Определение № 248 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 304/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. С., подадена чрез адв.П., и касационна жалба на С. Й. С., подадена чрез адв.Д., против въззивно решение №180 от 09.12.2011г. по в.гр.д.№ 248/2011г. по описа на ОС Сливен, в частта, с която е потвърдено решение №160 от 16.03.2011год., постановено по гр.д.№1064/10год. по описа на районен съд С. в частта, с която е признато за установено по отношение на Е. К. С. и С. Й. С., че П. К. М. е собственик на 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 67338.415.242 / шейсет и седем хиляди триста тридесет и осем точка четиристотин и петнадесет точка двеста четиридесет и две/, по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г на Изпълнителния Директор на Агенция по Кадастъра -София, с административен адрес: [населено място], местност"А. чешма", с предназначение -урбанизирана територия за ниско застрояване/до 10м/, с площ 1014 кв.метра/ хиляда и четиринадесет квадратни метра/, със стар идентификатор 2823060, при граници: поземлени имоти с идентификатори: № 67338.415.243; № 67338.415.229; № 67338.415.230 и № 67338.415.241, № 67338.415.247; ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай и двете касационни жалби са подадени след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК. Предмет на този иск е именно защитата на правото на собственост на ищеца, което в конкретния случай е в размер на 1/2 ид.част от процесния недвижим имот. Поради това и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на този иск се определя от данъчната оценка на вещното право, което се защитава с предявяване на този иск. Видно от удостоверението за данъчна оценка /л.89 от първоинстанционното производство/, представено от ищеца при завеждане на делото, данъчната оценка на целия недвижим имот е 6985,20лв., а за процесната част – 3492,60лв. В случая цената на предявения иск с оглед обема на търсената защита е 3492,60лв. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на настоящия състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК. Ето защо подадените жалби са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,