Определение № 174 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4712/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 261272 от 25.02.2021г. по гр.д. № 13630/2019г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 177960 от 28.07.2019г. по гр. дело № 10034/2018г. на Софийски районен съд и е постановено следното: осъден е С. Й. Д. на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията си, с които без основание пречи на ищцата М. М. Р. да упражнява правото си на собственост, като изгради за своя сметка акустична/звукопоглъщаща ограда в своя имот, [населено място], район „П.“, [улица]в частта, която е разположена срещу имота на ищцата; осъден е С. Й. Д. да заплати на М. М. Р. на основание чл. 50 ЗЗД сумата 4 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в периода 2011г. до 2018г. в резултат на непозволено увреждане от бездействие, изразяващо се в невземане на мерки за ограничаване на шума от животни /кучета/, собствени и такива, които са под надзора на ответника, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018г. до окончателно изплащане на сумата. Касационната жалба е подадена от ответника С. Й. Д., чрез пълномощника адв. М.. Поддържа се, че решението в частта по иска по чл.109 ЗС, с което е осъден да изгради акустична звукоизолираща преграда, е нищожно и недопустимо. Волята на съда е неразбираема, не е ясно какво точно следва да извърши ответника; съдът е излязъл извън искането на ищцата /свръхпетитум/ и извън рамките на закона. Твърди се, че не съществува нормативно определено задължение за собствениците на кучета да изграждат в имотите си акустична/звукопоглъщаща ограда. Ответницата по касационната жалба М. М. Р., не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че в частта, обективираща произнасяне по предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба в частта й, с която се атакува въззивното решение по иска по чл. 50 ЗЗД, е недопустима. Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. В случая цената на предявения иск по чл. 50 ЗЗД е 4000 лв. и поради това касационната жалба срещу уважаването на този иск не може да бъде разгледана. С решението по иска по чл. 109 ЗС е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на този иск и е постановено уважаването му като е осъден ответникът С. Й. Д. да преустанови действията си, с които без основание пречи на ищцата М. М. Р. да упражнява правото си на собственост, като изгради за своя сметка акустична/звукопоглъщаща ограда в своя имот в [населено място], [улица] частта, разположен срещу имота на ищцата. Въззивният съд е приел, че правото на собственост на ищцата е нарушено от неоснователни действия на ответника, изразяващи се в създаден ежедневен шум от лай на кучета, от отглеждането в двора на ответника, който на моменти значително надвишава допустимите нива и създава постоянен дискомфорт на ищцата и пречки за спокойно ползване на собствения й имот. С исковата молба М. Р. е претендирала задължаване на ответника да изпълни необходимите мероприятия /изграждане на звукоизолираща преграда/, нужни за ограничаване на нивата на генерирания от собствените му животни шум. В уточнение на исковата молба от 14.03.2018г. е заявено, че искът е негаторен и се иска ответникът да бъде задължен да прекрати своето неоснователно противоправно действие, изразяващо се в неполагане на необходимите и нормативно установени грижи за отглежданите от него кучета, в резултат на което те произвеждат прекомерни нива на шум, замърсяват околното пространство и пречат на ищцата да упражнява пълноценно своето право на собственост; отново е поискано изграждане на подходяща и функционираща звукоизолираща преграда между имотите, която да направи възможно нормалното ползване на имота й по предназначение. Преди приключване на устните състезания пред първата инстанция, при предложение за доброволно уреждане на спора, ищцата е заявила, че не може да каже какво точно трябва да се извърши, за да се постигне търсения от нея ефект. В рамките на устните състезания пълномощникът й е поискал ответникът да бъде осъден да предприеме адекватни действия. Въззивният съд е оставил исковата молба без движение като е дал на ищцата указания да уточни в какво точно се състои искането й за защита по чл. 109 ЗС. В съдебното заседание на 03.11.2020г. пълномощникът й е заявил, че ответникът трябва да отстрани действията, с които пречи на ищцата чрез изграждане на шумоизолираща преграда. Установено е, че ищцата М. М. Р. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица] от 2011г. живее постоянно в него заедно със семейството си. Съседен е имотът с административен адрес [населено място], [улица], в който живее ответникът С. Й. Д.. Същият обитава трети етаж от фамилна къща, като на останалите два живеят майка му и брат му Р. Д. със семейството си. Имотът на ищцата е ограден с плътна ограда с височина 2.20 м. Съществува наклон на терена, в който се намират двата имота, като този на ищцата се намира в по-ниската част и има директна видимост от помещенията на втория етаж към двора на ответника. От представените писмени и гласни доказателства по делото е установил, че в двора на имота, който обитава ответника, се отглеждат няколко кучета, две от които две са негова собственост, а останалите са собственост на трето лице - неговия брат. Въззивният съд, е намерил за неоснователно възражението на ответника, че не е единствен собственик на имота и няма пасивна легитимация да отговаря по предявения иск. Счел е, че легитимирано да отговаря по иска по чл.109 ЗС е всяко лице, което създава противоправно състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца, а и всяко лице, което поддържа това състояние. С оглед на това не е необходимо ответникът да притежава изцяло или отчасти правото на собственост върху обекта, засегнат от посегателството, за да отговаря по предявения иск. Приел е, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност се осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост. Такъв източник на неоснователното въздействие по чл.109 ЗС може да е дейност, създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми като отглеждане на домашни животни в това число и кучета. Дори и когато източник на тези въздействия е законно регламентирана дейност, искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по предназначението му, като се е позовал на практика на ВКС /Решение №63 от 01.07.2013г. по гр.д.№388/2012г. на ВКС, I г.о.; решение №135 от 31.07.2014г. по гр.д.№334/2014г. на ВКС, І ГО и др. /. От писмените и гласни доказателства, приобщени по делото, съдът е установил, че кучетата се отглеждат в двора в обособено ограждение, което е ситуирано по-близо до къщата на ищцата, отколкото до тази на ответниците; че за животните се полагат необходимите грижи съгласно разпоредбите на Закона за защита на животните, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености. Отчетено е и обстоятелството, кучетата имат издадени ветеринарно-медицински паспорти, регистрирани са, обезпаразитени са и са ваксинирани. Видно е, че при извършени проверки не са констатирани нарушения по Наредбата за опазване на околната среда и Наредба № 39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на кучета компаньони. Съдебно-техническата експертиза, която е съдът е кредитирал и събраните гласни доказателства обосновават извод, че кучетата, отглеждани в двора на ответника, издават постоянен шум, който на моменти значително надвишава допустимите нива. Според съда, целта на Закона за защита на животните е да създаде условия и механизми за опазване здравето и живота на животните, да им осигури подходящи грижи и условия и да ги предпази от нехуманно и жестоко отношение към тях, но спазването на тези изисквания не означава, че отглеждането на домашните животни не може да доведе до смущаване на спокойствието на съседите и други лица, както е в настоящия случай. Така, от съвкупния анализ на доказателствата по делото, въззивният съд е направил извод, че отглежданите в двора на ответника животни създават постоянен дискомфорт на ищцата и пречат за спокойното ползване на собствения й имот. При осъществяване на допустимата от закона дейност по отглеждане на домашни любимци ответникът е допуснал нарушения на правни норми, регулиращи отражението на тази дейност в чужда правна сфера - чл.35, ал.3 от Закона за защита на животните и чл.8, ал.1, т.2 и т.3 и чл.13, т.2 и т.3 от Наредба №39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености. Броят, видът на домашните любимци и начинът им на отглеждане е в нарушение на чл.50 от Закона за собствеността. На следващо място съдът е приел, че търсената от ищеца защита, конкретизирана с изявление в съдебно заседание на 03.11.2020г., е да бъде задължен ответника да изгради съоръжение, което да елиминира вредното въздействие на факторите, с които се засяга правото на ползване на собствения на ищцата имот. Тези фактори са индивидуализирани и се свеждат до кучешки лай, надвишаващ разрешените нива и следващите от него нездравословни условия на живот в имота. Макар и да е видно, че ответникът полага грижи за стопанисваните от него кучета, съобразени с всички нормативни изисквания, то съдът е счел, че не съществува друга възможност за ограничаване или преустановяване на пречещото въздействие на отглежданите от него кучета, освен изграждане на звукопоглъщаща ограда в частта от имота, която има конфликтна точка /това е страната, която е непосредствено разположена срещу имота на ищеца/. С оглед на това е осъдил ответника да изгради звукопоглъщаща/ акустична ограда, която да бъде изградена от материали, поглъщащи и отразяващи вълни от акустични и звукови вибрации, като по този начин ще се осигури разпространение на по-малко звукови дразнители, идващи от имота на ответника. Разходите за изграждането й, съдът е възложил на ответника за негова сметка, тъй като с бездействията си, е възпрепятствал ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат аргументи за вероятна нищожност и недопустимост на въззивното решение като основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК поради неяснота на волята на съда какви точно действия следва да извърши ответника в изпълнение на решението. Формулирани са и правни въпроси, по отношение на които се твърдят предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросите, относими към иска по чл. 109 ЗС са: 1/ може ли съдът да не обоснове своите правни изводи или да ги основава само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото такива и без да изложи съображения защо не ги възприема и дали може да се обсъди само част от доказателствата, като другата част се игнорира, без да се изложат мотиви за това; 2/ длъжен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства както изисква чл. 236, ал. 2 ГПК; 3/ Може ли с негаторния иск по чл. 109 ЗС да се търси защита на други накърнени права, различни от правото на собственост? Приложена е практика на Върховния касационен съд. Настоящият състав счита, че касационното обжалване следва да се допусне за преценка на допустимостта на постановения от съда диспозитив за осъждане на ответника за изгради звукопоглъщаща ограда между своя имот и този на ищцата, без да са посочени конкретни параметри на тази мярка и без предварително да е изяснено какви ще са последиците от изграждането на такава ограда и дали по този начини ще се постигне преустановяване на твърдяното от ищцата неправомерно въздействие върху собствения й имот и по-конкретно върху необезпокояваното му ползване. Водим от гореизложеното съдът