Определение № 1445 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2104/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца М. М. М. срещу решение № 236 от 21.06.2023 г. по т.д. № 277/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 21 от 16.02.2023 г. по т.д. № 34/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от М. М. М. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 02.08.2019 г. в Република Унгария, с участието на управлявания от И. А. лек автомобил Опел модел „Виваро“, рег. [рег.номер на МПС], чиято отговорност е застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и за сумата 4 984,80 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за извършено лечение, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2022 г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд е допуснал груби нарушения при оценка на събраните по делото доказателства, които са имали за последица постановяването на необоснован съдебен акт и в частност формиран неправилен извод от въззивния съд, че застрахованият при ответника водач не е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Излага, че по делото е доказано препятствието на пътя – аварирал автомобил, който е бил видим за застрахования водач и последният е следвало да съобрази скоростта си на движение с тази опасност, а необосновано съдът е приел, че опасността не е била видима по причина на движещ се отпред друг автомобил. Допълва, че обсъденият от съда протокол, съставен във връзка с процесното ПТП, няма удостоверителен характер и неправилно е кредитиран от съда. По тези доводи и като поддържа, че предявените искове са доказани, моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Допустимо ли е съдът да обоснове решението си върху доказателства, които не са събрани в хода на съдебното дирене?

2. Следва ли съдът при мотивиране на решението си да обсъди всички доказателства в тяхната взаимовръзка и цялост, или е достатъчно да приеме изводите си единствено въз основа на едно от събраните доказателства?

3. Следва ли съдът, когато не възприема заключението, изготвено в хода на съдебното дирене, да изложи подробни мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за представляването му от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че от представена справка от информационния регистър на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за лекия автомобил Опел Виваро, рег. [рег.номер на МПС], е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на покритие от 18.01.2019 г. до 17.01.2020 г., издадена от ответника, която покрива отговорността на водача на последния автомобил - И. А., по повод на процесното ПТП.

Посочил е, че от представеното решение от 22.09.2020 г. за прекратяване на процедурата по разследване на Главно полицейско управление на окръг Чонград - Чанад, Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - [населено място], Унгария, е видно, че наказателното производство е образувано за причиняване по непредпазливост на ПТП, от което е последвала смърт, на основание пар. 235, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Унгария. Изтъкнал е, че видно от документа разследващите органи са установили, че на 02.08.2019 г., около 20:30 ч., П. Ч. е управлявал л. а. Мерцедес А160 с румънска регистрация, рег. [рег.номер на МПС], по автомагистрала М43, със скорост от около 80-85 км/ч, при нощна видимост, използвайки къси светлини, в проливен дъжд, при ограничена видимост и средно натоварен трафик на движение, като в протокола е описан и вида на магистралата - такава с по две ленти за движение в едната посока и една спирачна лента, като противоположните посоки на движение са разделени една от друга със стоманена мантинела. Счел е, че изводимо от същия документ разследващите органи от отдел „Пътна полиция“ - [населено място], Унгария, са установили, че водачът Ч. е управлявал пътното превозно средство с несъобразена скорост, поради което е изгубил управление над автомобила и се е блъснал в лявата стоманена мантинела със скорост от около 80 км/ч; от удара автомобилът се завърта обратно на часовниковата стрелка и спира на 27 метра от мястото на сблъсъка, напреки на пътя, заемайки цялата ширина на лентата за движение; П. Ч. и пътуващият с него А. Д. слезли от автомобила, за да го обозначат за останалите участници в движението, като не носели светлоотразителни жилетки. Посочил е, че разследващите са приели, че след инцидента, в същата посока - на лекия автомобил Мерцедес А160, се движело ППС с неизвестни марка и регистрационен номер, а зад него - водачът И. И. А., управляващ лек автомобил Опел Виваро, рег. [рег.номер на МПС], на къси светлини с приблизителна скорост от около 100-110 км/ч. Последният, приближавайки към мястото на произшествието, след смяната на лентата за движение от непознатото, движещо се пред него, превозно средство, забелязал на пътното платно лекия автомобил Мерцедес А160, но поради закъснялата възможност да го забележи, се блъснал, без да натисне спирачка, в застаналия от лявата страна, пред предния калник на мерцедеса П. Ч. и в самия лек автомобил Мерцедес А160. От удара П. Ч. се заклещил под лекия автомобил Опел Виваро, който го влачил до крайното си местоположение, като в резултат на тежките травми, Ч. починал на местопроизшествието. Приел е, че в документа е удостоверено, че травми с различен интензитет вследствие на ПТП са получили водачът И. А. и други лица, сред които и ищеца М. М.. Посочил е, че разследващите органи в резултат на извършените от тях действия по разследване на инцидента са приели, че отговорност за ПТП носи П. Ч., тъй като с действието си е нарушил пар. 25, ал. 1 от Правилника за движение по пътищата, според който движението с превозно средство трябва да се извършва в съответствие с климатичните, пътните, както и условията за видимост, а също така и разпоредбите на пар. 21, ал. 12 от същия правилник, според който пешеходец, намиращ се извън населено място, на пътното платно, на лентата за спиране или в канавката, през нощта или в случай на ограничена видимост, трябва да носи светлоотразителна жилетка, като поради смъртта на водача Ч. са счели, че наказателното производство против него следва да бъде прекратено. Подчертал е, че разследващите органи са приели по отношение на водача И. А., управлявал лекия автомобил Опел Виваро, че не е установено нарушение на правило за движение по пътищата, нито закъснение в съобразяването и действието, поради което са посочили, че отговорността за ПТП е единствено на водача П. Ч., който е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил тежки и леки телесни повреди на посочените в акта лица.

Въззивният съд е счел за верен довода на въззивника, че решението от 22.09.2020 г. за прекратяване на процедурата по разследване на Главно полицейски управление на окръг Чонград-Чанад, Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - [населено място], Унгария, не е задължително за съда, доколкото няма характер на влязла в сила присъда /чл. 300 от ГПК/, но е подчертал, че то е част от доказателствата по делото, издадено е от компетентен орган, извършил разследване на причините за ПТП след събиране на информация от различни източници, и че документът следва да се цени и обсъжда наред с другите доказателства по делото.

Приел е, че другите събрани по делото доказателства - свидетелски показания и съдебна автотехническа експертиза - не установяват различни обстоятелства във връзка с механизма на ПТП, нито различни обстоятелства относно приетата от разследващите органи липса на противоправно поведение във връзка с ПТП на водача А.. Посочил е, че свидетелите С. М. и Д. Б. дават показания, че са се движили с микробус от Пазарджик в посока Германия за работа, като на 02.08.2019 г. на магистралата в Унгария са претърпели ПТП. Зачел е, че според свидетелите водачът на буса е карал много бързо, говорел си с пътниците, обръщал се и пускал силно музика, но е подчертал, че не посочват да са забелязали каква е била скоростта на движение на Опела, не уточняват през цялото време ли е карал така или е намалил скоростта, когато се е стъмнило и е завалял дъжд. Изтъкнал е, че в решението за прекратяване на процедурата по разследване е посочена скорост на лекия автомобил около 100 -110 км/ч., която е по-ниска от разрешената за движение по магистралата - 130 км/ч. Приел е, че субективните усещания на свидетелите не могат да бъдат доказателство за скоростта на движение. Добавил е, че съобразно показанията на свидетеля Б. същата се е унесла в сън, усетила е трясък и е изпаднала в безсъзнание, от където е извел, че тя изобщо не е видяла пътната обстановка и ПТП, нито автомобила, в който са се ударили. Посочил е, че свидетеля М. дава показания, че е забелязала аварирала кола в лявото платно до мантинелата и човек с жилетка и триъгълник, който ръкомахал, че не е имало трафик и движението е било спокойно, но е приел, че обстоятелството, че този свидетел не е забелязал движещ се преди Опела друг автомобил, не означава, че такъв не е съществувал. Обосновал е извода си с доводи, че е било тъмно, валял е дъжд, жените в опела са били полегнали на седалките и е нормално в такава обстановка да не бъде забелязано движещо се пред лекия автомобил друго МПС.

Въззивният съд се е позовал на заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза, в което е посочено, че този неизвестен автомобил е възприел своевременно катастрофиралия Мерцедес А160 и го е заобиколил в съседната лента. Посочил е, че съобразно заключението на вещото лице при наличие на дистанция от около 60 метра между този автомобил и процесния, в момента, в който се е открила видимост към авариралия автомобил, процесният автомобил Опел Виваро би се намирал на разстояние 75-80 метра пред лекия автомобил Мерцедес, а при движение със скорост 110 км/ч са необходими 7.2 секунди, което време е недостатъчно той да спре преди авариралия автомобил. Въззивният съд е зачел заключението на експерта, че водачът би могъл да предприеме маневра „заобикаляне“, за което са необходими около 5 секунди, но и че липсват данни, от които да бъде направен обоснован извод относно възможната степен на ограничаване на видимостта на водача на Опел „Виваро“ от страна на неизвестния автомобил. Счел е, че движейки се зад този неизвестен автомобил, водачът А. не е могъл да забележи своевременно катастрофиралия автомобил и се е блъснал челно в него. Въззивният съд е посочил, че в т.5.2.3 вещото лице е дало заключение, че водачът А. се е движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост при движение на къси светлини, което го е поставило в невъзможност да възприеме опасността на пътя и че водачът А. при скорост от 100-110 км/ч не е имал възможност да спре, но че е могъл да заобиколи катастрофиралия автомобил. Подчертал е, че в тази част - относно несъобразената скорост и възможността да заобиколи катастрофиралия автомобил – заключението на експерта не може да бъде кредитирано и правилно това не е сторено от окръжния съд, тъй като този извод почива на предположение и няма документи или показания, от които да се извлекат данни за това какъв е бил интензитета на движение по магистралата в конкретния момент, както и каква е била дистанцията между двата автомобила - между Опела и неизвестния, и разстоянието между него и авариралия в момента, в който е предприето заобикаляне. Посочил е, че скоростта на движение на Опел „Виваро“ е била 100 -110 км/ч, която е под допустимата от 130 км/ч за магистралата, както и че за водача А. катастрофиралият автомобил не е предвидимо препятствие, то не е било и видимо за него, тъй като пред него се е движил неизвестният автомобил, поради което е счел, че по делото не се установява водачът А. да е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно и противоправно да е предизвикал или допринесъл за настъпване на процесното ПТП.

Въззивният съд е изтъкнал, че съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, като правото възниква едновременно с правото на обезщетение за вредите от деликта и е функционално обусловено от него. В този смисъл се е позовал на даденото тълкуване с ТР №1/ 2016 г. от 30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС и приел, че ищецът не доказва свое притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования водач, поради което е приел за неоснователни и претенциите му срещу застрахователя - ответник.

По тези мотиви е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение като правилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Първият поставен от касатора процесуален въпрос не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Всички обсъдени от съда доказателства, въз основа на които е формирал фактическите и правните си изводи, са надлежно събрани по делото, включително решението от 22.09.2020 г. за прекратяване на процедурата по разследване на Главно полицейско управление на окръг Чонград-Чанад, Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - [населено място], Унгария, като съдът изрично е посочил, че решението няма характер на влязла в сила присъда /чл. 300 ГПК/, но е подчертал, че то е част от доказателствата по делото, издадено е от компетентен орган, извършил разследване на причините за ПТП след събиране на информация от различни източници, и че документът следва да се цени и обсъжда наред с другите доказателства по делото. Видно от изготвените към въззивното решение мотиви, не отговарят на решаващата дейност на въззивния съд доводите в изложението на касатора, че съдът бил се позовал на дадени обяснения от А. пред органите на досъдебното производство.

Вторият процесуален въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, доколкото касае правомощията му при разглеждане и решаване на делото и задължението му да основе решението си въз основа на всички събрани по делото допустими и относими доказателства. Правомощията на въззивната инстанция са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивна жалба и писмен отговор, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд се е позовал на приетото по делото като писмено доказателство - решението от 22.09.2020 г. за прекратяване на процедурата по разследване на Главно полицейско управление на окръг Чонград-Чанад, Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - [населено място], Унгария, но не е основал изводите си само на него, а е обсъдил всички останали събрани по делото доказателства – гласни и заключение по САТЕ, и въз основа на съвкупния им анализ е приел за установен описания в мотивите на решението механизъм на процесното ПТП. Решаващата дейност на съда е ясно и подробно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявения иск за неоснователен, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по последния поставен от касатора процесуален въпрос. На първо място следва да бъде отбелязано, че не е вярно въведеното с въпроса твърдение, че въззивният съд не е кредитирал заключението по приетата САТЕ. Въззивният съд е възприел описания механизъм на процесното ПТП от експерта, основан на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като не е кредитирал единствено извода на вещото лице, че избраната от застрахования водач скорост не е била съобразена с пътните условия и че е могъл да избегне удара като заобиколи авариралия на пътя автомобил, с доводи, че тези изводи почиват на предположения и не са обосновани от събраните по делото доказателства, доколкото няма обективни данни за реалния трафик, за разстоянието между автомобилите, за предвидимите опасности на пътя и т.н.

Съобразно цитираната от касатора практика по постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, а и служебно известните на настоящия състав на съда - решение № 60268/15.12.2021 г. по гр.д. 1040/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 50159/08.03.2023 г. по т.д. 1218/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 11/01.02.2024 г. по т.д. 2277/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 60097/26.01.2022 г. по т.д. 1624/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 77/22.06.2022 г. по т.д. 684/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, оценката на заключението на вещото лице винаги се мотивира, независимо дали заключението е оспорено или не, и независимо дали съдът го възприема или не, като съдът следва да изложи мотиви относно годността му като доказателствено средство. Съдът може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. Съдът може да откаже да кредитира експертно заключение, дори противно на становището на страните по спора, когато се явява необосновано или верността му се опровергава от останалите доказателства по делото.

Въззивният съд не се е отклонил от цитираната съдебна практика, а в унисон с последната е обсъдил заключението на вещото лице в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства и приети за установени обстоятелства, като е изложил мотиви защо кредитира изводите на експерта в едната им част – досежно механизма на ПТП, и не кредитира в другата - досежно извода, че скоростта на застрахования водач е била несъобразена с пътните условия, както и че е могъл да избегне удара чрез заобикаляне на авариралия на пътя автомобил. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на съдебния акт, която не може да бъде проверявана на етапа на селектиране на касационните жалби.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за представляването му от юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, които съдът определя на сумата 300 лв. и ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение