Определение № 403 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5362/2013 г.

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№16946/30.05.2013г.,подадена от В. В. Д. от [населено място],чрез особения й представител адвокат И. Г. К. против решение №924/25.04.2013г. на Варненски окръжен съд,ГО,четвърто отделение,постановено по в.гр.д.№608/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №5289 от 15.12.2012г. постановено по гр.д.№10319/2011г. по описа на Варненски районен съд,осми състав за осъждане на В. Д. Д. и В. В. Д. да предадат на И. Н. П. владението на описания в решението недвижим имот и е отменен констативен нотариален акт №28,том І,рег №1470,нот.дело №57/2009г. на Варненски нотариус с рег.№205 в РНК,по отношение на реална част с площ от 715 кв.м от описания недвижим имот.В жалбата се навеждат оплаквания,че постановеното въззивно решение е необосновано,незаконосъобразно и постановено при нарушения на процесуалните правила,като се иска неговата отмяна. Постъпила е и касационна жалба вх.№18173/10.06.2013г.,подадена от В. Д. Д. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат В. С.,против горепосоченото въззивно решение,като се иска неговата отмяна. По жалбата на В. В. Д.: В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът заявява/цитирам/: „На основание член 284,ал.3,т.1,вр. чл.280,ал.1 от ГПК излагам основанията си за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Считам,че са налице касационните основания по член 280,ал.1,т.2 и 3 от ГПК: 1/Съдът се е произнесъл по материално правен и процесуалноправен въпрос,който е противоречива съдебна практика. Още в исковата си молба по настоящото дело ищецът И. П.,през 1999г. е предявил ревандикационен иск за процесния имот против родителите на настоящия ответник-Д. и Х. Д.,и е било образувано г.д.№1434/1999г. по описа на ВРС-ХХІ-ви състав.С окончателното си решение по това дело ,с решение по въззивно гр.д.№2194/2006г.,ВОС е отхвърлил иска,тъй като е установено,че ответниците Д. и Х. Д. не владеят имота. През 2010г. от ищецът И. П. отново е предявен иск с правно основание член 108 от ЗС за същия имот против същите ответници-Д. и Х. Д..ВРС –ХХХ-ти състав ,с решение по гр.д.№3041/2010г. отново отхвърля иска.Мотивите на решението са,че е установено следното:не ответниците Д. и Х. Д.,а съпругът ми В. Д. владее процесния имот. Следователно в два последователни процеса различни състави установяват едно и също фактическо положение-Д. и Х. Д. не владеят имота,той се владее от сина им В. Д.. В противоречие с влезлите в сила две решения въззивният съд по настоящото дело приема,че действителните владелци са Д. и Х. Д.,а В. Д. е държател от името и за сметка на родителите си.” В точка втора от изложението си касаторът твърди,че/цитирам/: „2.ВОС се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото: Имам предвид изрично формулирания петитум в исковата молба на И. П. по настоящото дело”Моля да постановите решение,с което да осъдите ответника да ми предаде владението върху гореописаната реална част с площ от 897 кв.м.” Допустимо ли е да бъде уважен ревандикационен иск,с който се претендира предаване на владение,ако съдът приеме за доказано,че ответникът не го владее?Възможно ли е да бъде осъден ответник да предаде нещо,което самият съд приема,че не притежава,че не съществува като фактическо положение,като реалност-владението върху процесния имот?” Ответникът по касационната жалба И. Н. П. от [населено място],чрез пълномощника си адвокат К. К.,в писмения си отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска. Видно от цитираното почти изцяло изложение на касатора по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,в същото липсва ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който е обусловил правните изводи на съда.В точка първа от същото се проследяват приключили правни спорове с предмет същия имот,но с други страни,родители на втория ответник В. Д.,който в настоящия процес твърди,че е собственик на процесния имот,придобит на основание давностно владение,съгласно приложения нотариален акт №28,том І,рег.№1470,дело №57/2009т- на нотариус В. П.,рег №205 в Н..камара/лист 76 от делото/,като изложените твърдения в същото са неотносими към приетото с решаващите мотиви на съда. В точка втора от изложението на касатора,съгласно цитираното му съдържание,се посочват въпроси,които са по същество на повдигнат спор,и които се решават от съда във всеки конкретен случай,в съответствие с установеното с доказателствата по делото и тяхната цялостна преценка от съда, с постановяването на решението по спора.В тази част на изложението също липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по същото/т.1 на Тълкувателно решение №1/19.01.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.Задължение на касатора е да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат допълнителните основания за това. По жалбата на В. Д. Д.: В изложението си ,наречено „ИЗЛОЖЕНИЕ НА КАСАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ КЪМ КАСАЦИОННА ЖАЛБА” на В. Д. Д.,чрез адвокат В. С.,се твърди,че на налице основанията по член 280,ал.1т.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Видно от съдържанието на това изложение то е напълно идентично/копие/ със съдържанието на изложението,приложено от касатора В. В. Д.,цитирано по-горе при разглеждането на нейната жалба.Ето защо,както вече бе посочено от настоящия състав на касационния съд,в изложението липсва ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода по делото,разрешен с обжалваното въззивно решение и обусловил правните изводи на съда.Липсата на посочен правен въпрос от касатора В. Д.,в изложението му по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание член 78,ал.3 от ГПК на ответника по касационната жалба И. Н. П. следва да бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство разноски в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №236419/18.06.2013г. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд