Определение № 605 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Д. Г., подадена чрез адв. Ю. Б., против въззивно решение № 7732/14.11.2019 г., постановено по гр. д. № 15818/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която след частична отмяна на решение № 442748/03.07.2018г. по гр. д. № 58476/2016г. по описа на Софийски районен съд Г. Д. Г. е осъден да заплати на А. С. Н. на основание на чл. 59 ЗЗД сумата от 15 629,86лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2016г. до окончателното й изплащане, представляваща половината от стойността на извършените по време на брака и на съвместното съжителство на страните строително-ремонтни работи на собствената на Г. Д. Г. къща в [населено място] П., [улица] са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението – основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът се произнесъл свръх петитум, защото претенцията била за стойността на ремонта, а не за увеличената стойност на имота. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Възможно ли е въззивният съд да санира допуснато съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд, изразяващо се в произнасяне extra petitum и водещо до недопустимост на крайния съдебен акт?” и 2. „Нарушава ли се диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 от ГПК) и принципът за установяване на истината по см. на чл. 10 от ГПК, когато съдът при постановяване на съдебното си решение не съблюдава събраните доказателства, а се уповава само на житейската логика и на експертното заключение на вещото лице, основано на принципни положения?”. Сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на решението. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата по касация – А. С. Н., подаден чрез адв. Т. Р., в който се поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационна проверка. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на А. С. Н., с която е поискала от съда да осъди ответника Г. Д. Г. да й заплати сумата от 17 570 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляваща стойността на половината от извършените по време на брака и на съвместното им съжителство на семейни начала с общ труд и материали ремонт на собствената на ответника къща в [населено място] П., [улица]. Твърди се, че ремонтът бил извършен в периода от 2009 г. до 2014 г. и включвал: през 2008 г. 500 лв. за архитектурен проект за укрепване на къщата; от март до септември 2009 г. 2000 лв. за изграждане на бетонови пояси и колони за укрепване на къщата; март 2010 г. 2000 лв. за поставяне на ПВЦ дограма на 8 прозореца и 3 балконски врати; лятото и есента на 2009 г. 10 000 лв. за повдигане на таванския етаж и пълна подмяна на целия покрив (изграждане на стени, смяна на греди; летви, подложка, керемиди и улуци); през 2008 г. 600 лв. за изграждане на подово отопление на хола; през есента на 2009 г. 300 лв. за поставяне на 12бр. радиатори с глидери; декември 2010 г. 100 лв. за закупуване на фаянс за баня; 2009 г. 100 лв. за закупуване на моноблок за тоалетна; 70л в. за закупуване на мивка с батерия за баня; декември 2010г. 100лв. за закупуване на шкаф за баня; април 2009 г. 600 лв. за подмяна н цялата ВиК инсталация; зимата на 2010 г. 1200 лв. за закупуване на гипсокартон за стените и таваните на стаите. Посочила е, че тези СМР били извършени от майстори, на които плащал ответникът със семейни средства, но с личен труд бил извършен монтаж на гипсокартон и смяна на ВиК инсталация. Първоинстанционният съд е приел иска за основателен до сумата от 16 290 лв. и е отхвърлил иска за горницата до пълния претендиран размер. Въззивният съд е редуцирал присъдената сума и е осъдил ответника за сумата от 15 629,86 лв. Решението е обжалвано в осъдителната му част, в останалата част е влязло в сила. За да се произнесе с атакуваното решение, въззивният съд е констатирал следните факти: страните по делото са бивши съпрузи - сключили са граждански брак на 04.06.2009 г., прекратен с развод с влязло в сила на 20.05.2016 г. решение, но са заживели на семейни начала още през 2005 г., фактическата им раздяла е настъпила средата на месец ноември 2014 г., собствеността върху процесния имот – дворно място и едноетажна сграда, е придобита от ответника на 01.04.2004 г., тоест преди началото на съжителството на страните,а строително-ремонтни работи са извършени през време на брака на страните и по време на фактическото им съжителство, че страните през време на брака си са били в законов режим на общност, че ремонтът е направен с оглед задоволяването на жилищните нужди на семейството установено от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че разходите за наем и консумативи за жилището, в което семейството на страните е живяло са заплащани от ищцата. Установено е, че основно ответникът се е занимавал със закупуването на материали за ремонта, но и ищцата е участвала през 2009 г. и 2010 г. с личен труд за извършване на ремонта, а и с усилия за избиране на плочки, купуване на материали, заедно с ответника. С оглед това съдът е приел, че строителните работи са извършвани за задоволяване на нуждите на семейството и участието на страните в тях е равностойно. Посочил е, че отношенията им следва да се уредят по правилата на чл. 59 ЗЗД, тъй като по време на брака ищцата не е била владелец на имота, а като съпруга е извършвала действия по подобряване на имота в свой и чужд интерес, поради това и съпруга като собственик дължи да й върне даденото, с което се е обогатил, респ. по-малката сума между стойността на вложените средства и увеличената стойност на имота. Установената по делото стойност на разходите за строителните работи към момента на извършването им е 31 259,71 лв., а увеличената стойност на имота в резултата на тях – 32 781 лв., поради което и съдът е приел, че възникналото вземане на ищцата към ответника е 15 629,86 лв. (половината от 31 259,71 лв.). Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Въпросите не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, доколкото въззвиният съд е констатирал, че районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени на основанията, посочени в исковата молба а, непрецизно формулирания изказ в диспозитива на решението не следва да доведе до изводи за допуснати пороци, които да се отразят на допустимостта на решението. Вторият въпрос, също не може да послужи за общо основание за допускане до касационно обжалване. По естеството си този въпрос представлява оплакване за необоснованост на решението, за неправилност на същото поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Тези оплаквания касаторът привързва към свои фактически констатации, които съдът не е приел да следват от данните по делото. Софийският градски съд е анализирал събраните по делото писмени доказателства - нотариален акт № 145/01.04.2004г. на нотариус А., рег. № *** на НК, решение № 4210/09.04.2016г. по гр.д. № 3165/2015г. на Софийски районен съд, с което прекратен бракът на страните, социален доклад по същото дело, удостоверение, допълнително споразумение към договор за наем, фишове за заплати, фактури и стокови разписки, поръчка за дограма, констативен протокол и договор за дарение, вносна бележка, платежни нареждания, съдебно-технически експертизи и гласни доказателства - показанията на свидетелите К. Т. и И. Й. и е направил обосновани изводи, че описаните в исковата молба строителни работи по изграждане на втори жилищен етаж чрез задигането на надзид на подпокривно пространство, промяната на конфигурацията на покрива от четирискатен на двускатен, укрепването на сградата със стоманенобетонни колони и пояси и изграждане на стоманенобетонна плоча, подмяна на дограма са били извършени и са увеличили стойността на имота, включително и поради увеличаване на разгърната застроена площ. Посочил, че показанията на свидетелката Т. следва да се кредитират в пълнота, докато показанията на свидетеля Й. не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал – приетите писмени доказателства и показанията на свидетелката Т., но и не съответстват на житейската логика. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по въпросите не се разкрива и поддържаната специфична предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се позовава бланкетно на основанието по т. 3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставените въпроси. Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационна проверка на обжалваното решение. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени и претендираните ответницата по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, съобразно представения договор за правна помощ и съдействие от 12.02.2019 г., имащ характер на разписка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.