Определение № 84 от 21.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 779/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 21178/21.11.2019 г. на „ЕП КОРП ПРОПЪРТИС“ ЕООД /н/, чрез синдика адвокат С. Ч., срещу определение № 3434/21.10.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 4905/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Към частната касационна жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане касационно обжалване, като се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК по въпроса: допустимо ли е местната подсъдност на спора да се определя според седалището и адреса на управление на един от ответниците по делото, когато същият е търговско дружество, обявено в несъстоятелност, и предявеният срещу него иск е недопустим. Поддържа се противоречие на въззивното определение с решение № 85 по гр. д. № 60175/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО. Излагат се съображения и за очевидна неправилност на обжалвания акт. Касаторът твърди, че въззивният съд не е съобразил наведеното от него възражение за недопустимост на предявения иск, доколкото същият е насочен срещу дружество в открито производство по несъстоятелност, а съгласно изричната разпоредба на чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират, респ. не се образуват съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу дружеството – длъжник, с изключение на трудови спорове по парични вземания или когато по делото е приет за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или е направено възражение за прихващане. При липса на предвидените в закона изключения, предявеният иск е недопустим, от което касаторът обуславя и невъзможност родовата и местната подсъдност по спора да се определят според седалището и адреса на управление на дружеството в несъстоятелност. Ответниците по жалбата – „Ассет Трейд“ ЕООД, В. А. Т. и „Био Пауър Инвест“ ООД, не вземат становище. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С обжалваното определение е отменено определение № 52/21.06.2019 г., постановено по гр. д. № 63/2019 г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което производството по делото е прекратено и след направено възражение за местна подсъдност е изпратено на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като вместо това е постановено друго определение, с което делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Враца. Производството пред Окръжен съд – Видин е образувано по предявен от „Био Пауър Инвест“ ООД против „Ассет Трейд“ ЕООД, В. А. Т. и „ЕП КОРП ПРОПЪРТИС“ ЕООД /н/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 88 ЗКИР и чл. 90 ЗКИР за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответниците, че вписването под дв. вх. рег. № 2979/27.11.2014 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Кула /на искова молба на В. А. Т. срещу „Ассет Трейд“ ЕООД и „ЕП КОРП ПРОПЪРТИС“ ЕООД /н/ за обявяване за относително недействителни по отношение на В. А. Т. на сключените от ответните дружества два договора за покупко – продажба на недвижими имоти, находящи се в [населено място], област В./ е недопустимо и да се постанови заличаването му. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЕП КОРП ПРОПЪРТИС“ ЕООД /н/. С него последният е направил възражение за местна неподсъдност на спора, като е изложил съображения за приложимост на общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК и е поискал от съда да изпрати делото на компетентния според него съд – Софийски районен съд, доколкото адресите на другите ответници по делото са в [населено място]. Първоинстанционният съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. С частна жалба срещу определението ищецът „Био Пауър Инвест“ ООД е поискал да бъде отменено то и делото да се върне на Окръжен съд – Видин или евентуално да бъде изпратено по компетентност на съответния съд в [населено място], тъй като седалището на ответното дружество, което е направило възражение за местна неподсъдност на спора – „ЕП КОРП ПРОПЪРТИС“ ЕООД /н/, се намира в [населено място]. Въззивният съд е счел за основателно искане за изпращане на делото на местно компетентния съд в [населено място]. Посочил е, че съгласно изричната разпоредба на чл. 104, т. 5 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон. Доколкото в случая се касае за оспорване на вписване, осъществено от съдия по вписванията, а специалният закон – Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ не предвижда изрично такова оспорване да се предявява пред окръжния съд, то приложимо по делото е общото правило на чл. 103 ГПК и компетентен да разгледа предявения иск е съответният районен съд. Констатирал е, че макар седалището и адреса на управление, респ. постоянния и настоящ адрес на ответниците „Ассет Трейд“ ЕООД и В. А. Т. да се намират в [населено място], последните не са правили възражения за местна неподсъдност на спора на сезирания съд в [населено място]. Възражение е направил единствено ответникът „ЕП КОРП ПРОПЪРТИС“ ЕООД /н/. Възражението за местна неподсъдност на спора не може да се упражнява от един ответник вместо друг, поради което компетентен да разгледа повдигнатия спор е Районен съд – Враца с оглед направеното с отговора на исковата молба от ответника „ЕП КОРП ПРОПЪРТИС“ ЕООД /н/ възраожение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Формулираният от жалбоподателя въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното определение в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият съдържа условието местната подсъдност по делото да е определена според седалището и адреса на управление на един от ответниците по делото, когато същият е обявено в несъстоятелност търговско дружество, в случай, че предявеният срещу него иск е недопустим. В конкретния случай нито първоинстанционният, нито въззивният съд е извършвал преценка за допустимост на предявения иск спрямо който и да е от ответниците по делото. С оглед постъпилото в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК, възражение за местна неподсъдност на спора, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил същото на компетентния съд в [населено място]. Предмет на проверка от въззивния съд е единствено тази преценка на съда – относно подсъдността на повдигнатия спор. С оглед изложеното, в обжалвания въззивен акт липсват мотиви на съда по поставения от касатора въпрос, поради което не се установява общото основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че по делото не се констатира и поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната от касатора практика е неотносима. Същата разглежда хипотеза на недопустимост на предявен в отделно производство иск срещу дружество в открито производство по несъстоятелност, когато предявеният иск е с предмет имуществени права и не се установява наличие на някое от изрично предвидените в чл. 637 ТЗ изключения. Независимо от наличието или липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК. В конкретния случай не се констатира наличие на нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното определение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения определението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол. С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.