Определение № 234 от 05.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Цена Н. Ц. чрез пълномощник адв. В. К. против въззивно решение № 172 от 16.06.2014г. по в. гр. дело № 289/2014г. на Великотърновски окръжен съд, с което ползването на семейното жилище представляващо двуетажна еднофамилна жилищна сграда в [населено място], [улица] разпределено, както следва: на Цена Н. Ц. е предоставено ползването на първи жилищен етаж състоящ се от две стаи, склад, баня-тоалетна, предверие и коридор; на М. К. Ц. е предоставено ползването на втория жилищен етаж състоящ се две стаи, склад, коридор и тераса, ползването на лятна кухня в дворното място и ползването на външна тоалетна. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правния въпрос - кои са предпоставките, които трябва да бъдат установени, за да се извърши разпределяне правото на ползване на семейното жилище по чл. 56, ал. 1 СК. Поддържа, че въпросът с обжалваното решение е разрешен в противоречие с Постановление № 12/28.11.1971г. на ВС. Твърди, че с обжалваното решение не били изпълнени указанията на ВКС дадени с отменителното решение, което се явява в противоречие с решение по гр. дело № 1356/2009г., четвърто г. о., ВКС, постановено по чл. 290 ГПК. Чрез представената съдебна практика жалбоподателката обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът М. К. Ц. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие с цитираната съдебна практика. Изложени са съображение и по съществото на спора, в контекст на поставените правни въпроси, в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 56, ал. 1 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените правни въпроси са включени в предмета на делото, но с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е изпълнил точно указанията на Върховния касационен съд дадени с отменителното решение - допусната е съдебно - техническа експертиза за установяване характера, броя и вида на помещенията, от които се състои семейното жилище, включително възможността за неговата поделяемост, събрани са гласни доказателства с оглед установяване моралната поделяемост на жилището, преценени са жилищните нужди на двете страните и тяхното здравословно състояние, за което също са допуснати и събрани писмени доказателства. Така съдът е постановил решението си съобразно указанията дадени с отменителното решение на ВКС, при обективно изяснена фактическа обстановка и прилагане на материалния закон към установените по делото факти. В този смисъл е приетото в представено от жалбоподателката съдебно решение по гр. дело № 1356/2009г. ВКС, четвърто г. о., в което се сочи, че указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото е върнато делото за ново разглеждане; това задължава въззивният съд да процедира по посочения начин, или да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция. Указанията в отменителното решение на ВКС са били насочени освен към изясняване обема на семейното жилище, така и към възможността то да бъде разпределено за ползване между бившите съпрузи, след изследване на въпроса за търпимост в отношенията между страните. Съдът е допуснал разпределение в ползването на семейния имот, като е съобразил приетото в т. 4 на П. № 12/28.11.1971г. - възможността семейното жилище да се ползва поотделно от двамата съпрузи е в зависимост от броя на жилищните и сервизни помещения, каквито са към момента на раздялата или развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им. Ползването на семейното жилище е предоставено във вида, какъвто е при развода. Съдът не е изменил предназначението на помещенията, но е съобразил съгласието на ответника да ползва втория жилищен етаж с достъп по външна стълба и външната тоалетна, на когото е предоставена за ползване и лятната кухня в дворното място. Изследван е и въпроса за моралната поделяемост на жилището, след анализ на събраните по делото гласни доказателства. Прието е, че към настоящият момент отношенията между страните са спокойни, без установени ексцеси на физически и психически тормоз, т. е. спазени са критериите визирани в т. 4 от цитираното решение относно търпимостта в отношенията. Съдът е отчел, че и двете страни в спора са в жилищна нужда и с недобро здравословно състояние, което при наличните доказателства позволява да се допусне разпределение в ползването на семейния имот. Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.