Определение № 879 от 24.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 895/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. Б. Димитров срещу тази част от Решение № 2372 от 19.12.2014 год. по гр.д.№ 2774/2014 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за неоснователна въззивната му жалба срещу Решение № 2453 от 09.04.2014 год. по гр.д.№ 16010/2012 год. на Софийски градски съд и за основателна – въззивната жалба на [фирма] относно степента на съпричиняване, по предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ. В частта с която искът е уважен до размера на 2000 лв., като необжалвано от застрахователя, въззивното решение е влязло в сила. В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. [фирма] не е представил отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, произтича от следното: Ищецът, в качеството на пешеходец, е пострадал в резултат на ПТП на 05.10.2012 год. Получил е открито непълно счупване на лявата голямопищялна кост в горната трета, разкъсно-контузна рана в горната трета на лявата подбедрица и частично разкъсване на сухожилие на лявото колянно капаче. Увреждащият автомобил „Рено М. Класик” с водач Д. П. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при [фирма], поради което прекият иск на пострадалия за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. е насочен срещу този застраховател. Последователно подържаната теза на застрахователя е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пресичал пътното платно на необозначено място. Първоинстанционният съд е приел, че справедливия размер на обезщетението би следвало да бъде на 20000 лв. Намалил го е с 1/4, поради съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по делото, съответно в уважената и отхвърлената част на исковете, съставът на САС е приел, че справедливото обезщетение за търпените от Димитров болки и страдания би следвало да бъде 30000 лв. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретни правни въпроси, съобразени с критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. не са формулирани. Съдържа се общото твърдение, че трябва да се уеднакви практиката при присъждане на застрахователни обезщетения, както и по прилагането на чл.113 ЗДвП. Изказани са и общи съображения по приложното поле на чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. Поради това и не може да бъде преценено приложното поле на основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по отношение на посочените въпроси. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.