Определение № 60386 от 02.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2106/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Д. срещу въззивно решение № 260373 от 19.01.2021 г., постановено по в.гр.д. № 16378/2019 г. на Софийския градски съд. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 164458 от 12.07.2019 г. по гр. д. № 80713/2018 г. на Софийския районен съд, с което са уважени изцяло предявените от Етажната собственост с административен адрес в [населено място], [улица], представлявана от „Би Ар Мениджмънт“ ООД против В. Н. Д. искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 41 ЗС и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 323,47 лв., представляваща вноска за управление и поддръжка на общите части за 2016 г.; 330,16 лв. - лихва за забава върху вноската за управление и поддръжка на общите части за 2016 г. за периода от 01.03.2016 г. до 13.08.2018 г.; 264,70 лв. - вноска фонд „РИО“ за 2016 г.; 66,01 лева - лихва за забава върху вноската фонд „РИО“ за 2016 г. за периода от 01.03.2016 г. до 13.08.2018 г.; 1323,47 лв. - вноска за управление и поддръжка на общите части за 2017 г.; 163 лв. - лихва за забава върху вноската за управление и поддръжка на общите части за 2017 г. за периода от 01.03.2017 г. до 13.08.2018 г.; 264,70 лв. - вноска фонд „РИО“ за 2017 г.; 39,12 лв. - лихва за забава върху вноската фонд „РИО“ за 2017 г. за периода от 01.03.2017 г. до 13.08.2018 г.; 1323,47 лева - вноска за управление и поддръжка на общите части за 2018 г.; сумата 264, 70 лв. - вноска фонд „РИО“ за 2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55542/2018 г. по описа на СРС, 168 състав. Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната недопустимост, респ. че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Върховният касационен съд, състав на II г.о., при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. При обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В случая цената на всеки от предявените в обективно съединение искове се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и тя е под 5000 лв., като дори сборът на претендираните суми за управление и поддръжка на общите части и за фонд „РИО“ за периода 2016 г. – 2018 г. е в размер на 4 764,51 лв., а на обезщетението по чл.86 ЗЗД – 598,29 лв., т.е. под минимума по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,