Определение № 976 от 02.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Н. А. чрез адв. С. Ц. срещу решение № 351/16.07.2010 год., постановено по гр.д. № 518/2010 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решението постановено по гр.д. № 4645/2009 год., с което Б. Н. А. от [населено място] е осъден да заплати на С. Г. К. сума в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2009 год. до окончателното й изплащане, както и 519 лв. разноски по делото. Присъдени са разноски за въззивната инстанция в размер на 350 лв.. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението.Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, опровергаващи приетото от него авторство на деянието. Неправилно е преценена и степента на увреждането. Касаторът моли решението да бъде отменено и се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Ответникът по касационната жалба С. Г. К. от [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в разпоредбата на чл. 280 ГПК. На първо място страната следва да е формулирала правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора по делото. На следващо място касаторът следва да е посочил и обосновал поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези законови изисквания не са изпълнени. Представеното с касационната жалба изложение съдържа само касационни оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. С оглед на това, касационното обжалване не следва да се допуска. Съобразно изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответника С. Г. К. от [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.