Определение № 25 от 24.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 49/2025 г.

Производство е образувано по повдигнат спор за подсъдност /с Определение №1490 от 25.11.2025 г., постановено по адм. дело № 718/2025 г./ между Административен съд – София-област и Софийски Районен съд. За да се произнесе по този спор, настоящият петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС, съобрази следното. Пред Софийски Районен съд на дата 22.05.2025 г. е била входирана искова молба от Е. С. Й., гр. Костенец, подадена чрез процесуалния й представител адв. Богданова. В същата са изложени твърдения, че по повод подадени от ищцата сигнали до МОН за упражняван психически тормоз над нейната племенница – малолетната Н. А. В., посещаваща [заличен текст], е извършена проверка и осъществени „посещения на ситуация“, след което е получила „Документ № ПД-05-46/24 г.“ с издател Р. И. в качеството й на Началник Регионално управление на образованието - София-област, в което последната в това си качество „непоследователно и злепоставящо“ е изнесла „псевдофакти, неистини, които се поднасят по опозорящ я и скандализиращ начин“, като същите са не само неверни, но и подриващи доброто й лично и професионално име. Настоява, че така изнесеното в писмото на Р. И. в качеството й на Началник на РУО – София-област е предизвикало страх и притеснение у нея, почувствала се е застрашена в личен план, несигурна за работата си, затормозена да общува с близки и колеги. В обобщение се твърди, че в резултат на така осъщественото злепоставяне в обществен, служебен и личен план търпи вреди. Заявена е претенция за осъждане на Р. И. да й заплати сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено с деяние – клевета – изнасяне на неверни позорни факти и факти за нейно хулиганско поведение – „изблъскване на г-жа Б.“ и говорене „как никой няма право да говори и да се кара на племенницата ми“, ведно със законната лихва, считано от началото на увреждането, 01.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумите. С Определение № 24651 от 05.06.2025 г., постановено по образуваното гр. дело № 29575/2025 г. по описа на Софийски Районен съд, съдията-докладчик приел, че твърденията в исковата молба очертават основания на предявен иск по чл. 101, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Мотивирал се е с нормата на чл. 254, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, съобразно който Началниците на Регионалните управления на образованието /РУО/ са държавни служители, поради което и носят имуществена отговорност за свои незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебните им задължения при условията на чл. 101, ал. 1 от ЗДСл. Последната като специална, изключва общата отговорност по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като искът е подсъден по правилото на чл. 128, ал. 1, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на административните съдилища. С тези аргументи е приел и подведомствеността на спора на Административните съдилища, съответно производството е прекратено пред гражданския съд и е изпратено на Административен съд – София-област, съобразно правилото на чл. 133, ал. 1 и ал. 5 от АПК. Така било образувано адм. дело № 718/2025 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО). Определеният по делото съдия-докладчик след като изложил описаната по-горе хронология с Определение № 1490 от 25.11.2025 г. приел, че спорът не му е подсъден, а претенцията следва да бъде разгледана от общ съд. Мотивирането е в насока, че се търси ангажиране личната отговорност на длъжностното лице като физическо лице; спорът е за защита на субективни неимуществени права – чест, достойнство, добро име – в рамките на частноправни отношения между двама равнопоставени субекти (две физически лица); в практиката си ВКС приема, че исковете за неимуществени вреди от обида и клевета, включително когато твърденията са разгласени чрез медии или други публични изявления, включително от лица заемащи длъжности в изпълнителната власт, са непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД; дори и да се приеме квалификацията по чл. 101, ал. 1 от ЗДСл, то в чл. 125 от същия закон е предвидено имуществените спорове по този закон да се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред; извеждат се аргументи и от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Акцентира се и върху обстоятелството, че не се сочи отменен административен акт или действие или бездействие на длъжностно лице, по отношение на който да е проведено или да се провежда производство по контрол за законосъобразност. Оспорва се и „приетото“ от районния съд, че предявеният иск попада в обхвата на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 203 и сл. от АПК. С оглед на това бил повдигнат и спорът за подсъдност. Настоящият смесен състав на съдии от ВКС и ВАС намира, че делото следва да бъде разгледано от административните съдилища. Действително при действието на диспозитивното начало в процеса по правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК, приложимо субсидиарно и в производствата по АПК /чл. 144 от АПК/, предметът и обемът на търсената защита се определят от сезиралата с жалба съда страна. Но също така категорично задължение на съда е да даде правната квалификация на предявения иск, като не е обвързан от дадената такава от страната. Съдебният състав е този, който следва да извърши анализ на твърденията на лицето и съобразно тях да посочи дали става въпрос за административна дейност, при извършването на която за ищеца са настъпили вреди или се касае за друг тип правоотношения, които могат да бъдат обект само на общото гражданско съдопроизводство. В обстоятелствената част на искова молба ищцата е заявила претърпени вреди в резултат на действията на Началника на РУО – София-област в качеството й на държавен служител (виж чл. 254 от ЗПУО) по повод възложена от нея проверка в рамките на правомощията й по ЗПУО и Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието. Таза дейност е административна. Действително при липса на точна и ясна формулировка на конкретните действия на административния орган и правопораждащите правото на обезщетение факти (а в случая, те са твърде лаконично изложени, както междувпрочем това е възразено и в отговора на ответната страна, но не е съобразено от съда), се дължи оставяне без движение на производството по делото и указване на ищеца да направи ясно описание на твърденията си. Въпросите относно редовността, допустимостта и основателността на исковата претенция във всички случаи следва да бъдат разгледани от компетентния съд. Същественото е, че по начина по който са изложени действията на Началника на РУО – София-област (безспорно държавен служител) към момента, настоящият петчленен състав ги определя като административни по характера си. Що се касае до останалите съображения на Административен съд – София-област, то следва да се подчертае, че нормата на чл. 101, ал. 1 от ЗДСл е категорична, че държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Т.е. несъстоятелни са аргументите, черпени от липсата на отменен като незаконосъобразен административен акт. На следващо място - практиката е категорична и непротиворечива, в смисъл че отговорността по чл. 101, ал. 1 от ЗДСл е специална спрямо общата отговорност по чл. 45 от ЗЗД, поради което я изключва, като и че предвидената в чл. 101, ал. 2 от ЗДСл солидарна отговорност на държавата, не изключва възможността за предявяване на иска отделно. Не могат да се споделят и аргументите, черпени от приетото по т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Точното съдържание на разрешението дадено с цитираното Тълкувателно постановление е следното „Делата по искове за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на административните съдилища. Другите имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.“. Т.е. не може да се приеме тезата на състава на АССО, че правилото на чл. 125 от ЗДСл налага разглеждането на правни спор по общия исков ред. Разрешенията, дадени със същия тълкувателен акт, следват логиката, че разграничителният критерий за приложимия правен ред е основният характер на дейността на органа, при и по повод осъществяването на която са издадени актовете му, респ. са осъществени негови действия или бездействия, от които се сочи да са причинени вредите. В случаите, в които се касае до административна по своя характер дейност, то компетентността е на административните съдилища. При това положение следва да се приеме, че правилно съставът на Софийски Районен съд, съобразявайки задължението си по чл. 5 от ГПК и данните по делото, е дал правната квалификация на иска като такъв по чл. 101, ал. 1 от ЗДСл и е приел, че същият съобразно правилото на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК подлежи на разглеждане от административен съд, който от своя страна следва да разреши и въпросите относно редовността и допустимостта на исковата молба, съответно основателността на заявената искова претенция. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на основание чл. 135, ал. 5 от АПК