Определение № 522 от 06.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 482/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. Г. М., подадена от пълномощника му адв. М. Б. срещу определение от 20.05.2009 год. по гр.д. № 1251/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу решение № 97 от 10.03.2009 год., постановено по същото дело. Поддържа се, че неправилно е върната касационната жалба. Ответникът по частната жалба С. С. П. не е подала писмен отговор. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното: Частната жалба е основателна. З. Г. М. е подал чрез пълномощника си адв. М. Б. касационна жалба срещу решение № 97 от 10.03.2009 год., постановено по гр.д. № 1251/2008 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното определение е прието, че въпреки дадените указания за отстраняване нередовността на касационната жалба с разпореждане от 21.04.2009 г. и 22.04.2009 г., жалбоподателят не е изпълнил изискванията да представи мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 вр. с чл.280, ал.1 ГПК и пълномощно по чл.284, ал.3, т.3 ГПК, поради което е разпоредено връщането й на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.285, ал.1 ГПК въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията по чл.284 ГПК съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В случая жалбоподателят е представил изложение за допускане на касационно обжалване, в становище вх. № 5* от 18.05.2009 г. С това следва да се приеме, че нередовността по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е отстранена. В производството пред първата инстанция е представено пълномощно, от което е видно, че жалбоподателя е упълномощил адв. М да го представлява по делото до приключването му във всички инстанции, от което следва, че не е била налице нередовността по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. Проверката за допустимост на касационната жалба, която извършва въззивния съд, не се отнася до изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, което е правомощие на ВКС съгласно чл.288 ГПК, а визира нередовностите на същата по чл.284 ГПК. В случая жалбоподателят е отстранил тези нередовности. Доколко изложението за допускане на касационно обжалване мотивира приложно поле по чл.280, ал.1 ГПК ще се прецени в производството по чл.288 ГПК от касационната инстанция. Ако изложението не отговаря на изискванията на закона, страната ще понесе последиците от това с акта по чл.288 ГПК. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че разпореждането на въззивния съд, с което е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК подадената от З. Г. М. касационна жалба е неправилно и следва да се отмени, а делото върне на въззивния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по касационната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.