Определение № 2776 от 25.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1704/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Химко“ АД (н.) със седалище в [населено място], представлявано от законния представител В. Г. С. - чрез упълномощен процесуален представител, срещу решение № 181 от 19.03.2024 г., постановено по в. т. д. № 136/2024 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260000 от 06.12.2023 г. по т. д. № 290/2004 г. на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без уважение молба с вх. № 261469/04.12.2023 г., подадена от В. Г. С. в качеството му на законен представител на „Химко“ АД (н.), с искане производството по несъстоятелност на дружеството да бъде прекратено без заличаване на длъжника. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на молбата, с която е поискано прекратяване на производството по несъстоятелност на „Химко“ АД (н.) без заличаване на дружеството - длъжник. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че за вземанията по чл.706, ал.1 ТЗ, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и преобразувани с утвърден от съда по несъстоятелност план за оздравяване, е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД от настъпване на тяхната изискуемост. Излага доводи, че така възприетото разрешение противоречи на материалния закон, тъй като не е съобразено с обстоятелството, че планът за оздравяване съдържа съвкупност от управленски, организационни, правни, финансови, технически и други действия, задължението за извършване на които е възникнало в момента на утвърждаване на плана от съда по несъстоятелност и поради това погасителната давност за вземанията на кредиторите е започнала да тече от същия този момент. За незаконосъобразен касаторът намира и извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл.707б, ал.1 ТЗ препраща единствено към уредената в чл.110 ЗЗД петгодишна погасителна давност, не и към възможни други законови хипотези, уреждащи различен срок на давността, конкретно - чл.111, б. „г“ ЗЗД, приложим за вземания с периодичен характер. Като основания за неправилност на решението касаторът сочи още необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд за отсъствие на законовите предпоставки за прекратяване на производството по несъстоятелност без заличаване на длъжника и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се във възприемане от страна на въззивния съд на изводите на първоинстанционния съд, без излагане на самостоятелни аргументи за неоснователност на сезиращата молба. С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са посочени следните въпроси: „От кой момент започва да тече погасителната давност по отношение на вземанията на кредиторите на несъстоятелен търговец в хипотезата на приет и утвърден от съда оздравителен план, който предвижда незабавно изпълнение на управленски, организационни, правни, финансови, технически и други действия за осъществяването на плана - от деня на утвърждаването на плана от съда или от падежите на предвидените с плана разсрочени плащания; По отношение на разсрочени и отсрочени с план за оздравяване периодични плащания прилага ли се кратката тригодишна погасителна давност по чл.111 ЗЗД или е приложима само общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД“. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргументи, че поставените въпроси не са получили отговор в правната теория и по повод на тях липсва създадена съдебна практика. Препис от касационната жалба е връчен на синдика на „Химко“ АД (н.) - Р. С. Т., която не е подала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срок от надлежна страна и е насочена срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. С влязло в сила решение от 10.01.2007 г., постановено по т. д. № 209/2004 г. на Окръжен съд - Враца, е утвърден приет от събранието на кредиторите на „Химко“ АД план за оздравяване на длъжника и е прекратено производството по несъстоятелност на дружеството, открито с решение от 07.12.2004 г. по т. д. № 209/2004 г. на Окръжен съд - Враца. С плана за оздравяване е предвидено редуциране, отсрочване и разсрочване на вземанията на кредиторите по чл.706, ал.1 ТЗ. Поради наличие на предпоставките по чл.709, ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност е възобновено по молба на кредитор, като с влязло в сила решение по т. д. № 1484/2012 г. на Апелативен съд - София „Химко“ АД е обявено в несъстоятелност и е започнало осребряване на имуществото му. В хода на производството по несъстоятелност дружеството - длъжник, представлявано от законния представител В. С. съгласно чл.635, ал.3 ТЗ, е поискало от съда по несъстоятелност да прекрати производството по несъстоятелност, без заличаване на длъжника, поради погасяване по давност на всички подлежащи на удовлетворяване вземания и наличие на останало имущество. Молбата е оставена без уважение с решение от 06.12.2023 г., след като съдът по несъстоятелност е преценил, че не са налице предпоставките по чл.735, ал.1 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Сезиран с въззивна жалба от „Химко“ АД (н.), Апелативен съд - София е постановил обжалваното с касационната жалба решение, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд. За да се произнесе по жалбата, въззивният съд е изходил от разпоредбата на чл.707б ТЗ, съгласно която в хипотезата на приет от кредиторите и утвърден от съда по несъстоятелност оздравителен план за вземанията по чл.706, ал.1 ТЗ (тези, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и преобразувани с оздравителния план) започва да тече нова давност по чл.110 ЗЗД от деня на влизане в сила на решението за утвърждаване на плана за оздравяване, когато тези вземания подлежат на незабавно удовлетворяване, а ако с плана удовлетворяването им е отсрочено или разсрочено - от настъпване на изискуемостта; В случай, че бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване. След като е установил, че с плана за оздравяване по-голямата част от вземанията към „Химко“ АД, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, са отсрочени и разсрочени на 60 вноски за период от 15 г., въззивният съд се е произнесъл, че давността тече от падежа на всяка отделна вноска. Доводът на длъжника, че погасителната давност за всички вземания е започнала да тече от утвърждаването на плана, предвид съдържащите се в същия мерки по управление и организация, които е следвало да започнат да се изпълняват веднага, е преценен като неоснователен с мотив, че предвидените в плана управленски и организационния задължения и тяхното изпълнение по никакъв начин не влияят на течението на давностния срок относно вземанията, тъй като законът не прави такава връзка. Въззивният съд не е възприел и довода на длъжника, че преобразуваните с оздравителния план вземания на кредитори са с периодичен характер и поради това за тях е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл.111 ЗЗД. Позовавайки се на текста на чл.707б, ал.1 ТЗ, съдът е направил извод, че разпоредбата на чл.707б, ал.1 ТЗ препраща изрично към предвидения в чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок, а не и към възможни други законови хипотези, уреждащи различен срок на давността, като по този начин приравнява по последици относно течението на давността влязлото в сила решение (чл.117, ал.2 ЗЗД) и утвърдения оздравителен план. Въз основа на плана за оздравяване на „Химко“ АД въззивният съд е приел за установено, че най-рано падежиралото вземане по плана е станало изискуемо на 19.05.2010 г. Предвид обстоятелството, че по силата на закона - чл.707, ал.2 ТЗ, петгодишната погасителна давност за вземането е спряла за тече през 2011 г. със започване на производството по чл.709 ТЗ и не е текла до 25.02.2013 г., когато е влязло в сила решението за възобновяване на производството по несъстоятелност, а и след тази дата - чл.685а, ал.1, изр.2 ТЗ, съдът се е произнесъл, че неудовлетворените чрез плащане вземания, преобразувани чрез плана за оздравяване, не са погасени по давност. Като е съобразил, че в производството по несъстоятелност все още има непогасени вземания, отразени в последния изготвен от синдика списък на кредиторите към м. ноември 2023 г., и че е останало неосребрено имущество на длъжника, въззивният съд е споделил крайния решаващ извод на съда по несъстоятелност, че не са налице предпоставките по чл.735, ал.1 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, поради което е потвърдил обжалваното пред него решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване - включени са в предмета на спора и разрешаването им от въззивния съд е обусловило постановения с обжалваното решение правен резултат. По отношение на въпросите обаче не е изпълнено специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнително изискване - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Погасителната давност при утвърден план за оздравяване в производството по несъстоятелност е предмет на специална правна уредба, съдържаща се в разпоредбите на чл.707б, ал.1 и ал.2 ТЗ. Съгласно чл.707б, ал.1 ТЗ, за вземанията по чл.706, ал.1 ТЗ започва да тече нова давност от деня на влизане в сила на решението за утвърждаване на плана за оздравяване, когато тези вземания подлежат на незабавно удовлетворяване, а ако с плана изпълнението им е отсрочено или разсрочено - от настъпване на изискуемостта. Текстът на ал.1 на чл.707б ТЗ е ясен и точен, поради което прилагането на разпоредбата на чл.707б, ал.1 ТЗ не предполага противоречиви правни разрешения на въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност за преобразуваните с плана за оздравяване вземания по чл.706, ал.1 ТЗ. От съдържанието на посочената разпоредба следва единствено възможният извод, че за вземанията, които по волята на кредиторите подлежат на незабавно удовлетворяване, началният момент на погасителната давност съвпада с датата на влизане в сила на решението по чл.705, ал.2 ТЗ за утвърждаване на плана за оздравяване, а за вземанията, чието изпълнение е отсрочено или разсрочено, течението на погасителната давност започва от настъпване на тяхната изискуемост съобразно предвиденото в плана. Законодателят не е поставил началото на погасителната давност в зависимост от други предвиждания в плана за оздравяване, в т. ч. и тези по чл.700, ал.1, т.5 ТЗ (управленски, организационни, правни, финансови, технически и други действия за осъществяването на плана), което означава, че тяхното наличие с произтичащите от плана задължения за изпълнението им не се отразява на изрично определения в чл.707б, ал.1 ТЗ начален момент на погасителната давност. Предвид изложеното, съставът на ВКС приема, че не се налага по тълкувателен път да се търси действителния смисъл на разпоредбата на чл.707б, ал.1 ТЗ, за да се отговори на въпроса от кой момент тече погасителната давност за вземанията по чл.706, ал.1 ТЗ при утвърден от съда по несъстоятелност план за оздравяване на длъжника. Поради това няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия формулиран в изложението правен въпрос. Разпоредбата на чл.707б, ал.1 ТЗ урежда ясно и точно не само началния момент на погасителна давност за вземанията по чл.706, ал.1 ТЗ, включени в утвърден от съда по несъстоятелност план за оздравяване, а и приложимата за тези вземания погасителна давност. Изразът в ал.1 на чл.707б ТЗ „за вземанията по чл.706, ал.1 започва да тече нова давност по чл.110 от Закона за задълженията и договорите“ сочи недвусмислено, че относно срока на давността законодателят препраща към общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която се прилага за всички преобразувани с плана за оздравяване вземания, в т. ч. и за вземанията, които преди преобразуването са попадали в хипотезите, визирани в чл.111 ЗЗД. Използваният в чл.707б, ал.1 ТЗ законодателен подход, както е посочено и в мотивите към обжалваното решение, има за цел да приравни като последици относно погасителната давност утвърдения в производството по несъстоятелност план за оздравяване на длъжника и влязлото в сила съдебно решение (чл.117, ал.2 ЗЗД). Съдържащата се в чл.707б, ал.1 ТЗ правна уредба на приложимата в случаите на утвърден план за оздравяване погасителна давност не създава предпоставки за нееднозначно тълкуване на закона и за формиране на противоречива съдебна практика, с оглед на което вторият формулиран въпрос не може да предпостави допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 136/2024 г. на Апелативен съд - София. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,