Определение № 1976 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2699/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х. и Г. А. Х., чрез адв. В. Н., срещу решение № 38 от 11.03.2024г., постановено по в. гр. дело №620/2023г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение №352/04.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 243/2022 г. на Районен съд- Ловеч, с което на основание чл.109 от ЗС са осъдени Г. А. Х., Х. А. Х., А. Н. А. и Й. М. А. да осигурят достъп на С. Н. С. и на С. А. С., както следва:

1.до гараж с идентификатор *, находящ се поземлен имот с идентификатор * и до намиращата се в него водопроводна шахта за необходимото време за извършване на нужните проучвателни и проектни дейности за възстановяване на водоподаването към притежавания от тях жилищен имот с идентитификатор *** на адрес [населено място], [улица].

2.до гараж с идентификатор * и до намиращата се в него водопроводна шахта за извършване на необходимите строително-монтажни дейности за възстановяване на водоподаването към притежавания от тях жилищен имот с идентитификатор *, след изготвяне на одобрен проект и снабдяване им с нужните разрешения за изпълнението му.

3.до пространството под стълбището в общата част на избения етаж в сградата на същия адрес с идентификатор * за извършване на нужните проучвателни и проектни дейности за възстановяване на водоподаването към притежавания от тях жилищен имот с идентитификатор * на административен адрес в [населено място], [улица]

4. до пространството под стълбището в общата част на избения етаж в сградата на същия адрес с идентификатор * за извършване на необходимите строително- монтажни дейности за възстановяване на водоподаването към притежавания от тях жилищен имот с идентитификатор *, след изготвяне на одобрен проект и снабдяване с нужните разрешения за изпълнението му.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните правни въпроси:

1.Какви са правомощията на въззивния съд да осъществи контрол при оплакване във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция на чл. 214, ал.1 ГПК, изразило се в изменение на иска извън сроковете и без постановяване на определение за изменение на иска?

2.Означава ли, че липсата на определение от първата инстанция за изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК, води до задължение на съда да се произнесе по първоначалния петитум, а не по изменения иск?

3.Следва ли в такъв случай въззивният съд да приеме, че се касае за недопустимо съдебно решение?

По поставените въпроси се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №114 от 19.01.2017r. пo гр. д. № 1357/2016г. на ВКС, второ г.о.

Постъпил е писмен отговор от С. Н. С. и С. С. Д. /наследник на починалия ищец С. А. С./, чрез адв. П. Д., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 109 ЗС. Въззивният съд е приел, че в имот идентиф. №*, собственост на ищците липсва водоподаване. Причината за това са действията на ответниците, които са преместили общия водомер в сграда с идентиф. №*, която е изцяло тяхна собственост, отказват достъп на ищците до този общ водомер и по този начин препятстват водоснабдяването на имота. Ответниците са били поканени да осигурят достъп, за да се възстанови прекъснатото водозахранване, но са отказали, като поддържат, че ищците следва да си водозахранят имота от друго място, а не през техния имот, тъй като това може да доведе до течове, а оттам и до конфликти. Съдът е посочил, че от заключението на вещото лице се установява, че няма възможност да се пусне водоподаване на ищците, без да се ползва съществуващата шахта при общия водомер и без водопроводът да минава през имота на ответниците, както и че във водопроводната мрежа, в която ВиК подава питейна вода, не се разрешава да бъдат включвани води от неконтролирани други водоизточници. Съдът, позовавайки се и на практиката на ВКС, е приел, че в сгради- етажна собственост, инсталациите /водопроводна, отоплителна и др. /може да преминават през индивидуалните обекти на собственост, но всеки собственик има право на достъп до тази част от инсталацията, която служи за захранване на неговия обект, за отчитане на съответните измервателни уреди, при необходимост от ремонт и др. От разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС и същностната характеристика на общите части следва, че дори и когато някои от тях се намират в обект - индивидуална собственост на някой от тези собственици, той е длъжен да осигурява достъп до общи части на останалите собственици, когато това е необходимо за тяхното поддържане, ремонт и отчитане. Поради това предявен от собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, иск с правно основание чл. 109 ЗС за предоставяне на необходим достъп до общи инсталации на сградата е основателен, дори и когато тези общи инсталации се намират в обект - индивидуална собственост на етажния собственик - ответник по иска, включително и когато разположението на общите части в помещение индивидуална собственост е предвидено по проект.

За неоснователни са счетени доводите във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение, свързано с приложението на чл. 214 ГПК. Изложени са мотиви, че няма нарушение на разпоредбата на чл.214 ал.1 от ГПК, тъй като ищците не са променяли нито основание, нито петитум на исковата молба, а с молба от 5.07.2022 г. докладвана в съдебно заседание на същата дата, са уточнили петитума на исковете си, който е бил нередовен. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд не е оставил без движение исковата молба с нарочно определение по чл.129 от ГПК, но фактически в съдебно заседание на 26.05.2022 г. е дал такива указания на ищците и те писмено са отстранили тази нередовност. Районният съд не е постановявал определение по реда на чл.214 от ГПК, поради което и оплакването за недопустимост поради нарушение на чл. 214 ал.1 ГПК е неоснователно.

При тези мотиви на въззивния съд не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените процесуалноправни въпроси, касаещи приложението на разпоредбата на чл. 214, ал.1 ГПК, като неотносими към спора. В обжалваното решение въззивният съд е изложил мотиви, че нормата на чл. 214, ал.1 ГПК не е нарушена, защото исковете не са изменяни, а с молба от 5.07.2022 г. е уточнен петитумът на исковата молба. В практиката на ВКС /решение № 476 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2011 г., IV г. о./ се приема, че уточнението на иска е предприетото по инициатива на страната или по указание на съда изясняване в предмета на делото, когато не е ясен, неточен или непълен. Настоящият случай е именно такъв. В случая исковата молба е била нередовна /петитумът е бил неясен/, което изрично е и констатирано от първоинстанционния съд. С оглед установената нередовност ищците са депозирали молба за конкретизация на петитума и с нарочно определение от 27.09.2022г., след като е била дадена възможност на ответниците да изразят становище по молбата, е било допуснато уточнение на петитума на иска, като диспозитивът на постановеното по делото решение съответства на този петитум. Т.е. след като в случая не е се касае за поискано и допуснато изменение на иска при редовна искова молба, а за отстранени в хода на производството нередовности на исковата молба, както е прието от въззивния съд, то и поставените въпроси не са от значение за правилното решаване на делото.

По поставените въпроси не е налице и специалната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото в посоченото от касаторите решение №114 от 19.01.2017r.по гр д № 1357/2016г. на ВКС, второ г.о. е налице произнасяне по въпрос, касаещ приложението на чл. 214, ал.1 ГПК, какъвто не е настоящият случай.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани

С оглед изхода от спора в полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените от тях разноски за касационното производство в размер на 600 лева.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение