Решение № 3543 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 286/2026 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Супер лукс-84” ЕООД, ЕИК 118583419, чрез процесуалния представител адв. Балкански, срещу решение № 1299/24.11.2025 г., постановено по адм. д. № 175/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра. С него е отхвърлено оспорването против ревизионен акт (РА) № Р-03001924003692-091-001/17.02.2025 г., потвърден с решение № 50/05.05.2025 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация в размер на 14 018,37 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост –отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд за редовно възлагане и провеждане на ревизията, тъй като процесният РА е издаден при начална липса на основание по отношение на задълженията за ДДС от 01.12.2018 г. до 31.10.2020 г. и за корпоративен данък от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. В тази връзка се позовава на решение № 8204/03.07.2024 г. по адм. д. № 3825/2024 г. по описа на ВАС и на влязлото в сила решение № 32/18.04.2023 г. по адм. д. № 32/2022 г. по описа на Административен съд – Силистра, в отменителната му част. На следващо място развива съображения за пропуски при оценката на фактите и събраните доказателства за доставките по фактурите от „Арт Нова Плюс“ ЕООД, „Хоризонт Метал“ ЕООД, „Р. Метал“ ЕООД и „О. Корект 70“ ЕООД. Аргументите се поддържат в проведеното с.з. на 03.02.2026 г. от процесуалния представител, който представя списък на претендираните разноски и доказателства за платено адвокатско възнаграждение по договор от 07.05.2025 г. Отправено е искане за отмяна на решението на административния съд и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен. Ответникът - директор на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Симеонова, оспорва касационната жалба по съображения в молба-писмена защита по хода на делото, с искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е бил РА № Р-03001924003692-091-001/17.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 50/05.05.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на „Супер лукс-84” ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 129 103,61 лв. – главница и 96 231,92 лв. - законна лихва и за ДДС за м. 12.2018 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04 и м. 10.2019 г. в размер на 5 412,80 лв. – главница и 3 460,90 лв. – законна лихва. В съдебното решение са обобщени резултатите от двете ревизионни производства на дружеството. Посочено е, че с РА № Р-03001921001557-091-001/27.10.2021 г. са определени задължения по ЗКПО за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. и по ЗДДС от м. 12.2015 г. до м. 12.2019 г. и от 01.10.2020 г. до 20.10.2020 г. Предходният РА е бил потвърден с решение № 302/20.01.2022 г. на ДД ОДОП Варна, частично отменен от Административен съд - Силистра с решение № 32/18.04.2023 г. по адм. д. № 32/2022 г. и прогласен за нищожен с решение № 8204/03.07.2024 г. по адм. д. № 3825/2024 г. по описа на ВАС. В продължение решаващият съд е приел, че със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001924003692-020-001/25.07.2024 г., издадена от орган по приходите-началник на сектор при ТД на НАП Варна, на практика е образувано ново ревизионно производство с горепосочения предметен и времеви обхват. Определеният тримесечен срок за извършване на ревизията е бил удължен до 03.01.2025 г. със ЗИЗВР № Р-03001924003692-020-002/04.11.2024 г. Констатациите и предложенията за установяване на процесните задължения са обективирани в ревизионен доклад № Р-03001924003692-092-001/17.01.2025 г., съставен от определените със заповедите за възлагане органи по приходите при ТД на НАП Варна. При извършената проверка за спазване на електронната форма съдът е направил извод, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и оспореният РА са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи на органите по приходите към съответния момент и при спазване на изискванията на приложение I към Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета. Обосновал е заключение, че РА е издаден след от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК и в хода на ревизията не се констатират съществени процесуални нарушения или ограничение в правото на защита, съставляващи самостоятелни основания за неговата отмяна. За да отхвърли оспорването срещу РА в частта по ЗКПО първоинстанционният съд е разгледал наведените оплаквания и е приел, че събраните доказателства по делото не опровергават констатациите и изводите на органите по приходите. Отбелязал е, че публичните задължения на „Супер лукс-84” ЕООД са определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, предвид установените основания на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. Съгласно изложените съдебни мотиви, счетоводният финансов резултат на дружеството за 2018 г. е увеличен законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО със сумата от 677 170,41 лв., поради непредставяне на доказателства за разходите по ГДД и ОПР. На същото правно основание с РА за 2018 г. не са признати за данъчни цели отразените счетоводни разходи в общ размер на 505 639,30 лв. по фактурите от „Арт Нова Плюс“ ЕООД, „Хоризонт Метал“ ЕООД, „Р. Метал“ ЕООД и „О. Корект 70“ ЕООД и за 2019 г. в общ размер на 37 457,80 лв. по двете фактури, издадени от „Р. Метал“ ЕООД и „О. Корект 70“ ЕООД. По делото не са ангажирани надлежни доказателства, сочещи реалност на стопанските операции във фактурите. Приел е също, че правилно с РА на основание чл. 78 вр. с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО, е коригиран и пропускът за 2018 г. и 2019 г. да бъдат отчетени приходи от лихви към момента на възникване на вземанията по договорите за парични заеми, съответно 35 141,71 лв. и 35 042,46 лв. за втория период. Съдът е потвърдил наличието на основанието на чл. 26, т. 6 ЗКПО вр. с чл. 122 ДОПК да не бъде признат разход в размер на 584,50 лв. за 2018г., за глоби и конфискации. В останалата част на спора – по ЗДДС - дружеството-жалбоподател не е отправило конкретни оплаквания и при извършената служебна проверка съдът не е установил нарушения по повод на констатациите в РА, довели до начисляване на ДДС за м. 12.2018г., м.01.-04.2019г. и м.10.2020 г. в размер на 5412,80лв. главница, непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за ремонтни услуги, доставка на консумативи, резервни части и др. Обжалваното решение на Административен съд – Силистра е валидно и допустимо, но частично неправилно. Не е основателно направеното в касационната жалба възражение за нищожност на повторно издадения РА в неговата цялост. Вярно е, че с решение № 8204/03.07.2024 г. по адм. д. № 3825/2024 г. по описа на ВАС е обявена нищожност на ревизионен акт № Р-03001921001557-091-001/27.10.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна като преписката не е била върната на органа със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт по реда на чл.160,ал.5 ДОПК, но обявената нищожност предполага изначална липса на действително издаден административен акт, което предоставя процесуална възможност за приходните органи да издадат нов ревизионен акт, ако не е изтекла давността, както е в процесния случай, дори и да не е налице нарочно връщане на преписката за издаване на нов ревизионен акт. В случая обаче, с последващия РА № Р-03001924003692-091-001/17.02.2025г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, предмет на настоящото производство, са установени задължения за ревизираното лице, каквито не са били установени от приходните органи с РА № Р-03001921001557-091-001/27.10.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, при един и същи периоди /2018г. и 2019г./ и с идентичен предмет - облагане по ЗКПО .Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като обратно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият касационен състав на ВАС намира, че прогласената нищожност на РА № Р-03001921001557-091-001/27.10.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна касае единствено и само този РА в частта, в която същият не е бил влязъл в законна сила, а именно, в частта, в която е обжалвано от ДД“ОДОП“ Варна решение №32/18.04.2023г. по адм. Дело №32/2022г. описа на АС Силистра, с което се отхвърля жалбата срещу РА № Р-03001921001557-091-001/27.10.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна. Само в тези си части РА не е бил влязъл в законна сила и съответно само в същите части е налице правомощие на касационния съд да се произнесе по съществото на спора, вкл. и да прогласи нищожността на ревизионния акт. Това е видно и от мотивите на касационния съд, в които изрично посочва, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната си част и като необжалвано е влязло в сила в останалата си част. Изводът е, че в компетентността на приходните органи е да издадат нов ревизионен акт само с обхват – времеви и предметен, извън установените задължения и проверявани данъчни периоди, за които няма извършена ревизия и влязъл в сила ревизионен акт – предвид прогласената нищожност, както е в процесния случай. Както се посочи, с РА № Р-03001924003692-091-001/17.02.2025г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, предмет на настоящото производство, са установени задължения за ревизираното лице, каквито не са били установени от приходните органи с РА № Р-03001921001557-091-001/27.10.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, при един и същи периоди /2018г. и 2019г./ и с идентичен предмет - облагане по ЗКПО. Това са задълженията, произтичащи от увеличение на декларирания от дружеството финансов резултат за 2018г. в частта, в която са установени задължения за „Супер лукс-84“ ЕООД за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 505 639,3лв. и установено корпоративен данък в размер на 50 563,93лв., и съответните лихви за забава, от увеличен ФР за 2019г. със сумата 37457,80лв. – съответно установени задължения за корпоративен данък в размер на 3745,78лв. и лихви за забава. С РА № Р-03001924003692-091-001/17.02.2025г. не са установявани такива задължения, произтичащи от увеличаване на ФР, както за 2018г., така и за 2019г. Съответно РА не е обжалван в тази си част по административен и /или съдебен ред, поради липса на правен интерес у РЛ да стори това. По силата на чл.133 ДОПК задължение за данъци, определени с влязъл в сила РА, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменяно по инициатива на органи по приходите само по реда, при обстоятелства, каквито не се твърди да са налице в процесния случай и от органа по чл.134 ДОПК, което също не е сторено. Увеличението на ФР е на основание чл.26,т.2 вр. С чл.10,ал.1 ЗКПО по непризнати за данъчни цели разходи по доставки от „Арт нова плюс“ ЕООД, „Хоризонт метал“ ЕООД, „Р. метал“ЕООД, „О. корект 70“ ЕООД, поради документална необоснованост с първични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанските операции. Изводът е, че при липса на предпоставки и основание по чл.133 и чл.134 ДОПК процесният РА е издаден при липса на основание и компетентност за това на приходните органи, поради което се явява нищожен и следва да се обяви за такъв в частта в която са установени задължения за „Супер лукс-84“ ЕООД за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 50 563,93лв. и съответните лихви за забава и за корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 3745,78лв. и съответните лихви за забава.Като е приел законосъобразност на РА в тази му част АС Силистра е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се обяви нищожността на РА в посочените по-горе части. Основателни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост и незаконосъобразност на решението на АС Силистра и в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството по отношение на останалите установени задължения по ЗКПО за 2018г. в общо размер на 71 289,66лв. и съответните лихви за забава, произтичащи от увеличение на ФР на дружеството със сумата 677 170,41лв. като разлика между счетоводно отчетени разходи по оборотни ведомости и декларирани разходи по ГДД по ЗКПО за 2018г., със сумата 35 141,71лв. на основание чл.78 вр. С чл.16,ал.1и ал.2,т.3 ЗКПО поради неотчетени приходи от лихви по заеми и със сумата 584,50лв. – на основание чл.26,т.2 ЗКПО поради непризнат за данъчни цели счетоводно отразен разход за глоби и санкции. Незаконосъобразността на процесния РА № Р-03001924003692-091-001/17.02.2025г. в тази му част по ЗКПО и изцяло данъчен период 2018г. произтича от несъобразеността му с императивната разпоредба на чл.21,ал.1 ЗКПО -данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго. Съответно преобразуването на ФР се извършва и разглежда в рамките на едно ревизионно производство като данъчния период е неделим. Не е съобразено, както се посочи и по-горе, че решение №32/18.04.2023г. по адм. Дело №32/2022г. описа на АС Силистра като необжалвано пред касационния съд е влязло в сила в частта си в която по жалба на дружеството е отменен РА № Р-03001921001557-091-001/27.10.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта по ЗКПО за 2018г. относно установения размер на увеличения ФР и установения корпоративен данък по отношение на неотчетените лихви по предоставени заеми. Както се посочи по-горе, предмет на обжалване пред ВАС е РА в другите негови части и съответно прогласената нищожност на същия РА го касае досежно частите, в които РА не е бил влязъл в законна сила. След като има установяване на каквото и да било задължение по ЗКПО за 2018г. не е било допустимо извършване на частична ревизия за 2018г. само за част от преобразуванията на ФР и извън тези по влезлия в сила РА. Като това е направено с процесния РА № Р-03001924003692-091-001/17.02.2025г, същият се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна като такъв. Като не е отчел това обстоятелство АС Силистра е постановил решение, което е неправилно, поради което същото следва да се отмени в тази си част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта, в която са установени задължения за „Супер лукс-84“ ЕООД за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 71 289,66лв. и съответните лихви за забава. В останалата част на обжалваното решение на АС Силистра касационната жалба се явява неоснователна. В частта по ЗКПО за 2019г. е установено задължение за корпоративен данък в размер на 3504,24лв. и съответните лихви, произтичащи от неотчетени приходи от лихви по предоставени заеми на основание чл.78 вр. С чл.16,ал.1и ал.2,т.3 ЗКПО. В частта по ЗДДС са установени задължения за 5412,80лв. главница и лихви за забава за периоди м.12.2018г., м.01-04 вкл. 2019г. и м.10.2020г., произтичащи от установяване на данък за ползван данъчен кредит при придобиване на активи и след дерегистрация по ЗДДС на дружеството и от непризнато право на приспадане на данъчен кредит във връзка с извършени ремонтни услуги поддръжка и консумативи за автомобили, за които не е налице право на ползване на ДК. По отношение на тези задължения обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, се явява правилно. Не са развити конкретни касационни оплаквания в тези части на обжалваното решение на АС Силистра. При проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част не се констатираха пороци на същото, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят деловодни разноски, съставляващи по списък на разноски 20 502,80 евро - държавна такса за касационно обжалване в размер на 869,20 евро и за платен адвокатски хонорар за две съдебни инстанции в размер на 19 633,60 евро по договор за правна защита и съдействие от 07.05.2025 г., фактура № 1694/30.01.2026 г., фактура № 1678/02.12.2025 г. и платежни нареждания от 01.12.2025 г. и от 02.02.2026г. Възражението за прекомерност от ответната страна е неоснователно, тъй като не е мотивирано с конкретни аргументи относно фактическата и правна сложност на делото или за неизвършване на процесуални действия в защита а „Супер лукс-84” ЕООД. Разноски следва да се присъдят съразмерно на уважения материален интерес, и по компенсация с отхвърления материален интерес и направените от приходните разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съразмерно на този интерес относно отхвърлената част от касационната жалба, както и спечелената част от спора в първа съдебна инстанция. Претенцията на касатора е основателна за 18 223евро, съразмерно и по компенсация. Решението в частта на определените разноски в първа съдебна инстанция следва да се отмени изцяло. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,