Определение № 4720 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4825/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 3922/13.07.2023 г. по гр. д. № 11732/2022 г. Софийският градски съд е потвърдил решение № 20052652/11.08.2022 г. по гр. д. № 23635/2021 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от С. М. И. срещу Столична община положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот с идентификатор [№] с площ от 16 кв. м., попадащ в УПИ [№] от кв. 27 по плана на [населено място], район „С.“,[жк], [улица], на основание давностно владение. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата с оплаквания за неправилност - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация Столична община счита, че не са налице основания за допускане на ткасационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК (съобщението за въззивното решение е връчено на жалбоподателката на 24.08.2023 г., а жалбата е от 21.09.2023 г.), от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното: По делото е установено, че с н. а. № 31/30.11.2017 г. ищцата е закупила от „Пинки уинки“ ООД 300/509 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], а с н. а. № 125/22.05.2019 г. е призната за собственица по давност на 209/509 ид. ч. от същия недвижим имот. С молба-декларация от 03.10.2019 г. ищцата е поискала извършване на обстоятелствена проверка за признаване правото й на собственост върху дворно място, което владее от 2009 г., с площ от 16 кв. м., представляващо ПИ с идентификатор [№] по скица-проект, попадащо в УПИ [№] от кв. 27. Скицата-проект е издадена въз основа на подадено от ищцата заявление от 28.06.2019 г. Така претендираният от ищцата спорен имот представлява реална част от ПИ с идентификатор [№], за който е отреден УПИ [№] от кв. 27, целият с площ от 1 032 кв. м., собственост на трето за делото лице - Цена Н. И., съгласно н. а. № 25/1956 г. Въззивният съд е приел, че придобитият от ищцата с нотариалните актове от 2017 и 2019 г. поземлен имот е съседен на спорния по делото, а фактическа власт с намерение за своене в продължение на 10 години, която да е демонстрирана по отношение на всички, в т. ч. спрямо ответника и/или действителния собственик на спорния имот, не е установено да е упражнявана нито от ищцата, нито от праводателя й по сделката от 2017 г., поради което и разпоредбата на чл. 82 ЗС в случая не намира приложение. Изводът е формиран, след като съдът е отказал да даде вяра на показанията на св. Х. А. Х. в частта за упражнявано владение от ищцата, а преди това - от праводателя й, върху спорния имот, който според свидетеля бил включен в имота, закупен от ищцата. Изложил е съображения, че тези показания противоречат на представените по делото скица и заповед на кмета на Столична община. Освен липса на еалементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, въззивният съд е приел, че спорният имот не представлява годен обект на правото на собственост, доколкото не отговаря на изискванията за лице и повърхност, установени в чл. 19 ЗУТ, и по отношение на него не е налице изключението по чл 200, ал. 2 ЗУТ. В касационната жалба ищцата излага оплаквания за неправилност на извода за липса на годен обект на правото на собственост, като твърди, че става дума за един поземлен имот, но поради техническа грешка е отразен и формиран друг - спорният, каквото било твърдението й през цялото време на съдебното производство и което се потвърждавало от показанията на св. Х.. Твърди, че спорният имот от 16 кв. м. е част от собствения й имот, като целият имот е бил владян от праводателя й, а впоследствие - и от нея, без да е имало спорове относно регулации, граници, претенции от трети лица, актове за общинска или държавна собственост, а обстоятелството, че през 2017 г. дружеството й прехвърлило по-малко от действителното притежаваното, наложило извършването на обстоятелствена проверка през 2019 г. за разликата от 209/509 ид. ч. Сочи, че е налице хипотезата на чл. 82 ЗС, като се позовава на решение № 958/15.12.2009 г. по гр. д. № 2246/2008 г. на ВКС, II-ро г. о. (постановено от I-во г. о.), и решение № 699/02.11.2010 г. по гр. д. № 1572/2009 г. на ВКС, I-во г. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката не е поставила правни въпроси. Развила е съображения, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 82 ЗС, в подкрепа на което се е позовала на решение № 642/20.03.1968 г. по гр. д. № 198/1968 г. на ВС, I-во г. о. Оспорила е правилността на извода, че не е налице годен обект на право на собственост, тъй като при формирането му въззивният съд неправилно е анализирал фактическата обстановка в случая, в който се цели процесните 16 кв. м. да се обособят в рамките на съществуващия и нейна собственост урегулиран поземлен имот, но поради неточно и неправилно отразяване в цифровата основа е допусната техническа грешка, според която тази площ се обособява като отделен поземлен имот; съдът не бил изискал доказателства от страните дали са приложени разпоредбите на чл. 15 и 17 ЗУТ за одобрен подробен устройствен план. Позовала се е на решение № 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I-во г. о., и на посочените в него: решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, II-ро г. о., както и на приетото в съдебната практика, че съдът е длъжен служебно да прилага чл. 200, ал. 1 и 2 ЗУТ, тъй като разпоредбите са императивни. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК поради съмнение за вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед становището на ответника в отговора на исковата молба и данните по делото, че имотът, предмет на спора, е собственост на трето за делото лице, за да се прецени дали положителният установителен иск за собственост е предявен срещу надлежен ответник. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.