е игнорирал задължителните указания при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, да се отчитат конкретно съществуващи обстоятелства. Противоречие с практиката на ВКС, при основанието на чл. 280ал.1 т.2 от ГПК се поддържа по въпроса за началния момент на вземането за лихва. Установена практика е ,че лихва при професионално заболяване се дължи от момента на установяването му. Цитирано е решение по гр.д № 2462/1994г ІV г.о на ВС. В отговор ответникът по жалбата И. А. Х. оспорва сочените основания за допускане на жалбата до разглеждане .Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване По първия от поставените въпроси е даден отговор в практиката на ВКС по реда на чл. 290 вр чл. 291 ГПК (реш. по гр.д 648/2010г ІV г.о, реш.по гр.д № 1538/2009 ІІІ г.о) Като е приел ,че след срока за отговор на исковата молба ответникът не може да се прави възражение за изтекла погасителна давност, въззивният съд се е съобразил със задължителна за него практика. Цитираното от касатора ТР № ТР 1/2001г по дело № 1/2000 на ОСГК съдържа тълкуване, дадено при друга процесуална уредба. Вторият въпрос е неясен ,дори като защитна теза. Не е ясно какво значение касаторът влага в определянето на професионалното заболяване като „съпътстващо”, защо счита, че когато освен признатия процент загуба на работоспособност от професионалното заболяване, работникът е освидетелстван и за общи заболявания, не следва да дължи обезщетение за имуществени вреди Липсва формулировка ,а също и обосновка по отношение на поддържаното противоречие – не е посочено в какво се изразява същото, по кой правен въпрос.Цитираното в т.2 от изложението решение №466/2003г по д.№3298/2001г ІІІ г.-о коментира въпросът за изискуемостта на обезщетението - тя е от датата ,на която е признат професионалния характер на заболяването. По фактическия състав на чл. 200 КТ въззивният съд не е приел нещо различно за случай, на трайно намалена работоспособност както поради професионално заболяване, така и поради общо заболяване, при определено процентно съотношение. Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не е налице. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с указанията на ППВС №4/1968г.,в тази връзка също липсва поставен правен въпрос. Указанията по Постановлението не обуславят разрешение, различно от обжалваното - въззивният съд е посочил кои обстоятелства го мотивират при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер, критерият за справедливост не е възприет като абстрактен. Съответно на закона и трайната съдебна практика разрешение в случая е дадено и по въпроса за началния момент на изискуемост и лихвата за забава по обезщетението, при установено професионално заболяване. По отношение на възприетия начален момент, от който се дължи лихва, доводите на касатора не намират подкрепа в приложената и цитирана от него съдебна практика, както и в трайно установената практика .Релевантната дата не е тази, на която ЕР на ТЕЛК е издадено като документ, от значение датата, посочена в самото Експертно решение като начална при установяване на професионалното заболяване. Разрешение в този смисъл е дал и въззивния съд ,основанието чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК не е налице. Касаторът Т. Б. дол ЕАД дължи установените разноски на ответника по жалбата, в размер на 600 лева Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.