Определение № 1610 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1136/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Професионален футболен клуб Черноморец Бургас“ АД - чрез законния представител на дружеството И. Д., приподписана от адв. И. Н., против определение № 216 от 13.09.2023 г., постановено по в. ч. т. д. № 200/2023 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 260286 от 17.05.2023 г. по т. д. н. № 480/2018 г. на Окръжен съд - Бургас. С първоинстанционното разпореждане е върната като недопустима депозираната от ПФК „Черноморец Бургас“ АД, „ПФК Черноморец - 1919“ АД, ПСФК „Черноморец Бургас“ АД и И. Д. в качеството на ЕТ „ФК Черноморец - И. Д.“ въззивна жалба срещу решение № 260032 от 24.04.2023 г. по т. д. н. № 480/2018 г. на Окръжен съд - Бургас, с което длъжникът в производство по несъстоятелност „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД е обявен в несъстоятелност на основание чл.710 ТЗ с последиците по чл.711 ТЗ. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като „неправилно и незаконосъобразно“ поради „ноторно известния факт“, че представляваните от И. Д. дружества - ПФК „Черноморец Бургас“ АД, „ПФК Черноморец - 1919“ АД, ПСФК „Черноморец Бургас“ АД, „са извършили огромни по обем инвестиции и СМР по действащ концесионен договор, които не само са обсебени от дружеството в производство по несъстоятелност, но са и унищожени в по-голямата си част отново от представители на същото дружество“. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с твърдение, че определението е недопустимо, тъй като „въззивната инстанция се е произнесла по иск, който не е бил предявен пред първата инстанция, въз основа на недействителен, неистински и неверен по съдържание документ“, и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и задължителната практика на ВС по правния въпрос „за задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо“. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от синдика на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД /н./ - адв. И. П., която изразява становище за недопустимост на частната касационна жалба поради липса на надлежна процесуалноправна легитимация на частния жалбоподател и за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Възражението на синдика за недопустимост на жалбата е неоснователно, тъй като дружеството - частен жалбоподател е участвало като страна в производството, в което е постановено обжалваното определение, и поради това е легитимирано да го обжалва с частна жалба. За да потвърди разпореждането на Окръжен съд - Бургас, с което е върната като недопустима подадената от „ПФК Черноморец Бургас“ АД, съвместно с „ПСФК Черноморец Бургас“ АД с ЕИК[ЕИК], „ПФК Черноморец - 1919“ АД и И. Д. в качеството на ЕТ „ФК Черноморец - И. Д.“, въззивна жалба срещу решение № 260032/2404.2023 г. по т. д. н. 480/2018 г. на Окръжен съд - Бургас, Апелативен съд - Бургас е приел, че жалбата е подадена от лица, които нямат качеството на кредитори в производството по несъстоятелност на „ПСФК Черноморец Бургас“ АД с ЕИК[ЕИК] и не са легитимирани да обжалват постановеното в производството по несъстоятелност решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност на основание чл.710 ГПК. Въззивният съд е основал преценката си за липса на надлежна процесуалноправна легитимация за подаване на въззивната жалба на обявените по партидата на дружеството - длъжник актове - списъци на приети и неприети вземания и определения по чл.692 ТЗ, на потвърдения от синдика факт, че нито един от жалбоподателите не е придобил приети в производството по несъстоятелност вземания с договори за цесия, и на данните по делото относно кредиторите с безспорни вземания и кредиторите, участващи в производства по чл.694 ТЗ към момента на приключване на устните състезания преди постановяване на решението по чл.710 ТЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно определение. Първото поддържано от частния жалбоподател основание за достъп до касационно обжалване - вероятна недопустимост на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, е обосновано с твърдения за произнасяне на въззивния съд „по недопустим иск, който не е бил предявен пред първоинстанционния съд“. Предмет на обжалване с подадената пред Апелативен съд - Бургас частна жалба е разпореждане на Окръжен съд - Бургас в качеството му на съд по несъстоятелността, с което е върната въззивна жалба срещу решение по чл.710 ТЗ. От мотивите към обжалваното определение е видно, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния спор, с който е бил сезиран с частната жалба, а именно - дали лицата, подали върната от съда по несъстоятелност въззивна жалба, са процесуалноправно легитимирани да обжалват постановеното в производството по несъстоятелност на „ПСФК Черноморец Бургас“ АД решение по чл.710 ТЗ. От данните по делото не може да се направи предположение за недопустимост на въззивното определение, поради което няма основание същото да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. По отношение на обжалваното въззивно определение не е налице и второто поддържано основание за допускане на касационно обжалване - чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В частната жалба, с която е бил сезиран въззивният съд, не са изложени конкретни оплаквания и доводи, относими към правилността на обжалваното разпореждане на съда по несъстоятелност. Въпреки това, в съответствие с указанията в Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е извършил дължимата проверка за правилност на разпореждането и се е произнесъл по частната жалба след самостоятелна преценка на фактите, релевантни за разрешаване на спорния по делото въпрос дали лицата, подали върнатата с разпореждането въззивна жалба, притежават необходимата процесуална легитимация за обжалване на решението по чл.710 ТЗ. При постановяване на определението въззивният съд е процедирал съобразно относимата към поставения въпрос практика на ВКС - задължителна и казуална, поради което няма причина определението да бъде допускано до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,