Определение № 328 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2012 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от П. Г. Б. от [населено място],област П.,чрез процесуалния представител адвокат С. и от Прокуратурата на РБългария чрез окръжния прокурор на П. против въззивно решение № 334 от 3.08.12г. по в.гр.д.№ 406 по описа за 2012г. на Плевенски окръжен съд,с което е отменено като неправилно решение № 303 от 30.12.11г. по гр.д.№ 762/10г. на Районен съд Червен бряг в частта ,с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на П. Г. Б. на основание чл.2 ал.1 т.1 от З. сумата от 3 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно задържане под стража по досъдебно производство № С-118/98г.на РП-Червен бряг и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен този иск, а в останалата част е потвърдено решението,с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.2 ал.1 т.2 изр.1 от З. сумата от 6 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди,вследствие незаконно повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.2,във вр.с чл.209 ал.1 от НК, ведно със законната лихва,считано от 8.06.06г.и са присъдени разноски. Като основание за допустимост П. Г. Б. сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по изведения въпрос за съобразяване при постановяване на акта си от страна на въззивния съд на всички наведени в исковата молба от страна на ищеца обстоятелства и главно с тези,които са свързани с тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производство и периода на задържане под стража. Позовава се на решения на С. и на СГС,които не съдържат отбелязване за влизане в сила /и на това основание не могат да бъдат съобразени с оглед приетото в т.3 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Като основание за допустимост Прокуратурата сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за спазване от страна на въззивният съд на критериите,посочени в т.11 от ППВС №4 от 23.12.1968г. и т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.Позовава се на четири постановени от ВКС решения - всички без задължителен характер. Срещу подадените касационни жалби не е постъпил отговор от противните страни. Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: В. съд е възприел извода на районния съд,че ищецът е предявил два обективно съединени искове по З. – по чл.2 ал.1 т.1 – за 4000лв.и по чл.2 ал.1 т.2 – за 6 000лв.Независимо,че позовавайки се на т.13 от ТР №3/2004г.на ОСГК на ВКС,е стигнал до извода,че в конкретния случай претендираните вреди от продължилото 101 дни незаконно задържане са елемент от общите вреди от незаконно повдигнатото обвинение, съдът е преценил,че същите са самостоятелно претендирани - чрез отделен иск, който той е отхвърлил като неоснователен.Съдът е уважил искането за присъждане на неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение,които вреди е квалифицират като „значителни”, но е присъдил сумата от 6 000лв./считайки,че такава е заявената претенция/. Независимо,че е посочил като факт,че ищецът е бил задържан около 101 дни,през които е бил с мярка за неотклонение ”задържане под стража”, няма изложени мотиви и не става ясно дали този факт е бил съобразен при определяне на следващото се обезщетение. При тези данни – касационно обжалване следва да се допусне по поставения от касатора П. Г. Б. въпрос. Същият е свързан с решаващите мотиви на съда и е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например №226 от 12.07.2011г.по гр.д.№ 921/10г. на ІV г.о., №25 от 27.01.2012г.по гр.д.№ 1832/10г.на ІV г.о.,№331 от 4.07.2011г.по гр.д.№ 1649/10г.на ІVг. /, съгласно които съдът се произнася в рамките на заявеното от страната искане, като задължение на съда е да определи точната правна квалификация и да разреши спора съобразно приетите от него за установени обстоятелства,с оглед ангажираните по делото доказателства. Налице е противоречие на въззивния акт и с цитираната от другия касатор т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС, съгласно която - преценката за обезщетението е индивидуална и зависи от установените обстоятелства. Мотивиран от изложеното,на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение