Определение № 642 от 18.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 569/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. М. С. против определение № 207/31.05.2012 г. по гр.д.№420/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.

Ответникът по частната жалба В. М. Д., чрез адв. Я. З. в подаден в законовия срок отговор изразява становище, че същата е неоснователна.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК и е допустима.

След преценка на правните доводи на жалбоподателя, настоящият съдебен състав на ВКС счита,че тя е неоснователна.

По делото съдът установи следното:

Против жалбоподателя е предявен иск по чл.108 ЗС с предмет 700 кв.м. представляващи част от нива с площ 1,202 дка,съставляваща упи -* в кв.*** по плана на[жк].С решение от 06.02.2012 г. по гр.д.№3068/2008 г. на СГС, г.о., ІV-А въззивен състав същият е уважен и е отменен констативен нот.акт №*/29.01.1*** г. т.*, рег.№*,д.№/1*** на нотариус И.Д.. С обжалваното определение № 207/31.05.2012 г. по гр.д.№420/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. е оставена без разглеждане касационната жалба на К. С. срещу решението на СГС и е прекратено производството по делото. ВКС е приел, че касационният контрол в случая е недопустим, с оглед цената на иска, която е под 5000 лв.

Жалбоподателят твърди, че неправилно е определена цената на предявения иск в размер на 3 753 лв. при данъчна оценка на имота в размер на 15 012 лв.,съгласно правилото на чл.55 ал.1 б.”б” ГПК /отм/, а не по реда на сега действащия ГПК. Счита, че с оглед действащите към датата на предявяване на иска-08.08.2003 г. процесуални разпоредби, не е имал основание да повдига спор за цената на иска, а след първото заседание ,проведено на 09.03.2012 г. ,не е имал тази правна възможност. Касационната жалба е подадена след указване от въззивния съд, че решението му подлежи на касационно обжалване .Поради това не следва да дължи разноски за тази инстанция, тъй като не е станал причина за извършването им.

Изменението в чл.280 ал.2 ГПК, с което се въвежда по-висок праг за допустимост на касационен контрол е в сила от 21.12.2010 г./ДВ бр.100/2010 г./ Производството по повод касационната жалба е образувано на 21.03.2012 г., когато тя е подадена и поради това процесуалният ред за разглеждането й не е предходният, а този съгласно посоченото по-горе изменение в ГПК.

Тъй като цената на иска е под 5000 лв., касационното обжалване е недопустимо.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,че не следва да дължи разноски.Повод те да бъдат направени от насрещната страна е подадената касационна жалба, а не неправилното указание на въззивния съд за допустимост на касационното обжалване.В случая не може да бъде избегнато приложението на чл.78 ал.1 ГПК.

Поради изложеното ВКС, ІV г.о.