Определение № 544 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2442/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. Д., чрез процесуален представител адв. Я. Д. от САК, срещу въззивно решение № 11/03.01.2023 г. по в.гр.д. № 1878/2022 г. на Софийски апелативен съд, в частта касаеща отхвърлената част на иска му за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. С въззивното решение частично е отменено и частично е потвърдено решение № 260209/17.01.2022 г. по гр.д. № 5474/2020 г. на Софийски градски съд, и като краен резултат ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на И. Н. Д.: сумата 16 325,25 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата 60 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.01.2020 г., като искът на Д. за обезщетение за неимуществени вреди, в разликата над 60 000 лв. до обжалвания размер от 120 000 лв. е отхвърлен. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че при напълно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд неправилно е приложил установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на претърпените от ищеца вреди. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и присъждане на обезщетение до пълния претендиран размер от 120 000 лв. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Кои са обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на телесни повреди?“; 2. „Представлява ли казуалната съдебна практика на съдилищата по прилагането на чл. 52 ЗЗД за целите на определяне на справедливо обезщетение за претърпени телесни повреди критерий, който следва да бъде отчитан от съдебните състави при решаване на аналогични казуси?“; 3. „Следва ли да е налице връзка между релевантни за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД факти и оценъчния извод на съда?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 4/1968 г. и решение № 171/18.11.2016 г. по т.д. № 2811/2015 г. на II т.о. Ответникът по жалбата ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място], чрез процесуален представител юрк. А. С., е депозирал отговор в законоустановения срок, в който изразява становище, че не са налице предвидените в ГПК предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че на 01.01.2020 г. в [населено място] е настъпило ПТП между движещия се по [улица]лек автомобил "Опел Вектра" с рег. [рег.номер на МПС], управляван от С. С. и спрял автомобил „Ауди А6” с рег. [рег.номер на МПС], с водач Методи Б.. В резултат от удара пострадал качващия се в спрелия автомобил пешеходец - ищецът И. Д.. Механизмът на пътнотранспортното произшествие е изяснен от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, според което причината за удара е несъобразената скорост на движещия се автомобил при предприетата маневра и вследствие невъзможността да се види и осмисли наличието на препятствие, каквото се явява спрял лек автомобил. Към датата на ПТП за лек автомобил "Опел Вектра" имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че при процесното ПТП, Д. е получил открита фрактура на костите на лявата подбедрица в долната им част и мекотъканен и кожен дефект на задната и външна страна на ставата и лявото ходило. Непосредствено след пътнотранспортното произшествие на ищеца е направена операция по спешност в УМБАЛСМ "Пирогов", с която е наместена фрактурата на лявата подбедрица, като костните фрагменти са били временно обездвижени с външен фиксатор. Последва ли са още две операции - на 22.01.2020 г., при която фиксаторът е бил свален, а фрактурата е била стабилизирана с метални остеосинтезни средства, и на 11.02.2020 г., като при тази операция е свалена превръзката на оголената повърхност на фрактурата, извършен е дебридман на некротизиралите тъкани и е извършена кожна аутопластика с 200 кв. см. кожа. На 19.02.2020 г. ищецът бил изписан от болницата, като лечението му продължило амбулаторно с назначени превръзки, контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи средства. В началото на петия месец след удара ищецът започнал провеждането на рехабилитация с дозирано натоварване на левия крак. Общият оздравителен период продължил осем месеца. Болките били интензивни през първите тридесет дни от момента на удара. Пострадалият се придвижвал с патерици и имал нужда от грижи в ежедневието за неговите естествени нужди през този период, които са полагани от бременната му приятелка. От заключението по експертизата е установено, че счупените кости са зараснали, но металните остеосинтези не са отстранени, за което предстояла още една операция. Пострадалият се придвижвал самостоятелно с накуцваща походка. Движението на лявото ходило при шпиц било в норма, но разгъването било с трайно намален обем от около 15 градуса. Според вещото лице това ограничение щяло да отпадне след отстраняването на металните синтези. Ротационните движения на лявата глезенна става били възможни, но затруднени. Констатирано е затруднение при клякане и качване на стълби. На 05.07.2021 г. ТЕЛК е признала на Д. 76% трайно намалена работоспособност, като 20 % се дължали на уврежданията от процесното ПТП, а останалите 56% се дължали на други болести. За да определи дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид: вида и характера на травмите, естеството на проведеното лечение, вида на операциите, продължителността на болката, обездвижването за дълго време, съпътстващите го дискомфорт и нужда от чужда помощ, обстоятелството, че ищецът е загубил работата си и е безработен към момента на процеса, както и факта, че към датата на постановяване на съдебния акт здравето му не е напълно възстановено. След преценка на тези обстоятелства и при съобразяване на създадения от съдебната практика ориентир, относим към сходни случаи, като е отчел особения вид на травмата, рядко срещана в ортопедичната практика, съдът е приел, че на ищеца следва да се определи по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер от 60 000 лв. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставените от касатора въпроси се свеждат до обобщения от съда въпрос за приложението на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. По въпроса е налице както задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., така и практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 140/24.07.2013 г. по гр.д. № 1328/2012 г. на ІІІ г.о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г.о., решение № 251/20.01.2017 г. по т.д. № 72/2016 г. на І т.о., решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. и др. В тази практика последователно и безпротиворечиво се приема, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на редица обективно съществуващи и установени по делото конкретни обстоятелства, които следва да бъдат отчетени, съобразно неизчерпателно посочените в ППВС № 4/1968г. критерии. В случай на телесни увреждания такива са характерът на увреждането, предпоставките, при които то е настъпило, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчитат още конкретните икономически условия, а като ориентир за последните следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането. В настоящия случай, при мотивиране на преценката на въззивния състав за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди са съобразени посочените критерии с оглед установените по делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. В съответствие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС въззивният съд е взел предвид характера на уврежданията на ищеца - открита фрактура на костите на лявата подбедрица в долната им част и мекотъканен и кожен дефект на задната и външна страна на ставата и лявото ходило, наложилите се оперативните интервенции, както и факта, че предстои още една операция, продължителността на възстановителния период, интензитета на търпените болки и страдания, доказаните по несъмнен начин битови и психологически и неудобства, както и придвижването с помощни средства през този период. Съобразил е заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, според която счупените кости са зараснали, ищецът вече се предвижва самостоятелно, но с накуцваща походка, че здравето му не е напълно възстановено, и че ТЕЛК е признала на пострадалия 76 % трайно намалена работоспособност, от които 20 % се дължат на уврежданията от процесното ПТП. Отчитайки особеността на процесната травма, като рядко срещана в ортопедичната практика, и останалите установени по делото обстоятелства, въззивния съд е определил обезщетение в значително по-висок размер от определяните в съдебната практика обезщетения при счупване на глезени в следствие на ПТП. Правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика на ВКС. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение