Определение № 78 от 20.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 17/2010 г.

Производството е по реда на чл.286 ал.2 вр.чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на И. Х. М. срещу Р. № 5* от 30.10.2009 год. по ч.т.д. № 824/2009 год. на Варненски окръжен съд за връщане на частната му касационна му жалба срещу въззивното О. № 1715/28.07.2009 год. по същото дело, поради неотстраняване на недостатъците по нея. Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея се съдържа искане за отмяна на разпореждането, като са изложени и доводи, нямащи нищо общо с него – за нищожност, по прилагането на чл.71 ал.1 ГПК и чл.117 ЗЗД, Решението на КС поРешение № 4/2009 год. и пр. Върховният касационен съд – Търговска колегия състав на І т.о.приема, че частната жалба е неоснователна, поради следното: На 03.09.2009 год. И. Х. М., чрез адв. Д.Дянков е депозирал частна касационна жалба срещу въззивното О. № 1* от.28.07.2009 год. по ч.т.д. № 824/09 год. на Варненския окръжен съд. С Р. № 4* частната касационна жалба е оставена без движение за посочване на основанията за допускане на касационно обжалване – чл.284 ал.3 т.1 ГПК и внасяне на държавна такса. На 12.10.2009 год. адв. Д е депозирал т.нар."обяснение" с приложено доказателство за внесена държавна такса. В това "обяснение" се съдържа позоваване на чл.117 ЗЗД и се прави довод, че определението не е датирано и липсват подписи (очевидно не правейки разлика между оригинален съдебен акт и препис за страната). С последващо разпореждане от 13.10.2009 год. съдът отново е дал срок на М. да представи изложение и посочи основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Това указание не е изпълнено, поради което въззивният съд е разпоредил връщането на частната касационна жалба. Това разпореждане е законосъобразно. Въззивният съд е осъществил правомощията си по чл.285 вр.чл.284 ал.3 т.1 ГПК, като е дал указания на страната да представи изложение на обстоятелствата по чл.280 ГПК. Тези указания не са изпълнени и след повторно дадената възможност. Що се касае до твърденията по частната жалба, посочени по-горе, те нямат нищо общо нито със спора, нито с процесуалния закон, поради което ВКС не дължи произнасяне по тях. Поради изложените съображения, разпореждането на ВнОС следва да бъда потвърдено. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.