Определение № 233 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 481/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД/н./ ЕИК[ЕИК] срещу решение № 581/11.08.2022 по в.т.д. № 107/2022 г. на САС, ТО, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 900933/27.07.2021 г. по т.д. №79/2020 г. по описа на ОС-Благоевград, с което са били отхвърлени предявените по реда на чл.694, ал.1, т.1 ТЗ от страна на „В& ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД/н./ искове срещу„Електрохолд Продажби“ АД (преди „ЧЕЗ Електро България“ АД), [населено място], [улица], бл. Бенч Марк Бизнес Център, с[ЕИК] за установяване несъществуването на вземания както следва: - за сумата в размер на 11 473 лв. по изпълнителен лист, издаден на 03.08.2015 г. по ч. гр. д. № 467/2014 г. по описа на Районен съд - Петрич и изпълнителен лист, издаден на 03.08.2015 г. по ч. гр. д. № 644/2015 г. по описа на Районен съд -Петрич; - за сумата в размер на 48 185.72 лв., произтичаща от 26 броя неплатени фактури (включваща главница и лихва), за цената на доставена ел. енергия, което вземане е било съдебно установено с решение на БОС по т. д. № 214/2016 г., потвърдено от САС с решение по т. д. № 1592/2018 г. и двете в последствие обезсилени с определение на ВКС, постановено по т. д. № 68/2019 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС; - за сумата в размер на 34 081.71 лв. - цената на доставена, но неплатена ел. енергия по 36 бр. фактури (включваща главница и лихва), издадени за периода 01.03.2016 г.- 28.02.2019 г.,, както и и в частта за разноските. Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на САС при постановяване на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му. Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1,т.1 ГПК. Твърди се противоречие в отговора на формулираните въпроси в обжалваното решение с посочени решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от ВКС. Ответникът по касационната жалба „Електрохолд Продажби“ АД в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Синдикът на „В & ВГД Оранжерии П.“ ООД (н) не е представил писмено становище Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на два от трите обективно съединени иска е над 20 000 лева, намира, че касационната жалба по отношение на решението в тази част е допустима, редовна и подадена в срок. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за установяване несъществуването на вземания за сумата в размер на 11 473 лв. по изпълнителен лист, издаден на 03.08.2015 г. по ч. гр. д. № 467/2014 г. по описа на Районен съд - Петрич и изпълнителен лист, издаден на 03.08.2015 г. по ч. гр. д. № 644/2015 г. по описа на Районен съд -Петрич решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. чл.280 ал.3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора въззивен състав е изложил в мотивите следните съображения: Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по искова молба на „В & ВГД Оранжерии П.“ ООД (н) срещу „Електрохолд Продажби“ АД (преди „ЧЕЗ Електро България“ АД), с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателно установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на вземания, както следва: - за сумата в размер на 11 473 лв. по изпълнителен лист, издаден на 03.08.2015 г. по ч. гр. д. № 467/2014 г. по описа на Районен съд - Петрич и изпълнителен лист, издаден на 03.08.2015 г. по ч. гр. д. № 644/2015 г. по описа на Районен съд -Петрич; - за сумата в размер на 48 185.72 лв., включваща главница и лихва, произтичаща от 26 броя неплатени фактури (конкретно посочени по-горе) за цената на доставена ел. енергия, което вземане е съдебно установено с решение на БОС по т. д. № 214/2016 г., потвърдено от САС с решение по т. д. № 1592/2018 г. и двете обезсилени с определение на ВКС, постановено по т. д. № 68/2019 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС; - за сумата в размер на 34 081.71 лв., включваща главница и лихва за доставена, но неплатена ел. енергия по 36 бр. фактури (конкретно посочени по-горе). По отношение на ищцовото д0ружество с решение № 860/20.02.2019 г. по търг. дело № 252/29016 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е открито производство по несъстоятелност по молба на „КТБ“ АД (н), дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е търговската му дейност, допуснати са обезпечителни мерки и е назначен временен синдик). В производството по несъстоятелност, ответникът е предявил горепосочените вземания, които били приети от синдика с изготвения от него списък на приети вземания, обявен в търговския регистър с вписване № 20190531161358. Срещу предявените вземания ищецът е възразил по реда на чл. 690 ТЗ с възражение вх. № 2019/07.06.2019 г., оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение № 1616/04.05.2020 г. по търг. дело № 252/2016 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Въззивният съд е приел за установено, че страните са обвързани по силата на договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, при общи условия. По силата на договорките ищецът следвало да заплаща на ответника цената на доставената енергия. При ответното дружество има открита партида на името на ищеца с клиентски номер 110000110047 за обект в [населено място], местност „А. лъка - Оранжерии“. Отчитането на ел. енергия е по два електромера. Същевременно, не са ангажирани доказателства, от които да може да се заключи, че облигационната връзка между страните по делото е била прекъсната, при което липсват и доказателства за прехвърляне на партидата, като в тази връзка вещото лице П. в о.с.з сочи, че фактическият състав по прехвърляне на партида /който е сложен и скъп/ не е завършен, налице са единствено данни за подадено заявление от страна на ищцовото дружество, но липса съгласие от другата страна. Вещото лице също така сочи, че за процесния период ответното дружество е доставяло ел. енергия на ищеца по процесните фактури. Отделно от това, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза посочва, че част от процесните фактури са осчетоводени, вкл. от ищеца, ползван е и данъчен кредит, което представлява признание за възникнало задължение за заплащането искова молба и оборва оспорванията на ответника, че партидата била прехвърлена. Следва и да се има предвид, че съгласно легалните дефиниции по § 1, т. 15 и т. 41а от ДР на Закона за енергетиката „Достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена, а „ползвател на мрежата“ е: а) физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа (ЕРМ) или снабдявано от такава мрежа. Същата се дължи въз основа на Правилата за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ бр. 66/26.07.2013 г.) – чл. 28, ал. 1 от същите като с чл. 29, ал. 1 от които изрично е направено изменение, което пояснява, че цената за достъп се заплаща върху предоставената мощност, а не само според потребената ел. енергия, както беше в предходните правила по цената, определена от КЕВР, която в случая е за всеки ден/ на ден, а не според реално предоставени количества електрическа енергия.Следователно, според съда, потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител. Налага се и извод, че при тази правна регламентация, дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребител капацитет на мрежата. Липсата на потребление на електроенергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Освобождаването от такова задължение след присъединяване към визираната мрежа, сключване на договор за продажба на електроенергия и предоставянето на заявената от потребителя и договорена между страните по този договор мощност може да е следствие само от прекратяване на облигационната връзка по визирания договор или от преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа. В настоящия случай, съдът е счел за доказано присъединяването на обекта на ответника към електроразпределителната мрежа, сключването на договор за продажба на електроенергия между страните и предоставянето на заявената от потребителя и договорена от страните по договора мощност от 850 кВт за обекта на длъжника. Поради това, при липсата на данни за прекратяване на обвързващия страните договор за исковия период и за преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа на обекта на ответника за същото време, ответникът дължи заплащането на цена за достъп до визираната мрежа, определена от предоставената от ищеца мощност от 850 кВт. Преустановяването на дейността на обекта на ищеца, съответно на потребяването па електроенергия не биха могли сами но себе си да доведат до отпадане на облигационната връзка на страните и до преустановяване предоставянето на договорената мощност на купувача от снабдителя с енергия. Такова значение биха могли да имат прекратяването на договора съобразно чл. 48 от приложимите към договора Общи условия, преустановяването предоставянето на мощност към присъединения към мрежата обект от снабдителя с електрическа енергия или преустановяване присъединяването към мрежата при условията на приложимите наредби № 6/2004 за присъединяване на производители и потребители на електроразпределителната мрежа и № 6/2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електроенергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, каквито обстоятелства не са установени по настоящото дело. За неоснователно е счетено възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на вземанията на ответното дружество. Всички вземания, предмет на настоящото дело са предявени и приета в производството по несъстоятелност по търг. дело № 252/29016 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, а съгласно разпоредбата на чл. 685а, ал. 1 ТЗ: С предявяване на вземането в производство по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Неоснователно, според въззивния съд, е и възражението, че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила, след преклудиране на сроковете за представяне на доказателства, не само че приел и приобщил по делото представени с молба от 14.01.2021 г. доказателства и доказателствени искания, направени от ответника, но и се е позовал именно на тях при постановяване на атакуваното решение. С постановено по делото определение № 903381/28.07.2020 г. окръжният съд е изготвил проект за доклад, видно от който, наред с друго, е указал на ответника за кои обстоятелства носи доказателствена тежест и за кои от тях не сочи доказателства, в каквато връзка и му е предоставил възможност да ангажира такива. Така изготвеният проект за доклад е обявен за окончателен с определение на съда в първото редовно проведено съдебно заседание по делото на 24.03.2021 г., на което съдът е приел и писмените доказателства, приложени към молбата на ответника от 14.01.2021 г. Следователно не е налице преклузия по отношение на тези доказателствени искания и приемайки тези писмени документи като доказателства и позовавайки се на тях, окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като процесуалната преклузия за нови доказателствени искания и по търговски дела настъпва, по смисъла на чл. 375, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 3 ГПК след първото по делото заседание, в което съдът е направил доклад по делото, с указания за страните, с възможност за становище и искания за събиране на доказателства, а в случая е видно, че въпросната молба от 14.01.2021 г. е подадена далеч преди провеждане на първото по делото съдебно заседание. В изложението по касационна жалба от страна на пълномощника на касатора на основаният, на които се претендира допускане на касационно обжалване се твърди наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1,т.1 ГПК по въпросите: следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички допустими и относими доказателства по делото, възраженията и доводите на страните като съобрази всички твърдения в ИМ и оплаквания във ВЖ, както и дали с изтичането на срока за отговор на ИМ се преклудира правото на ответника да сочи доказателства и да противопоставя възражения, основани на известни нему към този момент факти. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира, че така формулираните процесуални въпроси не се явяват обуславящи изхода по спора, доколкото касаят приложение на процесуални норми, на които, въпреки че въззивният съд изрично се е позовал относно съответните преклузии за посочване и допускане на доказателства, се явяват неприложими при разглеждането и решаването на конкретния правен спор по следните съображение: Производството по исковете предявени по реда на чл.694 ал.1 ТЗ е продължение на съдебното производство по чл.692 ал.2 ТЗ по разглеждане на възраженията на длъжника и кредиторите в несъстоятелността срещу съставените от синдика списъци на приетите вземания. В случая, в рамките на това производство/ по чл.692 ТЗ/, са представени всички доказателства за същите вземания, предмет на последващото исково производство по процесния отрицателен установителен иск на длъжника, предявен по реда на чл.694 ал.1 ТЗ за несъществуването на тези вземания. Следователно за съда при произнасянето си по отрицателния установителен иск са били вече налице в досието по делото надлежно събрани съответните доказателства за вземанията и той е следвало да се произнесе по тях, без да е необходимо ответният кредитор отново да навежда доводи и да сочи доказателства, които вече са били известни на страните в исковото производство, съгласно развилият се процес със същия спорен предмет в рамките на производството по чл.692 ал.2 ТЗ. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. С оглед изложеното, съдът