Определение № 60221 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 1956/09.03.2021 година, подадена от М. Д. К., против определение № 50/24.02.2021 година, постановено по гр. д. № 2395/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С обжалваното определение съставът ВКС, ГК, ІV г. о. е върнал подадената от К. против определение № 12/19.01.2021 година, постановено по гр. д. № 2395/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в частта му с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 418/01.04.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, седми въззивен състав, постановено по гр. д. № 11/2020 година, частна жалба с вх. № 1295/16.02.2021 година. В частната си жалба К. излага твърдения, че обжалваното определение е неправилно, като е поискала същото да се отмени и делото да се върне на съдебния състав по гр. д. № 2395/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с указания за надлежното администриране на подадената против определение № 12/19.01.2021 година, постановено по гр. д. № 2395/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. частна жалба. Насрещната страна по частната касационна жалба „Лено“ АД [населено място] е подала отговор на същата с вх. № 3006/08.04.2021 година, с който е изразило становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. М. Д. К. е била уведомена за обжалваното определение на 02.03.2021 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 1956/09.03.2021 година предвид, на което е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение съдебният състав по гр. д. № 2395/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че частната жалба трябвало да бъде върната като недопустима, тъй като определението срещу което била подадена не подлежало на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежали само определенията, постановени от тричленен състав на ВКС, които преграждали по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това било посочено изрично в закона. В случая определение № 12/19.01.2021 година, постановено по гр. д. № 2395/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в частта, с което не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение, не било преграждащо. С постановяването му по реда на чл.288 ГПК не било допуснато касационно обжалване поради това, че не са били налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Ако разглеждането на касационната жалба бъдело допуснато, съдът я разглеждал по същество, а ако то не бъдело допуснато, определението по чл. 288 от ГПК влизало в сила. Възможността за инстанционен контрол била изчерпана и обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в ГПК не била изрично предвидено, поради което трябвало да се приеме, че не били налице хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК. Този изводи на съдебния състав по гр. д. № 2395/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. се споделят от настоящия съдебен състав на ВКС, ГК, ІV г. о. С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законът е предоставил възможност, на страните по спора, да обжалват постановените от съда определения. За да е налице такава възможност оспорваното определение, трябва да попада в една от очертаните с разпоредбата две групи, а именно да прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК) или възможността за обжалването му да е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК). Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, постановените от състав на ВКС определения, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд, но само, ако отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1 от ГПК за това. За определението по чл. 288 от ГПК липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда възможност за последващото му обжалване. Поради това то не попада в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същевременно определението по чл. 288 от ГПК не попада и сред тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като с него съдът не се произнася по допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидното сезиране на ВКС, а извършва проверка за наличието на установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК критерии за допускане на касационното обжалване. Това обжалване е уредено не като задължително, а като факултативно такова, поради което е необходимо да се извърши предварителна проверка за съществуване на предвидените в закона предпоставки за допускането му. Тази проверка има самостоятелно значение, тъй като резултатът от нея определя по-нататъшния ход на касационното производство. При нея обаче съдът не се произнася по въпроси от съществото на спора и дейността му се изчерпва с постановяване на определението по чл. 288 от ГПК. Затова се касае до специфична дейност на касационния съд, която е различна от правомощията му като трета редовна инстанция, доколкото изводите на съда и крайният резултат от проверката не се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт. Предвид на това определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване не е преграждащо такова по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК постановяването на определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, води до влизане на решението в законна сила. При това влизането в сила на решението не е поставено в зависимост от изтичането на срок за обжалване на определението, както е направено в разпоредбата на чл. 296, т. 2, пр. 3 от ГПК, което означава, че то настъпва от датата на постановяването на определението по чл. 288 от ГПК. От този момент въззивното решение поражда предвидените в чл. 297 и следващите от ГПК последици, които са пречка за последващия му инстанционен контрол. Това от своя страна препятства обжалването на определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като ако частната жалба срещу него бъде уважена, би се стигнало именно до такъв инстанционен контрол на влязлото в сила решение. От изложеното следва, че постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, е окончателно и не подлежи на последваща проверка за законосъобразност. Поради това подадените против такова определение частни жалби са недопустими и подлежат на връщане. С оглед на това подадената против определение № 12/19.01.2021 година, постановено по гр. д. № 2395/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., частна жалба с вх. № 1295/16.02.2021 година е недопустима и не е подлежала на разглеждане. Поради това обжалваното определение № 50/24.02.2021 година, постановено по гр. д. № 2395/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е законосъобразно и като такова трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение