Определение № 513 от 04.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 799/2011 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма] в несъстоятелност, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Е. Б. срещу решение № 198 от 11.04.2011г. по т. дело № 52/2011г. на Апелативен съд П., 3 състав, с което е потвърдено решение № 387/05.11.2010г. по т. дело № 717/2008г. на Пловдивски окръжен съд и въззивникът е осъден да заплати на [община] сумата 1 480 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени като неоснователни исковете на [фирма] в несъстоятелност, [населено място] срещу [община] за заплащане на следните суми: 1/ 52 794 лв. с ДДС – извършени и незаплатени СМР над годишната задача за 2003г.; 2/ 4 223,53 лв. - договорна неустойка по чл. 21, ал. 2 от договор от 22.05.2003г. в размер 8% върху главницата от 52 794,20 лв. за периода 04.07.2005г. – 03.07.2008г.; 3/ 21 552,16 лв. – законна лихва върху главницата на основание чл. 20 от договора за периода 04.07.2005г. – 03.07.2008г.; 4/ 52 794,20 лв. – за извършени и незаплатени СМР над годишната задача за 2003г., с които ответната [община] се е обогатила неоснователно, и ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 2 021,40 лв. К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и е необосновано. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са релевирани доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - въззивният съд е решил правни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС: 1/ следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от страните факти и доказателства, които са от значение за изхода на спора; 2/ следва ли въззизвният съд да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушение на чл. 146 ГПК /неизготвяне на доклад/, следва ли да повтори опороченото действие и да изготви доклад, както и да укаже на страните кои факти се нуждаят от доказване. Ответникът [община] оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е правилно, обосновано и въззивният съд е обсъдил подробно представените по делото доказателства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е приел, че не са представени доказателства, установяващи, че претендираните СМР са извършени. Изложени са съображения, че представените от ищеца справка № 2 и описание на извършените по количество и стойност СМР извън рамките на годишната задача за 2003г. с отбелязана неплатена сума за м. ноември и м. декември 2003г. в размер 43 995,18 лв. или 52 794,22 лв. с ДДС, както и протокол от 20.11.2003г. не са подписани от представителя на [община], ищецът не е доказал, че извършените СМР извън плана на 2003г. се включват в годишната задача за 2004г., а възражението на ответника, че уговорената с договора твърда цена не може да бъде изменена едностранно от изпълнителя, е прието за основателно. На вещото лице не са представени количествени и стойностни сметки за претендираните за извършени СМР, не е установено надлежното им отчитане, не са посочени и разпитани свидетели, които да установят извършени ли са СМР и в какъв обем. Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд или да е подготвил формирането на силата на пресъдено нещо. Въз основа на касационната жалба, приложеното към нея изложение, данните по делото и решението, следва да се приеме, че релевантните правни въпроси, които са от значение за решаването на спора, са процесуални: 1/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и инвокираните доводи на страните; 2/ има ли задължение въззивният съд, при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, да повтори опороченото действие като изготви доклад по делото и укаже на страните кои факти се нуждаят от доказване. Посочените процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Постановление № 7/27.12.1965г., Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, решение № 172/28.10.2010г. по т. дело № 1110/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 255/11.07.2011г. по гр. дело № 587/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. /по отношение на първия въпрос/ и решение № 172/23.02.2010г. по гр. дело № 386/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 886/13.12.2010г. по гр. дело № 1553/2009г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 700/06.12.2010г. по гр. дело № 304/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 458/23.11.2011г. по гр. дело № 73/2011г. на ВКС, І г. о., решение № 102/25.07.2011г. по т. дело № 672/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 138/25.03.2011г. по гр. дело № 1127/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 205/11.07.2011г. по гр. дело № 149/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 378/30.11.2011г. по гр. дело № 314/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 255/11.07.2011г. по гр. дело № 587/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. /по отношение на втория въпрос/, които решения са постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляват задължителна за съдилищата съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС по релевантните процесуалноправни въпроси, съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички относими, събрани и релевирани своевременно доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, и при направени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения по чл. 146 ГПК, въззивният съд да поправи допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила, като извърши действията по чл. 146 ГПК. С оглед необсъждането от въззивната инстанция на част от събраните доказателства и доводи на страните, липсата на изразено от съдебния състав становище и непредприемането на действия във връзка с оплакването във въззивната жалба за нарушение в първоинстанционното производство на чл. 146 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение