Определение № 2778 от 28.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1373/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД срещу решение № 51/28.02.2024 г. по в. гр. д. № 782/2023 г. на Окръжен съд Перник, с което е потвърдено решение на Районен съд Перник за отхвърляне на предявените от касатора срещу С. И. А. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на суми в размер на 13 715 лв. главница и в размер на 415, 26 лв. обезщетение за забава. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - субективен и обективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. В процесната хипотеза предявените от ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД претенции за реализиране на регресно право и обезщетение за забава са в размери под 20 000 лв. Те са обосновани с твърдения, че ответникът с поведението си е станал причина за реализиране на ПТП, в резултат на което е пострадал пешеходец, след което ответникът е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а то е било задължително по закон. Касае се за търговски спор, по който ищецът има качеството търговец, а ответникът няма качеството потребител на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като не се ползва от наличието на покрит застрахователен риск, а е делинквент. В този смисъл настоящият състав споделя създадената до момента практика, обективирана в определение № 315/2019 г. по т. д .№ 926/2019 г. на II т.о., определение № 21/2020 г. по ч. т. д. № 2604/2019 г. на II т.о., определение № 612/2022 г. по т. д. № 2344/2022 г. на I т.о. на ВКС. При тези изводи прагът за касационно обжалване е над 20 000 лв. и подадената касационна жалба се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС