Определение № 1462 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1204/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Л. Б., чрез процесуалния си представител адвокат М. Д. от АК – гр.Благоевград, срещу решение №655 от 05.12.2023г. по в.гр.д.№741/2023г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 253/29.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2435/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което предявените от К. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ап. 11, ет. 4, искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ са отхвърлени като неоснователни. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.Поставят се следните въпроси: 1/Принадлежи ли правото на възстановяване на земеделските земи в съдебното производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ на наследниците на техния притежател към момента на образуване на ТКЗС, макар към този момент той да е бил починал; Не се сочи съдебна практика в отклонение на която да е постановено въззивното решение. 2/Би ли могъл собственик на земеделски недвижим имот да се разпореди валидно със собствеността си в полза на друго лице след включването на имота в ТКЗС; Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №86/12.03.2012г. по гр.д.№581/2011г. на ВКС, І г.о. и решение №121/19.07.2012г. по гр.д.№339/2011г. на ВКС. 3/Налице ли е спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и към кой момент следва да се установи собствеността, когато се претендира възстановяване на собственост на различни имоти от различни лица в стари реални граници при отказ на ОСЗГ да признае правото на възстановяване на собствеността на единия от правоимащите с мотив, че земите вече са възстановени на друго лице; 4/Следва ли при установителен иск, предявен по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ съдът да анализира предпоставките за принадлежността правото на собственост върху спорния имот към релевантния момент – образуване на ТКЗС само на ищеца при пълна липса на установяване правото на собственост на ответника, с годни писмени и гласни доказателства, които да дерогират правото на собственост на ищеца или следва да съпостави представените доказателства и от двете страни, за да обоснове правните си изводи. По третия и четвърти въпрос също не се сочи съдебна практика на ВС и ВКС. Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 от ГПК. В срок е постъпил отговор само от ответниците Р. С. и И. А., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В условията на евентуалност се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, който е приел следното: По делото е представено удостоверение за наследници № 4/13.10.2020г., от което се установява, че ищецът К. Л. Б. е наследник по закон на И. М. Б., бивш жител на [населено място], общ. Благоевград, починал на 23.02.1958 г. – дядо на ищеца по бащина линия.От същото удостоверение се установено, че първите десет ответници, посочени в исковата молба също са наследници на И. М. Б. – дядо по бащина линия. От удостоверение за наследници № 192/17.03.1992г. Е. М. Б. /брат на И. М. Б./, починал на 10.02.1942г. се установява, че е оставил за наследници С. И. Б., С. И. Б., В. И. Б., Л. И. Б. и Ф. И. Т. – всички деца на И. М. Б.. Представено е удостоверение за наследници № 10/24.11.2021г., издадено от Община Благоевград, от което се установява, че ответниците В. С. Н. и В. С. Б. са наследници на С. Х. Н., бивш жител на [населено място], общ. Благоевград, починал на 28.02.1997г. От представеното копие от преписка по заявление с вх.№ Щ86/17.02.1992 г. на наследниците на И. М. Б., първоначално подадено от Ф. И. Т. /дъщеря на И. М. Б./ е установено, че са заявени за възстановяване земеделски земи с обща площ 120.400дка, сред които е и нива с площ 2 дка в местността „Р.“, с посочени граници на имота „р.“ и „С. М.“, с номер на приложения документ – 4156 /Емлячен регистър/.Така заявените за възстановяване земеделски земи отговарят на представения по административната преписка и съответно на представения по делото от страна на ищеца документ за декларирани покрити имоти и непокрити имоти на името на И. и Е. Б.. От представеното копие на преписка по заявление № Щ439/17.02.1992г. на наследниците на С. И. Б., подадено от К. С. Б. е установено, че са заявени за възстановяване земеделски земи с обща площ 3.300 дка, сред които е и нива с площ 3 дка в местността „Р.“ и ливада с площ 0.300 дка в същата местност, които съответстват на приложената по административната преписка декларация за непокрити имоти на името на С. И. Б., с отбелязване „данъчна книга от 1952-1955г.“. От ответниците по делото е представен копие на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.04.1945г., сключен между Х. М. Р. и С. И. Б., в който е отразено, че Х. М. Р. признава и потвърждава сключен между него и С. И. Б. през 1931 г. договор /устен/, с който е продал на С. Б. недвижим имот, находящ се в [населено място], Г.Д., представляващ: НИВА, местност „Б.“, от 2 /два/ декара при съседи: И. М. Б., Е. М. Б., С. В., вада, река, за сумата 5000лева, която е получена напълно още през 1931г., когато Х. М. Р. е предал владението на описания недвижим имот на С. И. Б., а на 18.04.1945г. същия договор е подписан и в писмен вид. Прието е, че с Решение №RЩ-21/30.01.2002 г. Поземлена комисия – Благоевград въз основа на протокол на ПК № 42/30.01.2002г. за съвместно уточняване на граници и представени писмени доказателства от К. С. Б. възстановява правото на собственост на наследниците на С. И. Б. в доказаните реално съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 3.132дка, четвърта категория, м. „Б.“, имот № *** по картата на землището при граници: № *** вътрешна река на Държавата, № *** нива на наследници на И. С. В., № *** нива на наследници на А. М. Т., № *** нива на Община-ползвател и *** нива на Община-ползвател. От представеното копие на преписка по заявление № Щ231/04.03.1992 г. на наследниците на С. Х. Н., подадено от В. С. Б., както и от приложената по административната преписка декларация за непокрити имоти на името на С. Х. Н. е установено, че са заявени за възстановяване земеделски имоти, сред които няма имот, който е в местността „Р.“. Има заявен имот – ливада в местността „Д. р.“ с площ 0.500 дка.С Решение №RЩ-94/06.04.2009 год. Общинска служба „Земеделие“ – Благоевград/приложено към експертизата – л. 420 от първоинстанционното дело/ е възстановено правото на собственост на наследници на С. Х. Н., като под № 3 е възстановена в съществуващи /възстановими/ стари реални граници нива от 2.002 дка, четвърта категория, м. „Б.“, имот № *** по картата на землището, при граници: № *** нива на наследници на А. Х. Т.; № *** вътрешна река на Държавата – МОСВ; № *** нива на наследници на С. И. Б.; № *** земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ /общинска собственост/ и № *** земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ /общинска собственост/. От заключението по допуснатата по делото СТЕ вещото лице В. Ю. установява, че е налице частично припокриване на границите и местоположението на имота, показан на място на терена от ищеца и вече възстановени и нанесени в одобрена кадастрална карта на землището на [населено място], имоти на наследниците на С. И. Б., бивш жител на [населено място], общ. Благоевград, починал на 09.11.1972 г., и на наследниците на С. Х. Н., бивш жител на [населено място], общ. Благоевград, починал на 04.03.1997г.В съседните имоти няма съвпадение на нито едно име от описаните съседи в исковата молба, на исканите за възстановяване имоти по исковата молба. Имота овощна градина, към 1958 год., не е възможно да е бил 2.000 дка, в този район и двата искани за възстановяване имота е невъзможно да са били съседни.От заключението на вещото лице е прието за установено също, че местността „Р.“, според заявленията за възстановяване е частично идентична на м.„Б.“, местностите „Л.“ и “Л.“ не са идентични на м. „Б.“, а местност „Д. р.“ не е идентична на м. „Б.“.От изложеното от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание е прието, че по първоначалното заявление има заявен от наследниците на И. Б. само един имот от 2 дка в местността „Р.“.След това се появява и втория имот, като след четири години – 1996 г., признатите за възстановяване имоти са два – нива от 2,500 дка, IV категория в местността „Р.“ и овощна градина от 2,000 дка, IV категория в местността „Р.“.Сочи още, че имота от 2,500 дка е прехвърлен от някой С., С., Я., И., но като документ има нещо по кориците на делото, но е абсолютно нечетливо. Предполага, че от Е. Б. е прехвърлен втория имот, т.е. преписките са обединени. От свидетелските показания на свидетеля В. М. С. е прието, че процесният имот се намира покрай реката. По нейни сведения е над 4 дка и е внесен в ТКЗС от И. Б..Същата е работила в ТКЗС и партидата на целия имот се е водил на рода Б., на И. М. Б..Предполага, че семейството на И. Б. са влезли в ТКЗС през 1957 година, когато станала масовизацията.Заявила е, че към 1957 година е била на 13- 14 години и че е наследник на М. Х. М..Не си спомня кой е бил съсед от горната страна на имота на К. Б., но е посочила, че имотът е там, където са имотите на всички от махалата Т., а А. Т. е съсед на И. Б. през нива.Посочила е също, че И. С. В. има там имот, както и че познава Н., но те въобще не са имали имот на това място, тъй като никога не ги виждала да обработват земя във въпросната местност, при реката.Посочила е още че, местността „Л.“ е много далеч от тези имоти, които се намират в местността „Р.“. Местността „Б.“ е близо да реката.Местността „Д. р.“ е в долния край на селото – на 3 км. или 4 км. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че са предявени за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за два имота.Производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се образува при предявен положителен установителен иск за установяване правото на собственост към минал момент – включване на имот в ТКЗС или фактическото му отнемане.Условие за допустимостта на този иск е наличието на правен интерес, като такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ.В настоящия случай е налице висящо административно производство за имотите, заявени и претендирани от наследник на наследодателя на ищеца, поради което предявените искове са процесуално допустими.В исковата молба ищецът е посочил, че неговият наследодател е придобил правото на собственост върху процесните имоти по давностно владение.От представените по делото доказателства не се установява, че наследодателя на ищеца – И. М. Б. е придобил правото на собственост въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност преди обобществяването на земеделските земи, т.е. преди 1958 г. От друга страна липсват и доказателства за това, че именно наследодателя на ищеца е внесъл процесните имоти в ТКЗС.Нещо повече, не е доказано по делото и точното местоположение, съседи и граници на процесните имоти.Въз основа на горното е формиран извод за неоснователност на предявения иск. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не са налице основания за допускане на въззивното решение по първия поставен въпрос, тъй като същия не е обусловил правните изводи на въззивния съд. С ТР 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 е разяснено, че предметът на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установяване правото на собственост върху земеделски към момента на включването им в ТКЗС или други селскостопански организации, защото това е релевантният момент на установяване правото на възстановяване на собствеността, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. Когато се установи, че общият наследодател е бил починал към датата на включването на земеделската земя в блок на ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация или към датата на нейното неправомерно отнемане, заявлението за възстановяване на собствеността върху тази земеделска земя на наследниците на общия наследодател следва да се счита като заявление за възстановяване на собствеността в полза на неговите наследници. Съответно предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване на това, че земеделските земи са били собственост на едно лице, ако това лице е било починало към момента на обобществяването на земеделските земи, следва да се счита като искане за установяване на това, че тези земеделски земи са били собственост към онзи минал момент общо на всички наследници на това лице. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в решения № 662 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1529/09 г. на ВКС I ГО, № 418 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 722/09 г. на ВКС, II ГО, № 458 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 1072/09 г. на ВКС, I ГО, № 29 от 04.02.2010 г. по гр. д. № 2913/08 г. на ВКС, II ГО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В сучая решаващият мотив на въззивния съд да отхвърли предявения иск е не този, че по делото не се установява, че И. М. Б., поч. на 23.02.1958г. е внесъл земите в ТЗКС, а поради това, че ищецът не е установил активната си материалноправна легитимация – недоказано е останало твърдението, че И. М. Б. е придобил правото на собственост въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност преди обобществяването на земеделските земи. Вторият въпрос също е неотносим, тъй като в мотивите се въззивният не е обсъждал възможността собственик на земеделски имот, който е бил включен в ТКЗС да се разпореди с него в полза на трето лице. По третия въпрос изводите на въззивния съд са в съответствие с Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК.Прието е, че между страните по делото е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като е налице висящо административно производство за имотите, заявени и претендирани от наследниците на И. М. Б., като същевременно тези имоти са били възстановени на ответниците с решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Именно този спор обосновава правния интерес за ищеца от предявяване на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Не следва да се допуска касационно обжалване по четвъртия въпрос. В практиката си ВКС приема, че както в административната процедура, така и в исковото производство ищците следва да установят по безспорен начин, че наследодателят им е бил собственик на земята при внасянето й в ТКЗС.При спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ищецът следва да индивидуализира имотите, за които твърди, че са били притежание на неговия наследодател, със старите имотни граници и то с белези и в състоянието им към момента на образуване на ТКЗС, тъй като това е правнорелевантният момент относно тяхното възстановяване, което не е сторено.Установителният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет спор за материално право върху възстановена или подлежаща на възстановяване земеделска земя към минал момент.След като не е установена идентичност на имотите, на доказване не подлежи твърдението, че собственик на земята към релевантния за спора момент е бил наследодателят на ищците, а не наследодателят на ответниците. При недоказани вещни права от ищците, за съда не е имало задължение да изследва правото на собственост на ответниците, защото това не би повлияло на крайния резултат по спора/ решение № 752 от 28.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2009 г., I г. о., ГК/. Въззивният се е съобразил с тази практика и е приел, че предявеният иск е неоснователен на формално основание, тъй като ищецът не е установил, че неговият наследодател е бил собственик по давност на заявените за възстановяване имоти. Обжалваното въззивно решение не е и очевидно неправилно.За да е налице такъв порок на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма.Касационната инстанция не установява, че въззивното решение страда от такива пороци. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение